Предсказанията на Нострадамус

пет минути.

- О, по дяволите!

- Повтарям. Какво каза на

двете куки?

- Нищо не им казах.

- Отново се изплъзна.

- Ааа!

- Говори тихо или ще забия

ножа в ануса ти. Чуваш ли ме?

- Исусе. Исусе Христе!

- Нека перифразирам въпроса.

Къде отидоха Сабир и двата му

кърлежа?

- Към Камарг. На фестивала.

Света Сара.

- И кога е фестивалът?

- След три дни.

- И защо са тръгнали натам?

- Всички цигани ходят там.

Света

Сара

е

нашият

патрон.

Отиваме

там,

за

да

чуем

благословията ѝ.

- Как получаваш благословия

от светец?

- Статуята ѝ. Отиваме до

статуята и я молим да ни благослови.

Докосваме я. Опитваме да я целунем.

- За каква статуя говорим?

- Господи!

Просто

статуя.

Моля те, махни ножа от крака ми.

- Случайно статуята да е

черна? — завъртя ножа Бейл.

Гаврил започна да пищи.

- Черна? Черна? Разбира се,

че е черна.

Бейл извади ножа от крака на

Гаврил и отстъпи назад.

Циганинът се обърна, хващайки

бедрото си с две ръце, все едно е

топка за ръгби.

Бейл го халоса в основата на

врата, преди той да има възможност

да погледне нагоре.

Глава 20

- Не можем да чакаме до

фестивала,

Алекси.

Трябва

да

проверим статуята, преди той да

започне. Не вярвам този маниак да

не е събрал две и две и да е получил

шест.

Ако

зададе

правилните

въпроси, всеки циганин ще му каже

за света Сара и фестивала. Все едно

да размахваш червен флаг пред бик.

- Но те ще я охраняват. Знаят,

че хората искат да влязат и да я

докоснат, затова я пазят с кордон.

Денонощна охрана до фестивала.

После я вадят на открито и я

показват на каещите се. Всички

скачат и се опитват да я докоснат.

Бащите вдигат децата си. Но тя

никога не остава извън полезрението

на хората. Няма да е, както беше в

Рокамадур. Това е различно. Само

ако можехме да почакаме до края на

фестивала. Тогава я оставят на мира.

Всеки може да отиде и да я докосне.

- Не можем да чакаме. Знаеш

това.

- Защо той иска тези стихове,

Дамо? Защо е готов да убива за тях?

- Едно нещо мога да ти

гарантирам. Не е само за пари.

- Откъде знаеш?

- Ти го видя, нали? Беше готов

да

се

откаже

от

цялото

си

предимство само за да получи

обратно пистолета на баща си.

Смяташ ли, че това е нормално

поведение? За някого, който иска да

направи състояние? Със стиховете в

ръцете си ще може да си купи хиляди

пистолети. Издателите по цял свят

ще наддават един през друг, за да се

доберат до нещо подобно. Затова и аз

проявих интерес към стиховете

отначало - користна финансова

изгода. Не се срамувам да си го

призная. Сега мисля, че в тях има

нещо повече - някаква тайна, която

Окатия смята, че те ще разкрият, или

нещо,

от

което

се

страхува.

Нострадамус явно е открил нещо -

нещо от огромно значение както за

света, така и за вас, циганите. Вече е

бил предсказал точно кога ще умре.

Така

че

е

решил

да

защити

откритието си. Да не го публикува, а

да го скрие. Той е вярвал в Бог -

вярвал е, че дарбата му е дарена от

Бог. И според мен е вярвал, че Бог ще

осигури

правилната

ситуация,

правилното

време,

когато

пророчествата му да бъдат разкрити.

- Мисля, че си луд, Дамо.

Мисля, че там няма нищо. Мисля, че

91

преследваме муло 1.

- Но ти видя надписа на

сандъка? И под Черната дева? Сам

можеш да видиш схемата.

- Иска ми се да ти вярвам.

Наистина ми се иска. Но дори не

мога да чета, Дамо. Понякога в

главата ми става толкова объркано от

тези мисли, че ми се ще да я дръпна

и да я откача.

Сабир се усмихна.

- Какво мислиш ти, Йола?

- Мисля, че си прав, Дамо.

Мисля, че има нещо за тези стихове,

което още не разбираме. Някаква

причина, поради която Окатия е

готов да убива за тях.

- Може би дори иска да ги

унищожи? Това хрумвало ли ви е?

- Защо? - попита Йола. Очите

ѝ се разшириха. - Защо някой би

поискал това?

- Този въпрос е за сто хиляди

долара - отвърна Сабир и поклати

глава. - Ако можех да му отговоря,

щяхме да сме свободни да си

тръгнем.

Глава 21

Някои от приятелите на Гаврил

вярваха, че той винаги е бил гневен.

Че някакво муло е влязло в тялото му

при

раждането

и

като

тумор

продължава да го гризе оттогава. Че

то е причината той да изглеждаше

като гаджо. Че може би изобщо не е

бил отвлечен при раждането си, а

просто е бил прокълнат в някой

предишен живот и външният му вид е

резултат от това. Беше по-лошо от

обикновения апатрид. Той беше

странник дори за собствената си

общност.

Поне Базена вярваше в това. Но в

стомаха ѝ се разливаше топлина,

когато помислеше за него, и не

можеше да разсъждава трезво по

въпроса.

Днес Гаврил изглеждаше по-

гневен от всякога. Базена погледна

към старата жена, която изпълняваше

92

ролята на нейна временна дуена 1, и

после върна погледа си върху косата

на Гаврил. Той лежеше на земята,

панталоните му бяха свалени до