Предсказанията на Нострадамус

онези търговци на антики в Арл? Ако

знаеха, че са тук, разбира се.

- Алекси?

- Добре де, добре.

Сабир се усмихна. Какво казваха

учените глави? Можеш да закараш

коня до водата, но не и да го накараш

да пие.

- Колко далеч е Ле Сент

Мари?

Очите на Алекси все още се

отклоняваха към мебелите.

- Знаеш ли какво, Дамо? Ако

ти ми намираш неща, а аз ги

продавам, ще можем да си живеем

много добре. Дори навярно ще

можеш да си купиш жена след

година-две. И то не толкова грозна

като първата, която ти предложих.

- Ле Сент Мари, Алекси.

Колко е далеч?

- Десет километра по права

линия - въздъхна циганинът. - Може

би петнайсет с кола.

- Това е много далеч. Няма ли

по-близко

място,

където

да

е

безопасно да отседнем? Което да ни

осигури по-лесен достъп?

- Не и ако не искаш всеки

полицай

в

радиус

от

шейсет

километра да знае точно къде се

намираш.

- Добър довод.

- Но пък винаги можеш да

откраднеш кон.

- За какво говориш?

- От съседната ферма. Имат

десетки коне, пръснати наоколо. На

площ от може би няколкостотин

хектара. Няма как да знаят къде се

намират всички през цялото време.

Просто ще вземем назаем три. В

пералното помещение има юзди и

седла, с които да ги яздим. Ще ги

държим в плевнята, когато не ги

ползваме. Никой няма да разбере.

Можем да ходим до Ле Сент Мари,

когато пожелаем, и да ги оставяме на

някакви цигани извън града. Така

гардианите

няма

да

познаят

собствените си коне и да ни се

ядосат.

- Сериозно

ли

говориш?

Искаш да станем конекрадци?

- Винаги съм сериозен, Дамо.

Още ли не си го разбрал?

*

- Вижте какво намерих - каза

Йола и остави на пода щайга, пълна

със земеделска продукция. - Зелки,

карфиол, няколко тиквички. Сега ни

трябва само малко риба. Можеш ли

да се промъкнеш до Бас де Таж и да

наловиш малко, Алекси? Или да

94

събереш

малко

телини 1

от

клетките?

- Нямам време за подобни

глупости. Дамо и аз ще отскочим до

Ле Сент Мари, за да проверим

светилището. Ще видим дали можем

да измислим начин да стигнем до

статуята на света Сара преди Окатия.

- Ще отскочите? Но вече

нямаме кола. Оставихме я в Арл.

- Нямаме нужда от кола. Ще

откраднем няколко коня.

Йола стоеше, взряна в Алекси,

опитвайки се да прецени дали говори

сериозно.

- Тогава ще дойда с вас.

- Това не е добра идея. Само

ще ни бавиш.

- Идвам с вас.

Сабир погледна от единия към

другия. Както обикновено, когато

ставаше въпрос за тях двамата,

изглежда винаги някакво скрито

напрежение витаеше във въздуха,

което постепенно се засилваше.

- Защо искаш да дойдеш,

Йола? Ще бъде опасно. Навсякъде ще

има полиция. Вече си се сблъсквала

два пъти с този човек, не ти трябва и

трети.

- Погледни

го,

Дамо

-

въздъхна Йола. - Виж виновното му

изражение. Не осъзнаваш ли защо

толкова силно иска да отиде в града?

- Ами трябва да подготвим...

- Не. Той иска да пие. После,

когато е пил достатъчно, за да му

прилошее, ще започне да търси

Гаврил.

- Гаврил?

Господи,

бях

забравил за него.

- Но той не е забравил нито

теб,

нито

Алекси.

Можеш

да

разчиташ на това.

Глава 24

- Тръгнали сме за зелен хайвер,

сър. Пистолетът е регистриран за

последно през 1933 година. И

човекът, на чието име е, сигурно е

мъртъв

отдавна.

Може

междувременно да са настъпили

шест

смени

на

адресната

регистрация. Или на собственика.

Следователят ми каза, че когато

войната е свършила, никой не е

наваксал с книжата до шейсетте.

Защо да си губим времето с това?

- Твоите глупаци разгадаха ли

кода?

- Не, сър. Никой не ми е

споменавал нищо по този въпрос.

- Имаш ли някакви други

следи, за които не си ми казал?

- Не, сър - изсумтя Макрон.

- Прочети ми адреса.

- Домен

де

Сейем,

Кап

95

Камара 1.

- Кап Камара? Това е в Сен

Тропе, нали?

- Доста близо.

- Значи в твоя регион?

- Да, сър.

Макрон не се радваше на

възможността да се върне толкова

близо до дома с Калк на врата си.

- На

чие

име

е

бил

регистриран?

- Няма да повярвате.

- Пробвай.

- Тук пише, че е регистриран

на Луи дьо Бал, рицар, Комте

Д’Хиер, граф на Сейем, пер на

Франция.

- Пер на Франция? Шегуваш

се?

- Какво е пер на Франция?

- Знанията ти за собствената

ти история са под всякаква критика,

Макрон - поклати глава Калк. -

Никакъв интерес ли не проявяваш

към миналото?

- Не и към аристокрацията.

Мислех, че сме се отървали от това

през Революцията?

- Само временно. Били са

възстановени от Наполеон, отново са

ги премахнали през Революцията от

1848-а и после пак са възстановени с

декрет от 1852 година. И доколкото

знам, оттогава се навъртат наоколо.

Доказаните титли дори са защитени

от закона, което ще рече от теб и мен,

Макрон, колкото и републиканската

ти душа да ненавижда тази мисъл.

- А какъв е перът на Франция,

когато си е вкъщи, тогава?