Предсказанията на Нострадамус

напои го със слюнка, после го

сплеска и го залепи върху мушката,

така

че

да

стои

точно

над

заглушителя. Отново се прицели в

главата на Макрон, след което пусна

дълга,

разочарована

въздишка.

Просто беше твърде тъмно за точен

прицел.

Прибра револвера и потърси с

ръка кожения си боздуган. С него в

ръка той започна да пълзи по скалите

към Макрон, използвайки шума от

отдалечаващите се стъпки на Калк за

прикритие.

В последния възможен момент

Макрон усети нещо и отстъпи от

позицията си, но първият удар на

Бейл се стовари странично по главата

му и той падна на земята, с ръце

прибрани

до

хълбоците.

Бейл

изпълзя напред и се взря в лицето на

Макрон. Така. Не беше Сабир. Не

беше и циганинът. Значи имаше

късмет,

че

не

беше

използвал

пистолета.

Хилейки се, Бейл претърси

джобовете на Макрон, докато не

откри телефона му. Погледна екрана

и провери за съобщения. После, с

ядосано

изръмжаване,

разби

телефона в земята и го стъпка с крак.

Само

полицай

би

кодирал

съобщенията си и след като ги е

кодирал, би защитил папката с

парола - беше все едно едновременно

да носиш колан и тиранти.

Продължи да рови в джобовете

на Макрон. Пари. Лични документи.

Снимка на черно момиче в бяла

рокля. Момичето беше с обратна

захапка, а родителите му са били

прекалено стиснати или прекалено

бедни, за да я коригират. Лейтенант

Пол Макрон. Адрес в Кретал. Бейл

прибра парите.

Посягайки надолу, той свали

обувките на Макрон, завърза ги една

за друга и ги хвърли в храстите.

После, повдигайки първо единия

крак на Макрон, а после и другия,

подобно на котка, почистваща децата

си, той удари Макрон силно по всяко

стъпало с боздугана.

Доволен от работата си, вдигна

очилата за нощно виждане и огледа

околните хълмове. Погледна точно

навреме, за да види бледата през

очилата глава на Калк да се скрива

зад една стръмнина на шестстотин

метра под него.

Какво ставаше? Какво знаеше

полицията за него? Явно беше

подценил и тях, защото изглежда и те

бяха получили достъп до посланието,

скрито

в

основата

на

Девата,

благодарение на решението на Сабир

да не я взема със себе си, когато му

се бе удала тази възможност.

Бейл съжали, че е приспал

Макрон. Пропусната възможност. Да

разпита човек в пълна тишина и на

охраняван от полицията хълм - това

щеше да е първи подобен опит в

живота му. Как можеше да го

постигне? Имаше само един начин

да разбере.

Бейл се оттегли от скривалището

и пое към стръмнината. Беше

очевидно, че тези идиоти полицаи се

оглеждаха за него само в долината,

би

изисквало

твърде

развито

въображение да си го представят да

прекосява

пустите

и

наглед

непроходими

планини.

Това

означаваше, че ще ги изненада в гръб.

На

всеки

петдесет

метра

спираше и се ослушваше с отворена

уста и с двете си ръце, оформени

като фунии около ушите. Когато беше

на

около

двеста

метра

от

стръмнината,

се

поколеба.

Още

цигарен дим. Дали същият човек се

връщаше?

Или

някой

от

паравоенните тайно беше запалил?

Той се дръпна от стръмнината и

слезе

към

последния

склон,

надвиснал над площада, където беше

светилището. Да. Можеше да различи

мъжка глава, очертана на фона на

отразяващите

светлината

плочи,

покриващи площада.

Бейл се промъкна към укритието

на мъжа. Имаше идея. Добра идея. И

възнамеряваше да я изпробва.

Глава 61

Калк се свлече на предната

седалка до Вияда в контролната кола.

Вияда му хвърли бърз поглед, след

което продължи да се взира в

железопътната линия и околните

сгради.

Когато остана доволен, че не

открива никакво движение, свали

очилата за нощно виждане и се

обърна към Калк:

- Мислех, че наблюдаваш на

хълма?

- Оставих Макрон да прави

това - отговори той. Прерови жабката

на колата и запали цигара, криейки

пламъка с две ръце. - Искаш ли една?

Вияда

поклати

отрицателно

глава.

- Окатия. Тук е - продължи

Калк.

Вияда повдигна въпросително

вежда.

- Нашите хора са го засекли.

Използвал

е

проследяващото

устройство преди четири часа, близо

до Манреса. Освен това е убил човек

в Рокамадур. Предната нощ. Пазач.

Убил е и кучето му. Този човек не е

лека категория, Вияда. Дори бих

казал, че е обучен да убива. Както

циганинът в Париж, така и пазачът в

Рокамадур са със счупени вратове. А

и сцената на магистралата, която

отвлече вниманието. С мъжа и

жената. Това също беше направено

майсторски.

- Звучиш, все едно му се

възхищаваш.

- Не. Мразя го в червата. Но е

ефикасен. Като машина. Само ми се

иска да знам какво преследва.

- Може би преследва теб? -

ухили

се

Ваяда.

Посегна

към

радиото, сякаш за да намали силата

на думите си. - Дорада до Майоркин.

Дорада до Майоркин. Чуваш ли ме?

Приемникът изпука и се чу

статично електричество. После се

разнесе спокоен глас:

- Майоркин

до

Дорада.

Слушам.

- Целта

е

наблизо.

Има

вероятност да идва през планините.

Променете позициите си, ако е

необходимо. И стреляйте на месо.

Убил е френски пазач миналата нощ.

И това не му е за първи път. Не искам

някой

от