Предсказанията на Нострадамус

защото пациентите и близките им ще

искат да имат достъп до мястото по

всяко време на денонощието. Между

другото, и тя прави чудеса - Ла

Негрет е известна с това, че понякога

плаче, а също и че както и да я

боядисат,

винаги

си

връща

оригиналния цвят. Открита е по

време на Кръстоносните походи и е

докарана в Шато дьо Калмон д’Олт

от Сир де Калмон. Тук пише, че

статуята е била застрашена по

времето на Революцията, когато

замъкът бил плячкосан, но някой

добър човек я спасил. Така че е

напълно възможно да е била на това

място и по времето на Нострадамус.

Параклисът в Еспалион дори е част

от Световното кул- турно наследство.

По

пътя

на

поклонниците

е,

следващи Сантяго де Компостела,

точно както Рокамадур. Идеално е.

- А как ще направим капан за

Окатия?

- В момента, в който спрем в

Еспалион, се обзалагам, че той ще се

досети какво търсим. И почти

сигурно е, че ще се опита да стигне

дотам преди нас. Така или иначе,

според Калк, никога не изостава с

повече от километър зад нас, така че

ще имаме две или три минути да

заложим капана. Това със сигурност

не е достатъчно. Затова сега Йола и

аз трябва да хванем такси. Бързо.

Измислих малък план.

Глава 10

Сабир излезе от таксито. Имаше

двайсет минути, преди Алекси да

пристигне с аудито, а Окатия щеше

да е по петите му. Двайсет минути да

намери идеално място, в което да се

направи засада. Йола чакаше край

един уличен телефон в центъра на

града. Ако не ѝ дадяха сигнал до

половин час, щеше да се обади на

Калк и да му каже какво става. Не

беше много елегантен план, но с

трима срещу един Сабир смяташе, че

осигурява минималното предимство,

от което имаха нужда, за да успеят.

Но всичко опираше до него.

„Ремингтънът“ беше в него. Беше

приличен стрелец. Но знаеше, че

няма да оцелее в престрелка с

Окатия. Не е въпрос на умения, бе

сигурен в това, а на воля. Той не е

убиец. Окатия е. Толкова е просто.

Така че трябваше да го обезвреди, да

го изкара от играта, преди той да

може да реагира.

Погледът

на

Сабир

обходи

района на болницата. Дали Окатия

ще влезе направо с колата? Или ще да

я остави и ще дойде пеша, както

беше направил в Монсерат? Сабир

чувстваше как потта се стича по

лицето му.

Не. Ще се наложи да влезе в

параклиса. Да изчака Окатия там.

Внезапно изпита силен пристъп

на клаустрофобия. Какво прави? Как

се беше докарал до това абсурдно

положение? Сигурно е луд.

Нахълта в параклиса, като почти

блъсна една възрастна жена и сина ѝ,

които току-що се бяха помолили.

Вътре

имаше

литургия.

Свещеникът се подготвяше за месата.

Боже господи!

Сабир

изскочи

навън,

поглеждайки трескаво към паркинга.

Дванайсет

минути.

Той

затича

надолу по пътя към града. Беше

невъзможно. Не можеха да започнат

престрелка в параклис, пълен с

вярващи.

Може би Алекси ще подрани?

Сабир

забави

крачка.

Малко

вероятно. Никакъв успех за засадата,

която беше измислил. Когато Дел е

раздавал мозъци, не само Алекси е

бил без късмет.

Сабир седна на някакво колче

край пътя. Поне Алекси имаше

достатъчно място да обърне тук.

Поне за това се беше сетил.

Извади

„Ремингтъна“

и

го

положи в скута си.

После зачака.

Глава 11

- Провеждат меса. Мястото е

пълно с хора. Ще стане касапница.

- Значи отпада? Няма да го

правим?

- Имаме

три

минути

да

обърнем и да вземем Йола. После

предлагам да се разкараме оттук.

Веднъж

излезли

от

града,

се

отърваваме

от

проклетото

проследяващо устройство и тръгваме

към Ле Сент Мари. И Калк, и Окатия

да вървят по дяволите.

Алекси обърна аудито и зави към

града.

- Къде остави Йола?

- Седнала

е

в

кафене

„Централ“. До един уличен телефон.

Записах номера. Щях да ѝ звънна, ако

всичко мине добре.

Алекси погледна към Сабир и

после пак напред.

- Какво

ще

правим,

ако

срещнем Окатия да идва насам? Той

познава колата ни?

- Ще трябва да рискуваме. Не

можем да оставим Йола да виси в

центъра на града като примамка.

- А какво ще стане, ако той я

забележи?

Сабир изстина.

- Спри до онази телефонна

кабина. Ще ѝ звънна. Веднага.

*

Ейкър Бейл хвърли листа на

дясната седалка. Еспалион. Черна

дева, наречена Ла Негрет. Близо до

болница. Значи беше това.

Беше получил списък на всички

Черни деви южно от Лион по

мобилния си телефон. Благодарение

на личната секретарка на Мадам,

неговата майка. Беше му направила

списък за всеки случай, използвайки

материали

от

библиотеката

на

Монсеньор,

покойния

му

баща.

Тогава си помисли, че тя е твърде

предпазлива и се бърка в работата му.

Сега

знаеше,

че

е

постъпила

правилно.

Натисна газта. Би било добре да

приключи с това веднъж завинаги.

Беше отнело твърде много време.

Беше се разкрил прекалено. Колкото

по-дълго оставаш на бойното поле,

толкова по-голяма е вероятността да

допуснеш грешка. Легионът го беше

научил на това. Виж какво беше

80

станало в Диенбиенфу 1 срещу

81

Виетмин 2.