Предсказанията на Нострадамус

проявили

необичаен интерес към фестивала.

Следователно търсеха едно и също

нещо. Може би искаха да откраднат

статуята и да поискат откуп? Да

накарат всички цигани по света да

платят, за да си я върнат? Гаврил

поклати глава при мисълта за

глупостта на гаджетата. Циганите

никога не биха платили за нищо. Не

го ли знаят?

Сега всичко, което трябваше да

направи, беше да чака до вратата на

светилището и да ги остави да

дойдат при него. Все пак фестивалът

щеше

да

започне

само

след

четирийсет и осем часа. Това му

даваше

достатъчно

време

да

задейства плана си.

А когато имаше нужда от

почивка, можеше да се обърне към

Базена. Би било детска игра да я

убеди да стои на пост вместо него.

Глупавата

кучка

още

си

въобразяваше, че той я желае. Е,

наистина би било удобно да я има на

разположение. Значи щеше малко да

я поглези - да ѝ даде малко надежда.

Първото нещо от списъка с

желанията му беше да я накара да

проси пред църквата - така никой

няма да може да мине покрай

светилището, без тя да забележи. И в

същото време ще му изкара малко

пари. С един куршум два заека.

Да.

Гаврил

беше

измислил

всичко. Най-сетне беше в играта.

Можеше да го почувства. Сега, след

всичките тези години, щеше да

накара копелетата да си платят. Да си

платят за целия му живот на мъки и

унижения заради русата му коса.

Докато идеята още пламтеше в

главата му, Гаврил избърза през града

към караваната на бащата на Базена.

Глава 26

Ейкър

Бейл

почти

се

забавляваше,

наблюдавайки

щуротиите на Гаврил. Вървеше след

идиота, откакто му изкара акъла в

Гурдон, но последните три часа

окончателно и категорично го бяха

убедили, че никога в живота си не е

следвал човек, който дотолкова да не

е наясно с нещата, случващи се около

него. Мисълта му можеше да върви

само в права линия. Циганинът

просто трябваше да помисли за нещо

и след това да се концентрира върху

него, изключвайки всичко останало -

мислите му почти тракаха всеки път,

когато се задействаха. Беше като

състезателен кон с капаци.

Беше смешно лесно да го

проследи от Гурдон, след като го

боцна в крака. Сега, по пълните с

туристи улици на Ле Сент Мари,

нещата придобиваха простота, която

не съответстваше на потенциалните

крайни резултати. Бейл прекара

щастливи

петнайсет

минути

да

наблюдава как Гаврил заплашва

млада жена да се съгласи с някакъв

нов план, който беше измислил.

После още дванайсет, докато тя се

разположи в най-близкия до входа на

църквата ъгъл на площада. Момичето

почти незабавно започна да проси -

не от циганите, разбира се, а от

туристите.

„Ах ти, коварно малко копеле -

помисли си Бейл. - Това е начинът.

Да накараш други хора да свършат

мръсната

работа

вместо

теб.

Предполагам, че сега ще отидеш да

полегнеш?“ Игнорирайки Гаврил,

Бейл се разположи в едно близко

кафене, сложи си широкопола шапка

и слънчеви очила, за да заблуди

местните полицаи, и започна да

наблюдава момичето.

Глава 27

- По дяволите! Вижте това място.

Сигурно струва цяло състояние.

Калк трепна, но не каза нищо.

Макрон се измъкна от колата.

Загледа се във възвишенията на Кап

Камара пред тях и после към

широкия полумесец от чиста синя

вода, водещ към Сен Тропе от лявата

им страна.

- Това е точно място, на което

би живяла Бриджит Бардо.

- Едва ли - заяви Калк.

- Аз пък смятам, че е.

Жена на средна възраст в костюм

от туид и кашмир излезе от къщата и

тръгна към тях.

- Госпожо маркизо - поздрави

Калк и леко кимна с глава.

- Не - усмихна се жената. - Аз

съм

нейната

лична

секретарка.

Името ми е мадам Мастигу. А

правилното обръщение към мадам е

„госпожо графиньо“. Семейството

счита титлата маркиз за по-нисша.

Макрон се ухили доволно зад

гърба на Калк. Това щеше да даде

урок на надутото копеле. Така му се

пада, като е такъв сноб. Трябваше

винаги да знае всичко за всичко. И

накрая все грешеше.

- Да не би и двамата да сте

катастрофирали?

Забелязвам,

че

помощникът ви накуцва. А вие

изглеждате, ако мога така да се

изразя, капитане, сякаш идвате от

бойното поле.

Калк мрачно посочи превръзката

на ръката си и тази на наместения си

нос.

- Точно това се случи, мадам.

Преследваме

един

престъпник.

Много опасен престъпник. Затова

сме тук сега.

- Със сигурност не очаквате

да

го

откриете

в

къщата,

предполагам?

- Не, мадам. Разследваме един

пистолет,

който

е

бил

негово

притежание.

Затова

искаме

да

говорим с вашата работодателка.

Пистолетът може да е принадлежал

на баща ѝ. Трябва да проследим

историята

на

оръжието

през

последните седемдесет и пет години.

- Седемдесет и пет години?

- От първата му регистрация в

началото на трийсетте. Да.

- Бил е регистриран през

трийсетте?

- Да. В началото на трийсетте.

- Тогава значи е принадлежал

на съпруга на госпожа графинята.

Той вече е покойник.

- Разбирам

-

каза

Калк,

усещайки как Макрон извъртя очи

зад него. - Значи госпожа графинята