Предсказанията на Нострадамус

циганин не води до пълна процедура

на разследване в тази страна. Освен

това вече щях да съм в ареста, защо

да си правят труда за повече?

Идеалният заподозрян. Чиято кръв е

удобно

пролята

на

местопрестъплението. Отворен и

разрешен случай, нали така?

- Тогава защо Калк прави

това? Сигурно ще го изпратят на

гилотината или в изгнание на остров

Елба, като Наполеон, ако нещата се

объркат.

- Едва ли. Прави го, защото

иска Окатия и го иска силно. По

негова вина помощникът му е

пострадал. И се чувства отговорен за

смъртта на нощния пазач. Смята, че е

трябвало да се сети, че Окатия ще се

върне да довърши започнатото. Но

казва, че толкова се е ентусиазирал,

дето той и помощникът му са

разгадали

брилянтно

кода

за

Монсерат, та се е самозабравил.

Точно като мен всъщност.

- Сигурен ли си, че не е

капан? За да ви хванат и двамата?

Може би мислят, че действате

заедно?

- По дяволите! - изпъшка

Сабир. - Не знам. Всичко, което

знам, е, че той можеше да ме хване

тази сутрин, а не го стори. За мен

това си е една страшно голяма

услуга.

- Какво ще правим тогава?

Сабир

се

облегна

назад,

преструвайки се на изненадан.

- Какво ли? Отиваме към

Камарг, това ще направим. През

72

Мийо 1. Поне за това се разбрахме с

Калк. После за няколко дни ще

изчезнем сред десетките хиляди от

най-близките ви роднини. Като не

забравяме, че Окатия може да

проследи колата ни където и когато

си поиска, както и че още сме

заподозрени за убийство и френската

полиция е по петите ни, приготвила

белезниците и автоматите.

- Исусе Христе! А после?

- После, след шест дни, в

разгара на фестивала на Трите

Марии, излизаме от укритието си и

открадваме статуята на света Сара

пред църквата, претъпкана догоре с

фанатични нейни поклонници. Без

да се сблъскваме с Окатия. И без

озверелите фанатици да ни хванат

или насекат на парчета, докато си

вършим работата - обясни Сабир и се

ухили. - Вкусни ли са ябълките,

Алекси?

Част втора

Глава 1

Ейкър Бейл усети, че го обгръща

дълбоко

спокойствие,

докато

наблюдава

как

проследяващото

устройство намира колата на Сабир и

започва да я следи, примигвайки

нежно.

Да. Там беше и сянката от

полицейското устройство. Значи още

работеха по случая. Беше твърде

много да се надява, че са закопчали

Сабир за нападението в Монсерат.

Имаше сериозна вероятност да му

бяха

приписали

убийството

на

нощния пазач. Но пък беше странно,

че отказват да го приберат - сигурно

и те искаха стиховете. Изглежда

както

той,

така

и

полицията

предпочитаха да дебнат.

Бейл се усмихна и посегна към

дясната седалка, търсейки личната

карта на Макрон. Задържа я пред

себе си и започна да говори на

снимката:

- Как са краката ти, Пол?

Малко възпалени?

Щеше отново да срещне Макрон,

беше

сигурен

в

това.

Имаше

недовършена работа с него. Как смее

френската полиция да го преследва в

Испания? Ще се наложи да им даде

урок.

Но

засега

ще

съсредоточи

усилията си върху Сабир. Той се беше

насочил на юг, а не към Монсерат.

Защо ли? Едва ли беше чул за

нападението там. И той разполагаше

с точно същата информация за

стиховете, която имаше и Бейл -

същината

на

четиристишието,

прогорено в основата на скрина, и

другия стих от Рокамадур. Дали

малката циганка край реката не беше

скрила

нещо,

когато

описваше

съдържанието на стиха от сандъка?

Не. Не мислеше така. Винаги можеш

да познаеш, когато някой е толкова

изплашен, че не може да контролира

пикочния си мехур - невъзможно бе

да се противопоставиш на толкова

силен страх. Като при антилопа,

хваната от лъв - всички жизнени

системи блокират, след като лъвът

стигне гърлото на антилопата, и тя

умира от шок още преди трахеята ѝ

да е смазана от зъбите на хищника.

Това беше начинът, по който

Монсеньор, покойният баща на Бейл,

го беше научил да се държи - да

върви напред, без да се замисля и с

пълна

отдаденост.

Да

прецени

оптималния изход от действията си и

да преследва този изход, независимо

от

тактиките,

които

използва

опонентът му. Шахът действаше по

доста сходен начин, а Бейл беше

добър на шах. Всичко опираше до

желанието за победа.

И

за

финал

последният

телефонен разговор с Мадам, майка

му, беше напълно задоволителен.

Беше

пропуснал

да

спомене

фиаското в Монсерат, разбира се, и

просто ѝ обясни, че онези, които

следи, са били забавени от сватба -

все пак цигани, а не ракетни

инженери. Бяха от типа хора, които

ще спрат да берат диви аспержи,

докато бягат от полицията. Велико.

Мадам съответно беше заявила,

че е напълно доволна от действията

му, и каза, че от многото ѝ деца тя

смята него за най-близък до сърцето

си. Този, на когото най-много

разчита да продължи делото ѝ.

Докато Бейл караше на юг,

можеше да почувства призрака на

Монсеньор

да

му

се

усмихва

благосклонно от гроба си.

Глава 2

- Знам къде трябва да отидем

да се скрием - каза Йола.