Предсказанията на Нострадамус

добра видимост. Когато това не му

помогна, се качи на масата, като

използваше

шапката

си

да

го

предпазва

от

отблясъците

на

слънцето. Никой не му обърна

внимание - всички погледи бяха

приковани в площада.

Погледна

към

входа

на

светилището точно навреме, за да

види как Алекси се промъква зад

излизащия пазач.

Отлично. Отново някой вършеше

работата на Бейл вместо него. Той

огледа площада за Сабир, но не го

забеляза. Най-добре да се насочи към

входа

на

църквата.

Да

изчака

циганина да излезе. В хаоса, който в

момента се разиграваше на Плас де

Л’Елис, никой нямаше да е ни най-

малко изненадан да открие втори

труп с прободна рана в гърдите.

Глава 32

Калк изпитваше затруднения с

графинята. Те бяха започнали, когато

тя изпревари протестите му срещу

уверенията ѝ, че фамилията на

съпруга ѝ е защитавала Каролингите,

Капетингите и представителите на

династията Валоа от влиянието на

дявола.

- Защо това не е записано?

Защо никога не съм чувал за

тринайсетия пер на Франция?

Макрон

гледаше

невярващо.

Какво прави Калк? Той е тук, за да

разследва пистолет, а не фамилна

история.

- Но то е записано, капитан

Калк. Само че документите не са

достъпни за учените. Какво си

мислите? Че историята се е случила,

както

историците

я

описват?

Наистина ли смятате, че няма

благородни фамилии из цяла Европа,

които

поддържат

тайна

кореспонденция

и

документация

далеч от любопитни очи? Че няма

общества, тайни до ден днешен, за

чието

съществуване

никой

не

подозира?

- Вие знаете ли за подобни

общества, мадам?

- Разбира се, че не. Но те със

сигурност съществуват. Можете да

разчитате на това. И вероятно са по-

влиятелни, отколкото може да се

предполага - отвърна графинята и

лицето

ѝ

придоби

странно

изражение. Тя посегна към звънец и

го разклати. Без да каже нищо,

Мийон влезе в стаята и започна да

разчиства чашите.

Калк осъзна, че срещата е към

края си.

- Пистолетът, мадам. Който е

бил регистриран на името на съпруга

ви. Кой го притежава сега?

- Съпругът ми го е изгубил

преди войната. Ясно си спомням, че

ми го е казвал. Бил е откраднат от

пазач на дивеч, който бил недоволен

от

положението

си.

Графът

е

уведомил полицията - сигурна съм,

че записът още се пази. Провели са

неофициално

разследване,

но

оръжието не било открито. Не е било

особено важно. Съпругът ми имаше

много пистолети. Колекцията му

беше забележителна, доколкото знам.

Но

аз

не

се

интересувам

от

огнестрелно оръжие.

- Разбира се, че не, мадам -

съгласи се Калк. Той разбираше кога

е победен. Шансът да има запис на

неофициално

разследване

за

изчезнал пистолет през трийсетте

беше почти нулев.

- Но вие сте се омъжили за

съпруга си, доколкото разбирам, през

седемдесетте? Как може да знаете за

събития, случили се през трийсетте?

Устата на Макрон се отвори.

- Съпругът

ми,

капитане,

винаги ми казваше всичко - заяви

графинята и се изправи.

Макрон също стана. Наслади се

на гледката как Калк пада назад при

първия си опит да стане от фотьойла.

„Старецът изпитва ефектите от

катастрофата - помисли си той. -

Положително е малко по-крехък,

отколкото

си

признава?

Със

сигурност се държи твърде странно.“

Графинята иззвъня два пъти със

звънеца. Прислужникът влезе. Тя

кимна към Калк и мъжът побърза да

му помогне.

- Съжалявам,

мадам.

С

лейтенант Макрон попаднахме в

катастрофа. Докато преследвахме

престъпник. Още съм малко схванат.

Катастрофа?

Преследвайки

престъпник? На какво, по дяволите,

си играеше Калк? Макрон тръгна към

вратата. После спря. Старецът не

беше

чак

толкова

схванат.

Преструваше се.

- Вашият син, мадам? Дали

той няма нещо, с което да допълни

историята? Може би баща му му е

говорил за пистолета?

- Синът ми, капитане? Имам

девет синове. И четири дъщери. С

кого

от

тях

бихте

искал

да

разговаряте?

Калк спря в крачка. Залюля се

леко, сякаш беше на края на силите

си.

- Тринайсет

деца?

Удивен

съм, мадам. Как е възможно?

- Нарича

се

осиновяване,

капитане. Фамилията на съпруга ми

е

подпомагала

финансово

един

женски манастир през последните

девет

века.

Като

част

от

благотворителната

си

дейност.

Мъжът ми е бил ранен тежко през

войната. От този момент насетне

станало невъзможно да има собствен

наследник. Затова се е оженил

толкова късно. Но аз го убедих да

преосмисли

позицията

си

за

наследниците. Ние сме заможни.

Към манастира има сиропиталище.

Взехме

толкова

деца,

колкото

можахме. Осиновяването е доста

разпространена

практика

във

френските

и

италианските

благородни

фамилии

при

форсмажорни обстоятелства. Много

по-добър вариант от изчезването на

фамилното име.

- Тогава

настоящия

граф?

Може ли да узная името му?

- Граф Роша. Роша дьо Бал.

- Може ли да говоря с него?

- Той

е

изгубен

за

нас,

капитане. По причини, известни

само

на

него

самия,

той

се

присъедини

към

Чуждестранния

легион. Както знаете, легионерите са

принудени да се регистрират под

нова

самоличност.

Така

и

не

разбрахме неговата. Не съм го