Предсказанията на Нострадамус

- Но аз съм убиец. Показахте

лицето ми по телевизията и във

вестниците. Аз съм заплаха за

обществената сигурност.

- Не мисля така.

Калк си сложи очила за четене и

записа серийния номер в малък

черен тефтер. После върна пистолета

на Сабир.

- Не го правите сериозно?

- Съвсем

сериозен

съм,

господин Сабир. Ще трябва да сте

въоръжен за това, което ще поискам

от вас.

Глава 66

Сабир приседна до Йола и

Алекси. Беше повече от очевидно, че

отново си говорят. Йола печеше

зелени зърна кафе и див корен от

цикория на открит огън, приготвяйки

закуската на Алекси.

Сабир ѝ подаде една чанта с

кроасани.

- Току-що имах сблъсък с

полицията.

- Открадна ли тези кроасани,

Дамо? - попита Алекси и се засмя. —

Не ми казвай, че са те хванали още

първия път?

- Не, Алекси, говоря сериозно.

Капитан от Националната полиция

току-що ме хвана. Знаеше точно кой

съм.

66

- Малос менгес 1. — плесна

се по челото Алекси. Изправи се,

готов за битка. - В лагера ли са вече?

- Седни, глупчо. Мислиш ли,

че щях още да съм тук, ако наистина

искаха да ме хванат?

Алекси се поколеба. После седна

обратно на дънера, който ползваше за

стол.

- Ти си луд, Дамо. Почти

повърнах. Мислех, че отивам право в

затвора. Не е смешно да се шегуваш

така.

- Не се шегувах. Помниш ли

този тип, който дойде да говори с вас

в лагера в Самоа? С помощника си?

За Бабел? Докато бях в сандъка?

- Сандъка. Да.

- Беше същият тип. Познах

гласа му. Беше последното нещо,

което чух, преди да припадна.

- Но защо те е пуснал? Те все

още мислят, че ти си убил Бабел,

нали?

- Не, Калк не мисли така. Така

се казва, между другото, Калк. Той е

полицаят, с когото Йола се е

срещнала в Париж.

- Да, Дамо. Помня го добре -

кимна Йола. - Изглеждаше добър

човек - поне за пайо. Придружи ме

до мястото, където пазят мъртвите, и

се увери, че ще ми позволят сама да

отрежа кичур от косата на Бабел. Че

няма да ми дадат нечия друга коса.

Иначе Бабел нямаше да е погребан

правилно. Той разбра това, когато му

казах. Или поне се престори, че

разбира.

- Значи, Калк и няколко от

испанските му колеги току-що са

имали сблъсък с маниака, който

ритна Алекси в топките. Само

познайте къде е станало? Монсерат.

Копелето се е върнало в Рокамадур,

след като си тръгнахме, и сам е

решил загадката. Явно ни е следвал

още от Самоа. Следил е колата ни.

- Следил е колата ни? Това е

невъзможно. Аз гледах.

- Не, Алекси. Не с очи. С

електронно устройство. Което значи,

че може да ни следва на разстояние

от, да кажем, километър, без ние да

го виждаме. Така е стигнал до Йола

толкова бързо.

- По дяволите! По-добре да се

разкараме оттук.

- Калк иска да останем.

Алекси се намръщи, докато се

опитваше да разплете различните

елементи, които Сабир му подаваше.

Погледна към Йола. Тя прекарваше

кафето и цикорията през сито, сякаш

нищо не се е случило.

- Какво мислиш, лулуджи?

Йола се усмихна.

- Мисля,

че

трябва

да

изслушаме Дамо. Мисля, че той има

още какво да ни каже.

Сабир пое чашата, която Йола му

подаде. Седна до нея на дънера.

- Калк иска да действаме като

стръв.

- Какво е стръв?

- Примамка. За мъжа, който

уби Бабел. За да може полицията да

го залови. Казах му, че аз съм готов

да направя това, за да изчистя името

си. Но че вие двамата трябва да

имате правото да решите за себе си.

Алекси

прекара

ръка

през

гърлото си.

- Няма

да

работя

за

полицията. Не мога да направя това.

- Ако не сме с теб, човекът ще

знае, че нещо не е наред - поклати

глава Йола. - Ще стане подозрителен.

Тогава полицията ще го изпусне. Не е

ли така?

Сабир погледна Алекси.

- Той

почти

е

осакатил

помощника на Калк в Монсерат.

Освен това е обезвредил един от

испанските полицаи в планината. И е

убил пазача в Рокамадур преди два

дни. Добре че не сме чели вестници

или слушали радио, докато траеше

сватбата. Когато е излязъл на пътя,

след като нападна Йола, той е

прегазил невинен човек и почти е

удушил съпругата му само за да

забави

полицаите.

Френската

полиция го иска, и то силно. Това

вече е голяма операция. И ние ще

бъдем важна част от нея.

- Какво иска той, Дамо? -

попита

Йола.

Беше

толкова

погълната от разговора, че позволи

да бъде забелязана да пие кафе с

двама мъже на публично място. Една

от по-старите омъжени жени ѝ се

намръщи, но тя не забеляза.

- Стиховете. Никой не знае

защо.

- А къде са те? Знаем ли?

Сабир извади лист хартия от

джоба си.

- Вижте. Калк току-що ми

даде това. Преписал го е от основата

на Ла Моренета в Монсерат.

L ’antechrist, tertius,

Le revenant, secundus,

Primus, la foi

Si li boumian sian catouli.

Primus, secundus, tertius, quartus,