Предсказанията на Нострадамус

е много възрастна?

- По-скоро не, мосю. Тя беше

с четирийсет години по-млада от

господин графа, когато двамата се

ожениха през седемдесетте.

- О.

- Но, моля ви, последвайте ме.

Госпожа графинята ви очаква.

Калк тръгна след мадам Мастигу

към къщата, а Макрон закуцука зад

него. Когато стигнаха предната врата,

един прислужник се пресегна и я

отвори.

- Не може да е истина -

прошепна Макрон, - това е като

декор от филм. Или някаква шега.

Хората вече не живеят по този начин.

Калк се престори, че не го чува.

Позволи на прислужника да му

помогне по стъпалата, поддържайки

го леко за здравата ръка. Тайно беше

благодарен за подкрепата, защото бе

крил от Макрон колко зле се чувства

в действителност, за да не загуби

авторитета си. Макрон беше продукт

от бидонвилите - уличен боец, и

винаги се оглеждаше за слабости.

Калк знаеше, че неговото единствено

предимство е в ума му и дълбочината

на знанията му за света и историята.

Ако загубеше това предимство, все

едно беше мъртъв.

- Госпожа

графинята

ви

очаква в библиотеката.

Калк тръгна в посоката, указана

от прислужника. Секретарката, или

каквато и да беше, вече обявяваше

влизането им.

„Започва се - помисли си той. -

Още едно търсене на зелен хайвер.

Трябва

да

се

заема

с

това

професионално. С нашето темпо,

когато се върнем в Париж, с помощта

на Макрон ще стана обект за

подигравки

на

цялата

Втора

дирекция.“

Глава 28

- Виж. Това е Базена - каза

Алекси, канейки се да посочи с ръка,

но Сабир го спря.

Двамата

отстъпиха

едновременно назад, зад паравана,

разделящ две от сергиите на пазара.

- Какво прави?

Алекси

надникна

иззад

прикритието.

- Не мога да повярвам.

- Да повярваш на кое?

- Тя проси - отговори той и се

обърна към Сабир. - Говоря сериозно,

Ако баща ѝ или брат ѝ я видят, ще я

бият с камшик.

- Защо? Аз виждам цигани да

просят непрекъснато.

- Не цигани като Базена. Не от

семейства като нейното. Баща ѝ е

много горд човек. Не би искал да ти

се ядоса. Дори аз бих се замислил -

рече той и плю суеверно в ръцете си.

- Тогава защо го прави?

- Задръж - отвърна Алекси и

затвори очи. - Нека помисля.

Сабир надзърна към площада.

- Сетих се - обяви Алекси и го

сграбчи за ризата. - Сигурно има

нещо общо с Гаврил. Сигурно той я е

убедил да се оглежда за нас?

- Защо той самият не се

оглежда за нас?

- Защото е мързеливо копеле.

- Разбирам. Нали случайно не

страдаш от излишни предразсъдъци?

Алекси изпсува под носа си.

- Какво ще правим, Дамо? Не

можем да влезем в светилището,

докато Базена е тук. Тя ще изтича да

каже на Гаврил, който ще нахлуе и

ще провали всичко.

- Ще накараме Йола да говори

с нея.

- С какво ще помогне това?

- Йола ще измисли какво да

каже. Тя винаги го прави.

Алекси кимна в знак на съгласие.

- Добре тогава. Остани тук. Аз

ще я намеря.

*

Алекси намери братовчедка си да

седи с група приятелки, както се бяха

уговорили, точно пред общината на

Плас де Житан.

- Йола, имаме проблем.

- Видели сте Окатия?

- Не. Но е почти толкова

лошо. Гаврил е направил засада пред

църквата - накарал е Базена да проси

край входа.

- Базена? Да проси? Но баща

ѝ ще я убие.

- Знам това. Вече го казах на

Дамо.

- И какво ще правиш?

- Нищо няма да правя. Ти ще

правиш.

- Аз?

- Да. Поговори с нея. Дамо

каза, че ти винаги знаеш какво да

говориш.

- Така каза, а?

- Да.

Едно от момичетата започна да

се кикоти.

- Тихо, Йелени - сръчка я в

ребрата Йола. - Трябва да помисля.

Алекси

беше

изненадан,

че

момичетата се подчиниха на Йола и

не я скастриха, както биха направили

обикновено с жена на нейната

възраст, която все още има статут на

неомъжена. По принцип фактът, че

все още е неомъжена на тази възраст,

би понижил статута ѝ в женската

общност - защото някои от тези жени

вече бяха раждали или бяха бременни

за втори или трети път. Но той

трябваше да признае, че в Йола

имаше нещо, което караше другите да

ѝ се подчиняват. Това със сигурност

щеше да му се отрази положително,

ако се ожени за нея.

И все пак. Мисълта, че Йола ще

държи под око всичките му дела, го

изпълваше със страх. Алекси знаеше,

че му липсва воля по отношение на

жените. Беше му почти невъзможно

да подмине флирт с момичетата

гаджота. Йола беше права. И така

си беше много добре. Но след като се

оженят, тя не е типът жена, която би

си затворила очите за подобно нещо.

Сигурно ще го кастрира, докато спи.

- Алекси, за какво си мислиш?

- Аз? О, за нищо. Съвсем за

нищо.

- Тогава иди и кажи на Дамо,

че

ще

разчистя

пътя

ни

до

светилището. Но не се изненадвайте

от начина, по който ще го направя.

- Добре - отвърна Алекси,

продължавайки да мисли какво би

било да си отровен или кастриран.

Не знаеше кое би предпочел. И двете

изглеждаха неизбежни, ако се ожени

за Йола.

- Чу ли ме?

- Разбира се. Разбира се, че те

чух.