Предсказанията на Нострадамус

- Не всички филми. Харесвам

само каубои. Рандолф Скот. Клинт

Истууд. Лий Ван Клийф. И Джон

Уейн - отговори той и очите му

заблестяха. - Дядо ми предпочиташе

Терънс Хил и Бъд Спенсър, но за мен

те не бяха истински каубои. Само

италиански

цигани,

които

се

преструваха на каубои. Джон Уейн

беше истината. Толкова много исках

да съм на негово място, че главата ме

заболяваше - призна той. И двамата

замълчаха. После Алекси погледна

нагоре. - Гаврил. Той наговори разни

неща, нали?

- Някакви.

- Лъжи. Лъжи за Йола.

- Радвам се, защото разбираш,

че са лъжи.

- Разбира се, че са лъжи. Тя не

би му казала това за мен. Че онзи тип

ме ритна в топките, докато беше

вързан.

- Не, не би го направила.

- Тогава откъде може да знае?

Откъде е разбрал?

Сабир затвори очи с изражение

„Боже, дари ми търпение“.

- Попитай я сам. Виждам я

през прозореца, че идва насам.

- Вила Гана.

- Какво е това?

- Нищо?

- Вила зла ли значи? Това ли

е?

- Не. Означава вещица. А гана

е кралица на вещиците.

- Алекси...

Алекси отхвърли одеялото си

мелодраматично.

- Кой друг си мислиш, че е

казал на Гаврил? Кой друг знаеше?

Ти видя как този дидикой си подуши

пръстите, нали?

- Той те дразнеше, идиот

такъв.

- Тя е нарушила лейс прала. Тя

вече не е лача. Вече не е лале ромни.

Никога няма да се оженя за нея.

- Алекси,

не

разбирам

и

половината от това, което казваш.

- Казвам,

че

е

нарушила

законите

на

братството.

Тя

е

неморална. Тя е лоша жена.

- Господи, човече. Не говориш

сериозно.

Вратата се отвори. Йола подаде

глава през рамката.

- Защо се карате? Можех да ви

чуя от другия край на лагера.

Алекси замълча. Изражението на

лицето

му

беше

едновременно

ядосано и обидено, но изглеждаше и

готов да наказва.

Йола остана на прага.

- Карал си се с Гаврил, нали?

Бихте ли се?

- Това щеше да ти хареса,

нали? Да се бием за теб? Тогава

щеше да се почувстваш желана.

Сабир тръгна към вратата.

- Мисля, че е най-добре да ви

оставя насаме. Нещо ми подсказва,

че съм излишен.

- Не. Ти оставаш - вдигна ръка

Йола. - Иначе трябва аз да си тръгна.

Не би било правилно да остана тук

сама с Алекси.

Алекси

потупа

леглото

си,

имитирайки покана.

- Какво имаш предвид, че

няма да бъде правилно? Прекарала

си време насаме с Гаврил. Позволила

си му да те докосва.

- Как можеш да кажеш това?

Разбира се, че не съм му позволила

да ме докосне.

- Казала си му, че мъжът в

църквата е отхапал топките ми. След

като ми е избил зъбите. Смяташ ли,

че това е правилно? Да го кажеш на

някого? Да ме направиш на глупак?

Това копеле ще разкаже на целия

катун. Ще ми се подиграват.

Йола

замълча.

Лицето

ѝ

пребледня

под

потъмнялата

от

слънцето кожа.

- Защо

не

носиш

твоето

63

дикло 1, като истинска омъжена

жена? Да не искаш да ми кажеш, че

Гаврил не те е отвлякъл снощи? Че

64

шпиуни герман 2 не те е завел зад

оградата и не те е обърнал настрани?

Сабир никога не беше виждал

Йола да плаче. Сега едри сълзи

напълниха очите ѝ и потекоха по

лицето ѝ. Тя наклони глава и се взря

в пода.

- Sacais

sos

пе

dicobelan

calochin пе bridaquelan. Така ли е?

Йола седна на стъпалата на

караваната с гръб към Алекси.

Една от приятелките ѝ се

приближи, но тя я отпъди.

Сабир не можеше да разбере

защо Йола не отговаря. Защо не

отхвърля обвиненията на Алекси.

- Какво ѝ каза, Алекси?

- Казах:

„Очи,

които

не

виждат, не могат да разбият нечие

сърце.“ Йола знае какво имам

предвид - отвърна той и заби поглед

в стената.

Сабир погледна от единия към

другия. Не за първи път се зачуди в

каква лудница е попаднал.

- Йола?

- Какво? Какво искаш?

- Какво точно каза на Гаврил?

Йола се изплю на земята, после

размаза плюнката с върха на обувката

си.

- Не съм му казвала нищо. Не

съм говорила с него. Освен за да

разменим обиди.

- Тогава не разбирам...

- Ти нищо не разбираш, нали?

- Ами не. Мисля, че не.

- Алекси.

Алекси погледна, когато чу, че

Йола се обръща към него. Беше

очевидно, че води обречена битка с

чувството, което го разяждаше.

- Съжалявам.

- Съжаляваш, че позволи на

Гаврил да извади очите ти?

- Не. Съжалявам, че казах на

Базена какво е станало с топките ти.

Мислех, че е смешно. Не трябваше да

ѝ казвам. Тя е луда по Гаврил.

Сигурно той я е накарал да му каже.

Беше грешка от моя страна да не

помисля как може да ти навреди.

- Казала си на Базена?

- Да.

- И не си говорила с Гаврил?

- Не.

Алекси тихо изпсува.

- Съжалявам, че се усъмних в

твоята лача.

- Не си. Дамо не разбра какво

каза. Така че не е имало съмнения.

Сабир я погледна.

- Кой, по дяволите, е Дамо?

- Ти си.

- Аз съм Дамо?

- Това е циганското ти име.

- Ще ми обясниш ли? Не съм

бил прекръстван от последното си

кръщене.

- Това е циганската дума за

Адам. Всички ние произлизаме от