Предсказанията на Нострадамус

- Той не е супермен, сър. Няма

идея, че ние знаем, че следи Сабир.

Калк въздъхна. Беше се оказало

много глупаво от негова страна да

направи тази единствена услуга на

Макрон. Но така става, когато човек

се чувства виновен. Става слаб.

Макрон очевидно беше фанатик. С

всеки следващ ден, прекаран заедно

на пътя, фанатизмът му ставаше все

по-явен. Първо бяха циганите. После

бяха евреите. Сега беше семейството

75

на годеницата му. Те бяха метиси 1.

От смесена раса. Очевидно Макрон

можеше

да

приеме

това

в

приятелката

си,

но

не

и

в

семейството ѝ.

Калк

тайно

подозираше,

че

колегата му гласува за Националния

76

фронт 2, но той самият беше от

поколение,

което

смяташе

за

некултурно да се разпитва друг човек

за политическите му пристрастия.

Така че никога нямаше да бъде

сигурен. Или може би Макрон беше

комунист?

Според

Калк,

в

Комунистическата партия бяха дори

по-лоши

расисти,

отколкото

в

Националния фронт. И двете партии

си разменяха гласове напред-назад,

както намереха за угодно.

- Казвам ти, това е достатъчно

близо. Забравяш как ни надхитри в

планините

на

Монсерат.

Вияда

смяташе, че е невъзможно сам човек

да слезе оттам, преди да бъде

обграден от полицейския кордон.

Копелето сигурно може да се движи

като котка. Сигурно се е измъкнал от

периметъра още преди испанците да

започнат акцията си.

- Ускорява.

- Остави

го.

Имаме

още

трийсет километра, преди да можем

да нахлузим бесилото около врата му.

Имам хеликоптер в готовност на

летището в Родез. Специалните части

са в Мон- пелие. Няма как да избяга.

Калк

изглежда

компетентен,

мислеше

си

Макрон,

звучи

компетентно, но всичко това бяха

глупости. Човекът беше дилетант.

Защо да изпуска възможността да

хване Окатия сега, за да изпълни

един прекалено сложен план, който

сигурно щеше още повече да унижи и

двама им? Още една грешка, и той,

Пол Ерик Макрон, можеше да

зачеркне

всяка

възможност

за

повишение и да стои завинаги

закотвен на мястото си.

Макрон натисна газта. Пътят

беше планински, с много завои.

Окатия щеше да е съсредоточен в

шофирането. Нямаше да се сети да

гледа на половин километър зад себе

си. Макрон несъзнателно откопча

кобура, който беше затъкнал на

кръста си сутринта.

- Казах ти да намалиш.

- Да, сър.

Калк отново вдигна бинокъла.

Завоите бяха толкова много, че ако

гледаше през бинокъла за повече от

няколко секунди, започваше да му се

повдига. Да. Макрон беше прав.

Бялото волво трябваше да е колата.

От около двайсет километра това

беше единствената кола между тях и

Сабир. Усети устата си да пресъхва и

пърхане в стомаха си - обикновено се

чувстваше така само в присъствието

на съсипващата бюджета му бивша

съпруга.

Когато излязоха от следващия

завой, Бейл стоеше на осемдесет

метра пред тях в средата на пътя.

Държеше картечния пистолет, който

беше взел от каталунския полицай.

Шестстотин изстрела в минута.

Деветмилиметров

„Парабелум“.

Ефективна стрелба на двеста метра.

Бейл

се

усмихна,

облегна

оръжието на дясното си рамо и

натисна спусъка.

Глава 4

Макрон рязко завъртя волана

наляво - беше инстинктивна реакция,

която нямаше никаква връзка с

обучението му като шофьор или

инструкциите

за

действия

при

засада. Немаркираната полицейска

кола започна да се накланя. Той

обърна волана в обратна посока, за

да я балансира. Колата продължи по

началната си траектория, но вече

описвайки

поредица

от

преобръщания.

Бейл

погледна

оръжието

в

ръцете си. Невероятно. Работеше

дори по-добре, отколкото се беше

надявал.

Полицейската

кола

спря,

обърната на една страна, придружена

от дрънкането и стърженето на

метал.

Стъкло,

пластмаса

и

алуминий

бяха

посипани

в

петдесетметрова линия по пътя. Под

автомобила се оформяше гъста локва

масло, подобно на кръвоизлив.

Бейл погледна бързо нагоре и

надолу по пътя. После приклекна,

събра падналите гилзи и ги пусна в

джоба си. Нарочно беше стрелял

високо

с

оръжието,

насочвайки

изстрелите към откритото поле.

Забавляваше го мисълта, че двамата

полицаи, ако са оцелели след

катастрофата, няма да могат да

докажат, че той изобщо е бил там.

Като хвърли още един, почти

ленив поглед зад себе си, той се качи

във волвото и продължи по пътя си.

Глава 5

- Какво ще попречи на Окатия

просто да ни нападне и да ни накара

да му кажем къде са стиховете?

- Това, че ние не знаем къде

са. Поне доколкото му е известно.

Алекси

придоби

объркано

изражение. Погледна въпросително

към Йола, но тя беше заспала

дълбоко на задната седалка.

- Помисли си, Алекси. Той

знае само онова, което е чул от Йола.

Нищо повече. А тя не е могла да му

каже за Трите Марии, защото изобщо

не е знаела за тях.

- Но...

- Освен това той има само

стиха от основата на Черната дева от

Рокамадур. Което го изпрати в

Монсерат. Но в Монсерат не е успял

да се добере до стиха, скрит в

основата на Ла Моренета - стихът,

който доказва циганската връзка. И

не знае, че съм се срещал с Калк,