Предсказанията на Нострадамус

изпробва красиво изработен ковчег и

го затворил вътре, изпращайки го по

течението на Нил, където около него

изникнало дърво. По-късно Сет

нарязал

тялото

на

Озирис

на

четиринайсет

части.

Но

Изида

открила ковчега и съдържанието му и

съединила частите с помощта на Тот,

като

Озирис

се

съживил

за

достатъчно дълго, за да може Изида

да зачене Хор, техния син.

- Не разбирам...

- Макрон, Черната дева е

Изида. Фигурата на Исус е Хор.

Просто християните са си присвоили

древните египетски божества и са ги

трансформирали в нещо по-близко до

модерните възприятия.

- Модерни?

- Озирис е бил възкресен,

разбираш ли? Върнал се е от

мъртвите. И е имал син. Който се е

борил със силите на злото. Това не ти

ли звучи познато?

- Предполагам.

- Както Исус, така и Хор са

били родени в обор. Раждането и на

двамата се чества на двайсет и пети

декември.

Очите на Макрон бяха започнали

да гледат безизразно.

- Както и да е - каза Калк и

вдигна ръце. - Ето какво са търсели

Сабир и Окатия - и разтвори листа.

- В това няма никакъв смисъл.

- Не, не е така. Написано е на

обратно. Трябва само да намерим

огледало и би трябвало да можем да

го разчетем.

- Откъде знаете, че са търсели

точно това?

- Логика,

Макрон.

Виж.

Нахлули са тук по някаква причина.

Тази причина е била да откраднат

Девата. Но Окатия също е бил тук. Те

обаче успели да го отблъснат и

Сабир,

циганинът

и

пазачът

останали сами в църквата. Но

старецът е твърде объркан от всичко

и прекалено възрастен, за да поеме

нещата в свои ръце, затова се

подчинява на Сабир и изприпква

обратно

към

офиса,

за

да

телефонира.

Двамата

лесно

са

можели да вземат Девата. Тя е висока

едва около седемдесет сантиметра и

почти не тежи. Но не го правят.

Оставят я. А защо? Защото вече са

получили каквото са търсели. Дай ми

фенерчето.

- Но това е доказателство. По

него може да има отпечатъци.

- Донеси

ми

фенерчето,

Макрон - нареди Калк и обърна

листа. - Сега ще светнем срещу

написаното.

- О. Това е хитро. Няма нужда

от огледало.

- Запиши в тефтера си:

Il sera ennemi et pire qu ’ayeulx

Il naistra en fer, de serpente

mammelle

Le rat monstre gardera son secret

Il sera mi homme et mi femelle.

- Какво означава?

- He разбираш ли собствения

си език?

- Естествено, че го разбирам.

- Тогава го дешифрирай.

- Ами на първия ред пише:

„Той ще бъде враг и по-лош... -

започна Макрон. Поколеба се за миг,

но продължи: - от всеки преди него...

ще бъде роден в желязо...“

- „...в ада“, Макрон. Enfer

значи „ад“. Игнорирай факта, че

думата е разделена на две. Хората не

се раждат в желязо.

- Значи ,,...в ада“. После „със

зърното на влечуго...“. „Той ще суче

от гръдта на влечуго“ - продължи да

превежда

Макрон.

Въздъхна

и

издиша така, сякаш току-що беше

вдигнал тежка щанга във фитнеса. -

„Чудовищният плъх ще скрие тайната

си...“

- Продължавай.

- „Той ще бъде наполовина

мъж и наполовина жена.“

- Отлично. Но последният ред

може да бъде разбран и като „Той

няма да е нито мъж, нито жена“.

- Как разбрахте това?

- Заради подсказката в първия

ред. Употребата на думата ennemi. Тя

подсказва, че когато отново имаме

mi, em трябва да бъде четено като еn.

- Шегувате се?

- Никога ли не си решавал

кръстословици?

- Не е имало кръстословици в

средновековна Франция.

- Имали са нещо по-добро от

кръстословици. Имали са Кабала.

Било е нормална практика да

прикриеш или кодираш една дума,

като използваш друга. Точно както

авторът е направил в третия ред, с rat

monstre. Това е анаграма. Разбираме

го, защото двете думи са последвани

от думата „тайна“, която действа

като

указание.

Точно

като

в

кръстословица. Хайде пак.

- Откъде знаете всички тези

неща?

- Това

е

нещо

дребно,

наречено класическо образование.

Свързано с друго дребно нещо,

наречено здрав разум. Явно е нещо,

на което не са успели да ви научат в

43

онзи бидонвил 1, който сте ползвали

за училище в Марсилия.

Макрон остави обидата да мине

покрай ушите му. За първи път в

живота си беше по-заинтересован от

случая, отколкото от себе си.

- Кой смятате, че е написал

това? И защо тези маниаци се

интересуват от него?

- Искаш

ли

честното

ми

мнение?

- Да.

- Дяволът.

Макрон зяпна от учудване.

- Не говорите сериозно.

Калк сгъна листа и го прибра в

джоба си.

- Разбира се, че не говоря

сериозно. Дяволът не си прави труда

да пише на хората любовни писма,

Макрон. Адът винаги се изсипва с

експресна пратка.

Глава 52

Йола се надигна в седалката.

- Вижте. Ще има сватба - каза

тя. Обърна се и изгледа критично

двамата мъже. - Ще трябва да изпера

и зашия дрехите ви. Не може да се

появявате пред хора в този вид. И

имате нужда от сака и вратовръзки.