Предсказанията на Нострадамус

Бейл отиде до волвото. Хвърли

револвера на предната седалка.

- Сега се отдръпни.

Бейл направи три крачки към

пътя. Товарен ситроен мина край тях,

но

пътниците

бяха

улисани

в

разговор и не им обърнаха внимание.

Сабир скри „Ремингтъна“ зад

гърба си и се престори, че се кани да

се качи в аудито.

- Разбрахме ли се, мистър

Сабир?

- Да.

- Тогава остави пистолета до

банкета, в канавката. Сега тръгвам -

каза Бейл и заключи вратите на

волвото. - Ако не направите каквото

ви

казах,

ще

ви

последвам,

независимо какво ще открия в

параклиса на болницата, и ще се

уверя, че ще страдате дълго, преди да

умрете.

- Ще оставя пистолета. Не се

притеснявай.

- А Черната дева?

- Тя все още е в болницата.

Нямахме време да я вземем. Знаеш

това.

- Момичето - рече Бейл и се

усмихна. - Можеш да ѝ кажеш, че е

много смела. Можеш да ѝ кажеш още

колко съжалявам, че я изплаших край

реката.

- Тя те чува. Сигурен съм, че е

трогната от думите ти.

Бейл вдигна рамене и се обърна,

за да тръгне. После се спря.

- Пистолетът.

Беше

на

Монсеньор, на баща ми, нали

разбираш. Моля те да го оставиш

нежно.

Глава 15

- .Мислиш ли, че е луд? -

попита Алекси. Току-що беше сменил

номерата им за трети път - както

обикновено предпочиташе места за

пикник или панорамни разширения

на пътя, където можеше бързо да

види приближаващите собственици.

- Не.

- Защо не? - учуди се той.

Шмугна се на предната седалка, като

пусна отвертката в отделението от

вътрешната страна на вратата. -

Можеше лесно да ни убие. Имаше

този чудовищен пистолет. Всичко,

което трябваше да направи, беше да

се затича към нас с изстрели.

- Как точно? Като Буч Касиди

85

и Сънданс Кид 1?

- Ти се шегуваш с мен, Дамо.

Сериозно. Нямаше да успеем да се

измъкнем навреме.

- Но той не иска нас.

- Какво имаш предвид?

- Ние сме просто средство

към постигането на дадена цел,

Алекси. Начин да се добере до

стиховете. Ако започне престрелка в

покрайнините на града, намалява

шансовете си да стигне там преди

ченгетата. Целият район ще бъде

отцепен. Както ти каза, има само

четири пътя за излизане оттук - би

било детска игра за полицията да

блокира всички изходи. После да

изпрати

хеликоптери.

Като

да

преследваш

зайци

с

обучени

86

порове 2.

- Сега знам какво е да си заек.

А цял живот си мислех, че съм пор.

- Ти си пор, Алекси. Смел пор

- намеси се Йола и се изправи на

задната седалка. - Благодаря ти, че ме

спаси.

Алекси се изчерви. Направи

физиономия

и

присви

рамене,

започна да се хили, а после удари

таблото.

- Направих го, нали? Той

можеше да ме застреля. Но въпреки

това излязох на улицата и те взех.

Нали ме видя, Дамо?

- Видях те.

- Взех те, нали, Йола?

- Да. Взе ме.

Алекси седеше на предната

седалка и се хилеше на себе си.

- Може би ще те отвлека,

докато сме в Ле Сент Мари. Може да

помоля света Сара да благослови

бъдещите ни деца.

Йола се изправи малко по-високо

в седалката.

- Това предложение за брак ли

е?

Алекси

гледаше

решително

87

напред - един истински Ел Сид 3, който се връща във Валенсия начело

на армията си.

- Казах

само

„може

би“.

Недей да се надяваш прекалено -

отговори той и удари Сабир по

рамото. - А, Дамо? Тръгни си, когато

искаш да останеш, нали? Така трябва

да се прави с жените.

Погледите на Сабир и Йола се

срещнаха в огледалото за обратно

виждане. Тя завъртя очи в знак за

примирение. Той вдигна рамене и

наведе съчувствено глава. Тя му

отвърна със скрита усмивка.

Глава 16

- Отървали

са

се

от

проследяващото устройство.

- Какво? Това на Окатия?

- Не. Нашето. Сигурно само

него са открили. Мисля, че те смятат,

че е неговото. Вие това ли им

казахте? Че има само едно?

Калк въздъхна. Животът не

течеше според плана. И все пак. Кога

ли е било иначе? Беше се оженил

рано, с всичките си идеали. Бракът

се беше оказал провал от самото

начало. Жена му само се караше, а

той

се

доказа

като

морален

страхливец.

Унищожителна

комбинация.

Бяха

последвали

двайсет и пет години нещастие, и то

толкова

голямо,

че

последното

десетилетие

на

съдебни

дела,

изплащане на издръжки и немотия

понякога изглеждаше като дар Божи.

Всичко, което му беше останало, бе

полицейската

му

работа

и

разочарованата му дъщеря, която

караше съпруга си да отговаря на

обажданията му вместо нея.

- Можем ли да следим колата

на Сабир чрез бръмбара на Окатия?

- Не.

Защото

нямаме

правилния код.

- Можем ли да го получим?

- Работят върху това. Има

само около сто милиона възможни

комбинации.

- Колко време?

- Ден. Може би два.

- Твърде дълго. А какво стана

със серийния номер на пистолета?

- Регистриран е за първи път

през трийсетте. Но данните от преди

1980 година все още не са вкарани в

компютър. Така че всички записи от

преди войната или поне тези, които

не са били иззети от нацистите, се