Предсказанията на Нострадамус

ръка към катуна. - Аз съм Джон

Уейн! Чувате ли ме? Ще ви светя

маслото!

Никой не му обърна внимание.

През цялата вечер, на изненадващо

чести интервали, мъже се изправяха

в алкохолен делириум и съобщаваха

кои са. Един дори се обяви за Исус

Христос. Жена му набързо го беше

скрила

от

подвикванията

и

подигравките на по-трезвените хора

наоколо. Сабир предполагаше, че

58

писателят Патрик Хамилтън 2 е

имал предвид точно това, когато е

описал четирите фази на пиянството

като просто пиян, войнстващо пиян,

сляпо пиян и мъртво пиян. Алекси

очевидно

беше

на

етапа

на

войнстващото пиянство и имаше да

извърви още доста път.

- Хей. Джон Уейн!

Алекси се завъртя драматично,

като ръцете му се спуснаха на

хълбоците към въображаем чифт

револвери.

- Кой пита за мен?

Сабир вече беше познал Гаврил.

„Започва се - помисли той. - Кой

твърди, че животът не е предвидим?“

- Йола ми каза, че си загубил

топките си. Че същият тип, който ти

е избил зъбите, ти е отхапал топките.

Алекси

се

залюля

леко,

опитвайки да се съсредоточи.

- Какво каза?

Гаврил се приближи, но очите му

гледаха другаде, сякаш част от него

не беше свързана с това, което

правеше.

- Не съм казвал нищо. Йола го

каза. Аз не знам нищо за топките ти.

Всъщност винаги съм знаел, че

нямаш

такива.

Това

е

семеен

проблем.

Никой

от

фамилия

Дюфонтен няма топки.

- Алекси, остави - намеси се

Сабир и сложи ръка на рамото му. -

Той лъже, опитва се да те ядоса.

Алекси го отблъсна.

- Йола никога не е казвала

това. Никога не е казвала, че топките

ми не работят. Тя не знае нищо за

топките ми.

- Алекси...

- Тогава кой ми каза? - попита

Гаврил и вдигна триумфално ръце.

Алекси

се

огледа,

сякаш

очакваше Йола внезапно да изникне

иззад

ъгъла

откъм

някоя

от

караваните и да потвърди думите на

Гаврил. Имаше глуповато изражение

на лицето, а устата му беше увиснала

от едната страна, сякаш бе получил

лек инсулт при сблъсъка си със

стола.

- Няма да я откриеш тук. Току-

що я оставих - рече Гаврил и подуши

мелодраматично пръстите си.

Алекси се хвърли към него.

Сабир се пресегна с една ръка и го

завъртя, точно като дете. Алекси

беше толкова нестабилен, че загуби

равновесие и падна тежко назад.

Сабир застана между него и

Гаврил.

- Зарежи го. Той е пиян. Ако

имаш проблем, може да го решите по

друго време. Това е сватба, а не Крис.

Гаврил се поколеба с една ръка

върху джоба си.

Сабир виждаше, че Гаврил е

решил да се справи с Алекси веднъж

завинаги и не е предвидил, че някой

ще

се

изправи

помежду

им.

Почувства

студената

тежест

на

„Ремингтъна“ в джоба си. Ако

Гаврил тръгнеше към него, щеше да

извади пистолета и да произведе

предупредителен изстрел в краката

му. Щеше да сложи край на свадата.

Със сигурност не искаше да го

прободат в черния дроб на толкова

ранен етап от живота му.

- Защо говориш вместо него,

пайо?. Той няма ли топки, за да

говори за себе си? - попита Гаврил,

но гласът беше загубил остротата си.

Алекси лежеше по лице на

земята със затворени очи и очевидно

бе отвъд възможностите му да говори

с когото и да е. Явно беше преминал

от войнстващото чак до мъртвото

пиянство, без да си направи труда да

бъде сляпо пиян междувременно.

Сабир

се

възползва

от

преимуществото си.

- Както вече казах - и двамата

може да разрешите това в друг

момент. Сватбата със сигурност не е

подходящото място.

Гаврил изтрака със зъби и

отметна глава назад.

- Добре, гаджо. Предай на

Дюфонтен това от мен. Когато дойде

на фестивала на Трите Марии, ще го

очаквам. Света Сара може да реши

спора ни.

Сабир усети, че земята леко се

залюля под краката му.

- Фестивалът

на

Трите

Марии? Това ли каза току-що?

- Забравих - засмя се Гаврил. -

Ти си външен. Не си един от нас.

Сабир

пренебрегна

скритата

обида - очите му бяха приковани в

лицето на Гаврил, очаквайки отговор.

- Къде

се

провежда

фестивалът? И кога?

Гаврил се обърна да си върви, но

в

последния

момент

промени

решението

си.

Беше

ясно,

че

внезапната промяна в посоката на

разговора му бе неприятна.

- Попитай когото и да е, пайо.

Всеки ще ти каже. Фестивалът на

59

Сара е Кали 1 и се провежда всяка

60

година на Ле Сент Мари де ла Мер 2

61

в Камарг 3. След четири дни. На

двайсет и четвърти май. Какво си

мислиш, че правим тук на тази

пиклива сватба? Придвижваме се на

юг. Всички френски цигани ходят

там. Дори този евнух, който лежи до

теб.

Алекси потрепна, сякаш беше

чул обидата дълбоко в подсъзнанието

си. Но алкохолът потвърди славата си

на силно приспивателно и той

захърка.

Глава 64

- Защо Джон Уейн?

- За какво говориш?

- Защо Джон Уейн? Снощи. На

сватбата.

Алекси поклати глава в напразен

опит да я проясни.

62

- Имаше един филм. Хондо 4.

Видях го на телевизора на дядо ми.

Исках да бъда Джон Уейн, след като

гледах този филм.

Сабир се засмя.

- Странно, Алекси. Никога не

съм си те представял като любител

на киното.