Предсказанията на Нострадамус

нашите

хора

да

е

следващият в списъка му.

Калк посегна и хвана рамото на

Вияда.

- Какво имаш предвид, че

идва през планините?

- Просто е. Ако твоите хора са

го забелязали преди четири часа в

Манреса и оттогава не сме съзрели и

следа от него, бих се обзаложил

петдесет към едно, че идва през

планините. Бих направил същото на

негово място. Ако види, че никой не

го очаква, просто се промъква и

взема Девата, скача на влака или

краде кола и дим да го няма. Ако

открие, че сме тук, просто се връща в

планините и ние оставаме с празни

ръце.

- Но аз оставих Макрон там.

Като мишена.

- Не се притеснявай. Ще

изпратя един от хората си за него.

- Бих оценил това, капитан

Вияда.

Благодаря.

Много

ти

благодаря.

Глава 62

Бейл лежеше по корем на около

двайсет метра от облечения в

камуфлаж паравоенен, когато мъжът

внезапно се обърна и започна да

оглежда хълма зад себе си с бинокъл.

Така. Значи планът да издебне

полицая, да го разпита и да открадне

дрехите му нямаше да се получи.

Мамка му. Беше очевидно, беше ясно,

че няма да може да стигне до

светилището

и

да

погледне

в

основата на Ла Моренета. Където и

да видиш някой от тези клоуни,

наблизо със сигурност има още.

Действаха

на

глутници,

като

55

сурикати 1. Идиотите явно смятаха, че колкото повече са, толкова по-

безопасно е.

Бейл потърси с ръка пистолета

си. Не можеше просто да чака до

зори, трябваше да предприеме нещо.

Силуетът на полицая се очертаваше

ясно на фона на осветения площад

зад него. Щеше да убие човека и

после да се скрие между сградите.

Полицаите щяха да решат, че се е

върнал към хълмовете и да насочат

усилията си натам. До сутринта

мястото

щеше

да

е

пълно

с

хеликоптери.

Но тогава почти със сигурност

щяха да намерят колата му. Да я

проверят за отпечатъци и ДНК. Щяха

да го идентифицират. Да го вкарат в

компютрите си. Да му направят

досие. Бейл потрепери суеверно.

Мъжът се изправи, поколеба се,

след което започна да се изкачва по

хълма към него. Какво, по дяволите,

става?

Бяха

ли

го

видели?

Невъзможно. Досега човекът щеше да

е открил огън със своя картечен

пистолет „Стар“ Z-84. Бейл се

усмихна. Винаги беше искал „Стар“.

Полезен

малък

пистолет.

Шестстотин изстрела в минута.

56

Калибър

9

мм

Парабелум 2.

Ефективен до двеста метра. Това

можеше да му компенсира поне

загубата на „Ремингтъна“.

Бейл остана неподвижен с лице

към земята. Ръцете му, единствената

друга част, която можеше да се види

на лунната светлина, бяха скрити на

сигурно под тялото му, държейки

пистолета.

Мъжът вървеше право срещу

него. Но щеше да гледа напред.

Нямаше да очаква нищо на нивото на

земята.

Бейл пое дълбоко въздух и го

задържа. Можеше да чуе дишането на

мъжа. Да подуши потта му и дъха на

чесън, останал от вечерята му. Бейл

се пребори с изкушението да надигне

глава и да провери точно къде е

човекът.

Кракът на мъжа се хлъзна на

един камък и закачи лакътя на Бейл.

После полицаят отмина и се насочи

към Макрон.

Бейл се завъртя настрани. С един

скок беше зад мъжа и притисна

револвера в тила му.

- Долу. На колене. Без звук.

Бейл забеляза рязкото поемане

на дъх. Напрягането на раменете на

мъжа. Нямаше да стане. Човекът

възнамеряваше да отговори.

Удари

мъжа

по

темето

с

барабана на револвера, после още

веднъж в основата на врата. Нямаше

смисъл да го убива. Не искаше да

озлобява

испанците

повече,

отколкото се налагаше. Така те щяха

само да се ядосат на французите, че

са

ги

поставили

в

подобно

оскърбително

и

унизително

положение. Ако убиеше един от тях,

щяха да пуснат Интерпол по следите

му и да го тормозят, докато не умре.

Той измъкна картечния пистолет

и претърси мъжа за нещо друго,

което

би

могъл

да

използва.

Белезници. Лични документи. Беше

изкушен да вземе радиостанцията, но

после реши, че другите ще могат да

го проследят по нея.

Дали да посети още веднъж

лейтенант Макрон? Отново да го

потупа по главата?

Не. Няма смисъл. Разполагаше

може би с половин час да напредне в

планините, преди да се усетят какво

е станало. С малко късмет това ще му

е достатъчно. Не биха могли да го

проследят през нощта, а на сутринта

отдавна ще е изчезнал. Обратно в

Гурдон, за да поднови познанството

си с приятеля си Сабир.

Глава 63

- Мисля, че пи достатъчно,

Алекси. Утре ще се чувстваш ужасно.

- Зъбите и ребрата ме болят.

Ракията им действа добре. Тя е

антисептик - отговори той. Алекси

вече

завалваше

думите

толкова

тежко, че последната прозвуча като

„атлетик“.

Сабир се огледа за Йола, но тя не

се виждаше никъде. Сватбеното

тържество

беше

към

края

си,

музикантите спираха да свирят един

по един или от изтощение, или от

опиянение.

- Дай ми пистолета. Искам да

стрелям.

- Това не е добра идея,

Алекси.

- Дай ми пистолета! - повтори

циганинът. Сграбчи Сабир за рамото

и го разтърси. - Искам да съм Джон

57

Уейн 1 - каза той и махна широко с