Предсказанията на Нострадамус

- И ако видиш Гаврил и той не

те забележи, го избягвай.

Глава 29

- Капитан

Калк?

Моля,

седнете. Вие също, лейтенант.

Калк благодарно се строполи в

един от трите големи фотьойла,

който стояха край камината. После

се поизправи, докато графинята

сядаше.

Макрон, който отначало беше

изкушен

да

се

просне

на

подлакътника на единия фотьойл и

да вирне контузените си крака във

въздуха, размисли и се присъедини

към Калк.

- Желаете ли кафе?

- Не, благодаря.

- Тогава ще поръчам за себе

си. Винаги пия кафе по това време на

деня.

Калк изглеждаше като човек,

който е забравил да си купи билет за

лотарията и неговите числа току-що

са се появили на телевизионния

екран.

- Сигурни ли сте, че няма да

ми направите компания?

- Е, щом настоявате.

- Отлично. Мийон, кана кафе

за трима души, ако обичаш. И донеси

кексчета.

- Да,

мадам

-

отвърна

прислужникът и излезе от стаята.

Макрон отново доби невярващо

изражение, но Калк отказа да му

обърне внимание.

- Това

е

нашата

лятна

резиденция,

капитане.

През

деветнайсети век е била зимната ни

къща, но всичко се променя, нали

така? Сега хората търсят слънцето.

Колкото по-топло, толкова по-добре,

нали?

Калк искаше да издиша тежко,

но не го направи. Допуши му се, но

подозираше, че ще задейства скрита

противопожарна аларма или ще

предизвика хаос в търсене на

пепелник,

ако

се

поддаде

на

желанието си. Реши да пренебрегне

и двете и да не се подлага на повече

стрес от необходимото.

- Исках да ви попитам нещо,

мадам. Само за да си изясня нещата.

Относно титлите на съпруга ви.

- Титлите на сина ми.

- О, да. Титлите на сина ви.

Чисто любопитство. Вашият син е

пер на Франция, нали така?

- Да. Точно така.

- Но доколкото разбирам, има

само дванайсет перове на Франция.

Поправете

ме,

ако

греша.

Архиепископът на Реймс, който

традиционно

води

коронацията.

Епископите на Лаон, Лангр, Бове,

Шалон и Нойон, които съответно

миропомазват

краля

и

носят

скиптъра, мантията, пръстена и

колана му. Следват херцозите на

Нормандия, Бургундия и Аквитания

(известна още като Гиен). Херцогът

на Бургундия е носел короната и е

пристягал

колана.

Херцогът

на

Нормандия

е

носел

първото

квадратно знаме, а на Гиен —

второто. Накрая са графовете -

Шампан, Фландрия и Тулуза. Тулуза

отговаря за шпорите, Фландрия за

меча, а Шампан за кралския флаг.

Прав ли съм?

- Абсолютно.

Човек

би

помислил, че току-що сте погледнали

имената в книга и сте ги запаметили.

Калк се изчерви. Почувства как

кръвта нахлу в наранения му нос.

- Не, мадам. Капитан Калк

наистина разбира от тези неща.

Калк

погледна

Макрон

скептично. Мили боже! Да не става

дума за солидарност на класова

основа? Сигурно това е отговорът. Не

може да има друга причина Макрон

да го защитава така прилежно, и то

публично. Калк кимна в знак на

благодарност. Трябваше да положи

повече усилия с Макрон. Да го

окуражава повече. Калк дори изпита

нещо подобно на привързаност да

замества

обичайното

му

раздразнение

от

младежката

припряност на Макрон.

- И

така

стигаме

до

семейството на вашия съпруг, мадам.

Простете ми. Но все пак не

разбирам.

Той

навярно

е

тринайсетият

пер?

Но

не

съществуват свидетелства за такъв,

доколкото ми е известно. Какво би

носил вашият съпруг по време на

коронацията?

- Не

би

държал

нищо,

капитане. Би защитавал.

- Защитавал? Защитавал от

кого?

Графинята се усмихна.

- От дявола, разбира се.

Глава 30

Йола усети, че е синхронизирала

нещата почти перфектно. Първо беше

изпратила Йелени да събуди Гаврил и

да му каже, че Базена трябва да

говори с него. Спешно.

После почака да минат пет

минути, преди да избърза, за да каже

на Баду, бащата на Базена, че дъщеря

му е била видяна да проси пред

църквата.

Петте

минути

бяха

необходими,

защото

нямаше

съмнение, че Баду и Стефан, братът

на Базена, щяха да се втурнат в

момента, в който чуеха новината.

Сега и самата Йола тичаше, понеже

не искаше да пропусне развитието на

плана си.

Алекси я видя, че идва.

- Виж. Йола. А това там е

Гаврил. По дяволите! Баду и Стефан.

На Сабир му се струваше, че

сцената, на която бе свидетел,

прилича на преследването с коли от

първия филм за Розовата пантера -

когато

старецът,

объркан

от

множеството

полицейски

автомобили и ситроени, обикалящи в

кръг около площада пред него,

накрая вади стол, слага го на хубаво

място и се наслаждава комфортно на

представлението.

Гаврил, без да забелязва Баду и

Стефан, бързаше към Базена. Тя,

хваната на местопрестъплението, с

парче плат, положено пред нея,

покрито с монети, току-що беше

забелязала баща си и брат си.

Изправи се и подвикна на Гаврил.

Той спря. Базена му махна трескаво

да изчезва. Баду и Стефан видяха

жеста, обърнаха се и познаха Гаврил.

Той, вместо да остане на място и

просто да се направи на невинен,

реши да бяга. Баду и Стефан се

разделиха - явно бяха отработили