Предсказанията на Нострадамус

светилище някога е било олтар на

45

Венера 1, богиня на красотата,майка на любовта, кралица на смеха,

владетелка

на

музите

и

удоволствието,

и

патрон

на

куртизанките.

Калк плесна с ръце.

- Венера, Макрон. Сега се

приближаваме към нещо. Помниш ли

онази част от стиха - „Той няма да е

нито мъж, нито жена“?

- Какво общо има това с

Венера?

Калк въздъхна.

- Венера е била наричана още

Киприда, на името на главното ѝ

светилище на остров Кипър. Там

имало известна статуя, на която

Венера била изобразена с брада и

носеща скиптър. Но, и това е

връзката със стиха, наглед мъжката

Киприда имала тяло на жена и била

облечена в женски дрехи. Когато

46

видял статуята, Катул 2 я нарекъл

„двойната Аматусия“. С други думи,

тя е хермафродит, точно като сина си.

- Тя е какво?

-

Хермафродит.

Наполовина

мъж, наполовина жена. Нито едното,

нито другото.

- И какво общо има това с

Черната дева?

- Две неща. Първо, потвърждава

твоето

тълкуване

на

Монсерат,

чудесна работа, Макрон. Второ, в

комбинация с надписа в основата на

статуята, това допълнително засилва

връзката между Черната дева ог

Монсерат и тази от Рокамадур.

- Как го разбрахте?

- Помниш ли лицата на Девата

от Рокамадур и сина ѝ. Виж. Тук има

снимка.

- Не виждам нищо. Това е

просто статуя.

- Макрон. Използвай очите си.

Двете

лица

са

подобни.

Взаимозаменяеми. И двете могат да

са както мъжки, така и женски.

- Напълно

се

обърках.

Наистина не разбирам какво общо

има това с нашето убийство.

- Честно казано, и аз. Но съм

съгласен с теб за сватбата. Мисля, че

циганите ще останат за събитието и

ще ближат раните си. Сабир е друг

случай, разбира се. И където се

отправи той, Окатия ще е след него.

Така че поне веднъж ние ще сме една

стъпка

напред.

Отиваме

в

командировка.

- Командировка? Къде?

- Ще възкресим детските ти

спомени,

Макрон.

Отиваме

в

Испания. В Монсерат. Ще посетим

една дама.

Глава 54

Ейкър Бейл наблюдаваше новия

млад пазач, който разхождаше кучето

си из базиликата „Сен Совьор“.

Трябваше да признае, че църковните

власти в Рокамадур бяха действали

бързо

в

набирането

на

нови

служители. И все пак. Трябва да е

било съсипваща работа. Какви бяха

шансовете злодеят да се върне на

местопрестъплението вечерта след

опита за грабеж? Един на милион?

Вероятно

по-малко.

Бейл

се

приближи към ръба на балкона над

органа в църквата. След минута

мъжът щеше да е точно под него.

Беше детска игра да включи

проследяващото устройство и да

последва Сабир и двамата цигани до

Гурдон. Всъщност Бейл беше силно

изкушен да ги издебне още първата

нощ, докато спяха в колата. Но бяха

избрали особено неподходящо място,

точно в центъра на оживен пазарен

град, в покрайнините на Буриан.

Беше от тези места, където има

камери и изпълнителни полицаи,

дебнещи пияници и свадливи млади

фермери.

Решението на Бейл се оказа

съвсем оправдано, когато чу по

радиото, че крадците са оставили

Девата. За какво беше всичко това?

Защо не я бяха откраднали? Имаха

пистолета му. И пазачът беше по

средата на пътя между старческата

сенилност

и

гроба.

Не.

Със

сигурност беше видял циганина да

поглежда основата на Девата, преди

да се захване с религиозните си

изпълнения, което означаваше, че

там има нещо написано, точно както

момичето беше намекнало край

реката. Нещо, което Бейл отчаяно

искаше да види.

Сега охранителят обикаляше на

зигзаг

между

пейките,

контролирайки

движението

на

кучето с кратки подсвирквания.

Човек можеше да реши, че някой го

снима, като наблюдаваше ентусиазма

му на новата работа. Всеки нормален

човек щеше отдавна да е спрял, за да

запали цигара. Щеше да се наложи

този да бъде напълно неутрализиран.

Както и кучето, разбира се.

Бейл хвърли свещника високо

над главата на пазача, преброи до три

и се изстреля от балкона. Мъжът се

беше оказал лесна мишена, както

можеше да се очаква. Чувайки звука

от свещника, той веднага отклони

вниманието си от органа и насочи

светлината на фенера към падналия

обект.

Краката на Бейл го улучиха в

тила. Мъжът залитна напред и от

цялата тежест на тялото на Бейл се

строполи върху плочите на пода.

Бейл беше скочил от два метра и

половина. Резултатът щеше да е

същият, ако пазачът се беше хвърлил

от стълба с въже около врата.

Бейл

чу

изпукването

на

гръбначния стълб в момента на

приземяването и веднага насочи

вниманието

си

към

кучето.

Мъртвецът още държеше в ръка

сплетената кожена каишка. Немската

овчарка инстинктивно се дръпна и

приклекна, преди да скочи напред.

Бейл сграбчи каишката и замахна

като бейзболист. Кучето полетя,

задвижено както от собствения си

скок, така и от центробежната сила

от замаха на Бейл. Бейл пусна

каишката в най-подходящия момент.

Принципът

на