Предсказанията на Нострадамус

от починалия Монсеньор, неговия

баща осиновител.

Той

беше

изключително

привързан към малкия самозаряден

„Ремингтън

51“,

калибър

380.

Произведен преди осемдесет години,

една от последните бройки, преди да

спрат производството му, пистолетът

беше малък и лесен за криене.

Валцван на ръка, за да се намали

отблясъкът при стрелба, пистолетът

беше с особено ефективен забавен

откат, като плъзгачът и затворът се

връщаха заедно за кратко след всеки

изстрел и това даваше на плъзгача

сила да зареди пружината, през което

време затворът я обтягаше, преди

също да се върне назад. Така

изстреляната гилза беше изхвърлена,

а петлето презаредено като част от

един общ процес, като с връщането

след всеки изстрел се зареждаше нов

патрон. Гениално. Бейл харесваше

механични

изобретения,

които

работеха, както се очаква от тях.

Съжалението

беше

за

загубеняците.

Връщането

на

пистолета ще почака. След като си

беше осигурил собствено копие на

стиха от Рокамадур, можеше да

остави всички мисли за провал

настрана

и

да

се

заеме

с

предстоящата задача. Най-важният

нов фактор беше, че не му се налага

да следва други хора или да ги

тормози, за да научи тайните им.

Това го устройваше идеално. Защото

по природа не беше отмъстителен

или брутален човек. От негова гледна

точка

просто

изпълняваше

задълженията

си

към

Корпус

Малефикус. Защото, ако той и

подобните на него хора не действаха,

когато

е

необходимо,

Сатаната,

Великият

Сводник,

и

неговата

49

хетера 1, Великата Блудница, щяха

да завладеят света и щеше да дойде

краят на Божието царство. „Ако

някой завежда в плен, и той в плен

ще отиде; ако някой убива със сабя, и

той трябва от сабя да бъде убит. Тука

е нужно търпението и вярата на

50

светиите.“ 2

По тази причина Бог беше

осигурил на последователите на

Корпус Малефикус свободното право

да причиняват анархия когато и

където пожелаят в един свят, който

беше под непрекъсната заплаха. Само

чрез разпадането на тоталното зло и

обръщането му в неговия частичен,

контролируем

вариант

Сатаната

можеше да бъде спрян. Това беше

крайната

цел

на

тримата

Антихристи,

предречени

в

Откровението, точно както Мадам,

неговата майка осиновителка, беше

обяснила,

когато

му

представи

неговата мисия. Наполеон и Адолф

Хитлер

-

двамата

предишни

Антихристи, заедно с Великия, който

още не беше дошъл, бяха създадени

от Бога, за да предпазят обръщането

на света към дявола. Техните цели

бяха подобни на тези на дявола,

имитираха го и така гарантираха, че

той остава в състояние на щастливо

самодоволство.

Затова

Бейл

и

останалите

последователи на Корпус Малефикус

имаха

за

задача

да

защитават

Антихристите и ако това изобщо

беше възможно, да саботират така

нареченото Второ пришествие, което

можеше по-точно да бъде наречено

51

Второто велико плацебо 3. Второто

пришествие щеше да пробуди дявола

от хаоса, предизвиквайки Последния

сблъсък.

По

тази

причина

последователите трябваше сами по

себе

си

да

са

близки

до

съвършенството. „Тия са, които се не

оскверниха с жени, защото са

девствени; тия са, които вървят след

Агнеца, където и да отиде... и в

устата им лъст се не намери: те са

52

непорочни пред престола Божий.“ 4

Беше проста повеля и Ейкър

Бейл я бе следвал с евангелистки

плам през целия си живот. „И видях

като че ли стъклено море, смесено с

огън; а ония, които победиха звяра и

образа му, белега му и числото на

името му, стояха на това стъклено

53

море и държаха гусли Божии.“ 5

Бейл се гордееше от проявената

инициатива, когато последва Сабир.

Гордееше се, че е прекарал по-

голямата

част

от

живота

си,

изпълнявайки тежката отговорност

да се грижи.

„Ние не сме анти-нещо, ние сме

анти-всичко.“ Нали именно така

Мадам, неговата осиновителка, му

беше обяснила нещата? „Невъзможно

е да придобием публичност, защото

никой няма да повярва. Нищо не е

записано. Нищо не е преписано. Те

изграждат

-

ние

разрушаваме.

Толкова е просто. Защото редът може

да произлезе само от хаоса.“

Глава 59

54

- Знаеш ли, Новалис 1 е

вярвал, че след грехопадението Раят

е бил раздробен и пръснат на части

по целия свят? - попита Калк и се

настани по-удобно. - И затова е

толкова

трудно

да

намериш

парченцата?

Макрон завъртя очи, като се

надяваше бързо падащият мрак да

прикрие раздразнението му. Беше

започнал да свиква с нелогичните

разсъждения на Калк, но целият

процес все още му се струваше

странно изнервящ. Дали капитанът

го правеше нарочно, за да го накара

да се чувства по-низш? И ако беше

така, защо?

- Кой е Новалис?

Калк въздъхна.

- Новалис е псевдонимът на

Фридрих Филип Леополд барон фон

Харденберг. Новалис е бил приятел

на Шилер и съвременник на Гьоте.

Поет. Мистик. Каквото ти хрумне.

Също е работил в мина за сол.

Новалис вярвал в лийбесрелигион -

религията на любовта. Животът и

смъртта като взаимопреплетени идеи

с необходим посредник между Бога и

Човека. Но този посредник не е