Предсказанията на Нострадамус

пазят в един склад в Бобини. Някой

трябва да ги прегледа на ръка.

Същият проблем, като с бръмбара.

Но с петдесет процента по-малка

вероятност за успех.

- Тогава трябва да се върнем

към катуна в Гурдон. Да хванем

следите им оттам.

- Как решихте това?

- Тримата са прекарали там

три дни. Все някой ще е говорил с

някого. Винаги става така.

- Но нали знаете как е с тези

хора. Защо смятате, че внезапно ще

поискат да говорят с вас?

- Не смятам. Но това е добър

начин да прекараме времето си,

докато твоите глуповати приятели

успеят да ни върнат по петите на

тези хора, както ти настояваш да ги

наричаме.

Глава 17

Ейкър Бейл отхапа от сандвича

си, след което фокусира бинокъла

върху циганския катун, дъвчейки

замислено. Беше в една църковна

кула, уж за да чисти камбаните и да

преписва хроники. Свещеникът се

беше оказал, както биха казали

англичаните, добряк и не намери

причина Бейл да не прекара деня

горе с въглен и хартия. Вероятно все

пак и стоте евро дарение за

църковния фонд бяха спомогнали.

Досега обаче Бейл не беше

разпознал никого от катуна в Самоа.

Това би била първата му линия на

нападение. Втората разчиташе на

несъответствия. Да намери някого и

нещо, което не се вписва, и да

атакува чрез тях. Нещата, които не се

вписваха в установените норми,

винаги

предлагаха

слабости.

А

слабостите предлагаха възможности.

Досега беше открил омъжено

момиче, което нямаше деца, стара

жена, с която никой не говореше и

никой не докосваше, и един блондин,

който изглеждаше като излязъл от

декорите на филм за викинги - или

оттам,

или

от

плаца

на

тренировъчния

лагер

на

СС

в

88

Падерборн 1 през 1938 г. Този тип не

приличаше на нито един циганин,

когото Бейл беше виждал. И все пак

сякаш те го приемаха като свой.

Любопитно.

Със

сигурност

си

струваше да се проучи.

Бейл не таеше особена злоба

заради задънената улица, в която се

беше озовал със статуята в Еспалион.

Бяха го метнали, както се казва.

Тримата го бяха преметнали и той се

беше

вързал.

Беше

се

оказал

забележителен капан и той бе

принуден отново да преразгледа

мнението си за тях. Особено за

момичето, което наистина го беше

подвело - до такава степен, та

напълно се бе убедил, че тя изпитва

истински

ужас

от

него.

Беше

изиграла ролята на троянския кон

перфектно и не трябваше никога

повече да я подценява.

По дяволите! Беше си върнал

„Ремингтъна“ на Монсеньор, и то

преди на някого да му хрумне да

опита да го проследи, и си бе

разчистил пътя от полицаите. Така

че времето му не беше изцяло

загубено.

Но беше принуден да признае, че

решението на Сабир да избере

Еспалион беше много вдъхновено.

Всичко

беше

както

трябва.

Следователно той беше сигурен, че

истинският ключ за мястото на

стиховете

беше

в

точно

противоположната посока на тази, в

която тримата уж бяха поели. Това

беше

нещото,

което

книжните

плъхове като Сабир винаги правеха -

изпилваха

нещата

в

излишни

подробности. Което значеше, че

истинската Черна дева лежи някъде в

Южна Франция. Това стесняваше

кръга значително. Което правеше

принудителната екскурзия на Бейл на

север - до Гурдон, още по дразнеща.

Но така трябваше да бъде.

Беше

изгубил

тримата

от

проследяващото устройство почти в

самото начало. Смяташе, че Сабир е

поел към Родез и после е завил на

изток, към Лайсак. Оттам можеше

лесно да си пробие път до Монпелие,

където се срещаха трите главни

магистрали. Може би все още

възнамеряваха

да

отидат

към

Монсерат? В това би имало смисъл.

В този случай щяха да получат

ужасен

шок.

Ако

разбираше

правилно

душевността

на

испанските полицаи, щяха да дебнат

на мястото поне още шест месеца,

като всички щяха да отслужват

допълнително

време

и

да

се

възползват от всяка възможност да

бъдат забелязани в лъскавите си

кожени якета и бричове, размахвайки

картечни

пистолети.

Латиносите

бяха еднакви по целия свят. Обичаха

представянето повече от същността.

Блондинът си пробиваше път

през катуна към центъра на града.

Много добре. Щеше да пробва първо

с него. Щеше да е по-лесен за

стигане и от момичето, и от

старицата.

Бейл дояде сандвича си, събра

комплекта си за почистване на

месинг и бинокъла и тръгна надолу.

Глава 18

Калк наблюдаваше как Гаврил си

пробива път през сергиите на

градския пазар. Това беше десетият

циганин, чиито действия той и

Макрон

бяха

проследили

тази

сутрин. Но понеже беше рус, Гаврил

се смесваше с обстановката много

по-ефективно

от

останалите

представители на племето си. Освен

това около него имаше нещо „друго“

- някаква анархистична жилка, която

предупреждаваше хората, че той няма

непременно да се подчинява на

морала им или да се съгласява с

тяхното мнение.

Калк забеляза, че местните се

отдръпваха настрана от него, след

като го забележеха. Дали беше заради

безвкусната риза, която имаше явна

нужда от пране? Или евтините

обувки,

имитиращи

алигаторска