Предсказанията на Нострадамус

- Пер Ансиен е най-старата и

най-рядка благородническа титла във

Франция. През 1216 година имало

девет перове. Още трима били

определени дванайсет години по-

късно, през 1228-а, за да имитират

дванайсетте рицари на Карл Велики.

Поне за него си чувал, надявам се?

Епископите, дуковете и графовете в

по-голямата си част са служели на

краля по време на коронацията. Един

ще го миропомаже, втори ще носи

кралската мантия, трети пръстена му,

друг меча и така нататък. Мислех, че

знам всички, но титлите на този

човек са ми неизвестни.

- Може би е измамник? Ако

не е мъртъв, разбира се, какъвто той

със сигурност е, имайки предвид, че

са минали седемдесет и пет години,

откакто е регистрирал пистолета за

първи път - погледна смразяващо към

Калк Макрон.

- Не

можеш

да

фалшифицираш подобни неща.

- Защо не?

- Защото

не

можеш.

Фалшифицират се дребни титли -

хората го правят непрекъснато. Дори

бившите

президенти.

И

после

имената им свършват в Книгата на

фалшивите френски благородници.

Но големи титли като тази? Не.

Невъзможно е.

- Какво? Тези хора дори имат

Книга на фалшивите благородници?

- Повече от това. Цялото нещо

е като огледало - отвърна Калк.

Изгледа Макрон, сякаш се опасяваше,

че да му разказва тези неща, е все

едно да хвърли перли на свинете. -

Например има огромна разлика

между титлите от Наполеоново

време и предишните, като тази тук.

Наполеон, който бил кръвожаден и

прочие, дал на някои от любимците

си същите или вече съществуващи

имена и титли - вероятно за да унизи

истинските им притежатели и да ги

постави на мястото им. Но ефектът

се оказал изненадващо дългосрочен.

Защото дори днес, ако поставиш на

по-предно

място

на

масата

Наполеонов благородник вместо по-

древния благородник със същото име,

древният благородник, заедно с

цялото му семейство, просто ще

обърне чинията си и ще откаже да

яде.

- Какво? Просто ще стоят

там?

- Да. И вероятно си имаме

работа с такъв тип семейство.

- Шегувате се.

- Би

се

приело

като

преднамерена обида, Макрон. Все

едно някой да каже, че от училищата

в Марсилия излизат само кретени.

Подобно твърдение би било изцяло

погрешно и следователно обект на

порицание - освен в някои крайни

случаи, разбира се, когато то е

напълно вярно.

Глава 25

От три часа Гаврил обикаляше

улиците

на

Ле

Сент

Мари,

оглеждайки се за следа от Алекси,

Сабир или Йола. През това време

беше разпитал всеки циганин, всеки

гардиан, всеки уличен музикант,

коняр, просяк и гадател, попаднал

пред очите му, но не бе постигнал

напредък.

Познаваше

града

отлично,

родителите

му

участваха

в

поклонението всеки път до смъртта

на баща му преди три години. След

това обаче майка му се опъваше и

отказваше да пътува на повече от

трийсет километра от техния катун

край

Реймс.

Заради

нейната

непоклатимост Гаврил също се беше

отказал от навика да ходи на

поклоненията.

Съответно

беше

излъгал, когато каза на Сабир, че

отива на юг с останалите хора от

клана си. Но някое муло го беше

подтикнало да предизвика Алекси да

се срещнат пред светилището на

света Сара. Някоя подсъзнателна,

дори свръхестествена сила, чийто

произход му беше неизвестен.

В крайна сметка всичко се

свеждаше до това. Ако можеше да се

отърве от Алекси, да вземе Йола от

него и да се ожени за нея, това, че е

циганин, щеше да бъде доказано.

Никой нямаше да може да оспори

мястото му в общността. Защото на

Йола беше от благородна циганска

фамилия. Щеше да се сроди с род,

който можеше да се проследи чак до

голямото бягство и отвъд него.

Вероятно чак до Египет. След като

веднъж се сдобиеше със синове и

дъщери от такъв род, никой нямаше

да може да поставя на въпрос

произхода му. Глупавата, болезнена

история, как баща му го отвлякъл от

жена гаджо, щеше да остане в

миналото завинаги. Дори самият той

би могъл да стане Черибашия някой

ден, ако имаше малко късмет и пари

и проявеше дипломатичност. Щеше

да си пусне косата дълга. Можеше да

я боядиса червена, ако реши. Щеше

да пикае в лицата им.

Двамата

полицаи

първи

му

подхвърлиха тази велика идея с

въпросите

си

и

тъпите

си

подмятания.

Като

директно

следствие от намесата им, той беше

решил да издебне и убие Алекси,

после да издаде Сабир на властите

срещу обещаната награда. Никой

няма да го обвини, че се е защитил от

издирван престъпник, нали така?

Тогава ще е свободен да отмъсти на

копелето гаджо, което го беше

унизило толкова много и бе белязало

крака му.

Защото и този тип се беше

доказал като глупак, подобно на

всички гаджота. Не беше ли разкрил

точно какво търси с въпросите и

заплахите си? Нещо, свързано със

статуята на Сара е Кали? Гаврил

изруга наум, че беше загубил толкова

много време да обикаля из града и да

задава глупави въпроси. Очевидно

мъжът и Сабир бяха свързани - все

пак

и

двамата

бяха