Предсказанията на Нострадамус

един въпрос?

- Да.

- Защо

всичко

около

теб

трябва

да

е

толкова

дяволски

сложно?

Глава 56

Капитан Бартоломео Вияда и

Лусанес от полицията на Каталуния

предложи на Калк цигара с турски

тютюн от кехлибарена табакера,

която

държеше

в

специално

оформена извивка на бюрото си.

- Приличам ли на пушач?

- Да.

- Прав си, такъв съм. Но

докторът ми ме предупреди да ги

откажа.

- Докторът ти пуши ли?

- Да.

- Гробарят ти пуши ли?

- Вероятно.

- Тогава заповядай.

Калк взе цигарата, запали я и

всмука дима.

- Защо нещо, което те убива,

може да те накара да се почувстваш

най-жив?

- Това

е

нещото,

което

философите наричат парадокс -

отвърна Вияда и въздъхна. - Когато

Бог ни е създал, е решил буквализмът

да бъде бичът на този свят. И

следователно е създал парадокса, за

да му се противопостави.

- Но как се противопоставяме

на парадокса?

- Като го приемаме буквално.

Нали

разбираш.

Ти

пушиш.

И

въпреки това разбираш парадокса на

положението си.

Калк се усмихна.

- Тогава ще направиш ли

каквото те моля? Ще поемеш ли този

риск с хората си? Напълно ще те

разбера, ако решиш да се откажеш.

- Наистина ли мислиш, че

Сабир ще остави хората си и ще

дойде сам? И че човекът, когото

наричаш „Окатия“, ще го последва?

- И двамата знаят какво има в

основата на Ла Моренета. Както и аз.

Можеш ли да го уредиш?

- Посещението

на

Ла

Моренета ще бъде уредено. В името

на трансграничното сътрудничество,

то се знае - отвърна иронично Вияда.

- А що се отнася до другото нещо... -

продължи той и почука със запалката

си по бюрото, като я въртеше между

пръстите

си.

-

Ще

завардя

светилището, както предлагаш. Само

за три нощи. Девата от Монсерат е от

голямо значение за Каталуния. Майка

ми никога не би ми простила, ако

позволя да бъде осквернена.

Глава 57

Сабир не се чувстваше особено

комфортно

във

взетия

назаем

костюм. Реверите бяха широки около

трийсет сантиметра, а сакото му

прилягаше твърде плътно. Всъщност

47

приличаше на Каб Калъуей 1 в

„Бурно време“. От ризата също

имаше какво да се желае, а и той по

принцип не беше особено запален по

слънчогледи и водни колела, поне по

отношение на дизайна на дрехи.

Вратовръзката беше искрящорозова и

напълно неподходяща на ризата,

която от своя страна не пасваше на

тъмночервените

нишки,

които

веселякът шивач бе позволил да

бъдат вплетени в плата на костюма.

Поне обувките му си бяха негови.

- Изглеждаш

фантастично.

Като циганин. Ако физиономията ти

не беше като на пайо, щях да поискам

да си ми брат.

- Как

запазваш

сериозно

изражение, докато казваш такива

неща?

- Челюстта ми е счупена, ето

как.

Въпреки всички твърдения на

Йола, че не е така, Сабир още

чувстваше, че изпъква като албинос.

Всички го гледаха. Където и да

отидеше, каквото и да направеше,

погледите им го следяха.

- Убеден ли си, че няма да ме

издадат?

Сигурно

все

още

ме

показват по телевизията всеки ден.

Може би има и награда.

- Всички тук знаят за Криса.

Знаят, че си прал на Йола. Че

Черибашията на Самоа е твой кирво.

Ако някой те издаде, ще трябва да

отговаря пред него. Ще бъде пратен в

изгнание. Като онази гадина, чичото

на Гаврил.

Гаврил ги наблюдаваше от края

на лагера. Когато видя, че Алекси го

забеляза, той вдигна пръст и го пъхна

в кръга, образуван от палеца и

показалеца на другата му ръка. После

го пъхна в устата си и завъртя очи.

- Приятел ли ти е?

- Преследва Йола. Иска да ме

убие.

- Двете

неща

не

са

непременно свързани.

- За какво говориш?

- Че ако те убие, Йола няма да

се омъжи за него.

- О, да. Вероятно ще го

направи. Жените забравят. След

време ще я убеди, че е бил прав. Тя

ще почувства горещина в стомаха си

и ще му позволи да я отвлече. Вече е

стара, за да не е омъжена. Това, което

става тази вечер, е лошо. Тя ще види

тази сватба и ще започне да мисли

лошо за мен. Тогава Гаврил ще

започне

да

ѝ

изглежда

по-

привлекателен.

- Тя е стара, за да не е

омъжена, защото се пази за теб,

Алекси. Или не си го забелязал? Защо

просто не я отвлечеш и да се

свършва?

- Би ли ми позволил?

Сабир игриво го удари по

главата.

- Разбира се, че бих. Тя

очевидно е влюбена в теб. Както и ти

в нея. Затова непрекъснато се карате.

- Караме се, защото тя иска да

ме

командва.

Иска

да

носи

панталоните. Не искам жена, която

да ми натяква. Винаги, когато

излизам, тя ще се ядосва. После ще

ме наказва. Йола е хекси. Ще ми

направи магии. Сега съм свободен.

Не трябва да се обяснявам на никого.

Мога да чукам жени пайо, точно

както тя каза.

- Ами ако някой друг я вземе?

Някой като Гаврил?

- Ще го убия.

Сабир изпъшка и се обърна към

сватбеното тържество, което се

вихреше в центъра на катуна.

- По-добре ми кажи какво се

случва наоколо.

- Но тази сватба е обикновена,

както всяка друга.

- Някак си не съм убеден в

това.

- Ами добре тогава. Виждаш