Предсказанията на Нострадамус

виждала от много години.

- Но в Легиона постъпват

само чужденци, мадам. Не французи.

Освен офицерите. Синът ви беше ли

офицер?

- Синът ми беше глупак,

капитане. На възрастта, на която

постъпи в Легиона, беше способен

на всякаква глупост. Говори шест

езика. Не е изключено да се е

представил за чужденец.

- Както кажете, мадам. Както

кажете - каза Калк и кимна

благодарно на прислужника. - Със

сигурност стигнахме до задънена

улица в разследването си.

Графинята изглежда не го чу.

- Мога да ви уверя, че синът

ми не знае нищо за пистолета на

баща си. Той е роден трийсет години

след събитията, които описвате.

Осиновихме го, когато беше на

дванайсет

години.

Заради

напредналата възраст на съпруга ми.

Калк никога не се бавеше да

улови удала му се възможност. И този

път опита късмета си.

- Можете ли да прехвърлите

титлата на втория си син? Да опазите

наследството по този начин?

- Тази възможност умря със

съпруга

ми.

Наследяването

е

неотменимо.

Калк и Макрон установиха, че

неусетно са прехвърлени в ръцете на

оправната мадам Мастигу. В рамките

на трийсет секунди се озоваха в

колата си на път за Раматюел.

Макрон

обърна

глава

към

отдалечаващата се къща.

- За какво, по дяволите, беше

всичко това?

- За какво, по дяволите, беше

всичко това? - повтори въпроса Калк.

- Това представление там. За

двайсет

минути

дори

забравих

болката в краката си. Бяхте толкова

убедителен, че за малко и аз да се

вържа на играта ви. Почти изпитах

желание да ви помогна да слезете по

стълбите.

- Представление? - учуди се

Калк. - Какво представление? Не

знам за какво говориш, Макрон.

Лейтенантът му хвърли един

поглед.

Калк се хилеше.

Преди да може да го притисне,

телефонът иззвъня и Макрон отби в

аварийната лента, за да отговори.

- Да. Да. Разбрах. Да.

Калк повдигна вежда.

- Разбили са кода за бръмбара

на Окатия, сър. Колата на Сабир е на

платен

паркинг

за

дългосрочен

престой в Арл.

- Това не ни е от голяма полза.

- Има още.

- Слушам.

- Убийство с нож. В Ле Сент

Мари де ла Мер. Пред църквата.

- И какво?

- Направих проверка. След

разследването ни в Гурдон. Записах

имената на всички хора, които

разпитахме. Казах на централата да

ме

информира

за

всякакви

инциденти, включващи цигани. Да

свържем имената, така да се каже.

- Да,

Макрон?

Вече

ме

впечатли. Сега ми кажи резултата.

Макрон запали двигателя. „Най-

добре да не се усмихвам - помисли

си той. - Най-добре да не проявявам

каквато и да било емоция.“

- Полицията издирва някой си

Гаврил ла Рупи във връзка с

престъплението.

Глава 33

Гаврил беше забравил за Баду и

Стефан. Във въодушевлението си, че

бе измислил как да отвлече света

Сара, беше пренебрегнал факта, че

роднините на Базена са едни от най-

злите мъже от тази страна на

97

планината

Сен

Виктоар 1.

Историите за тях бяха десетки.

Бащата и синът винаги действаха

заедно, като единият отклоняваше

вниманието от другия. Сбиванията

им по баровете бяха легендарни.

Според слуховете, двамата заедно

бяха причинили повече смъртни

случаи от първата атомна бомба.

Проблемът

беше

възникнал

заради идването до Ле Сент Мари. И

двамата

мъже

бяха

необичайно

благосклонни. Фестивалът беше най-

доброто време от годината за тях -

много възможности за уреждането на

стари сметки и откриването на нови.

Гаврил беше толкова близо до тях и

толкова се набиваше на очи, че не се

броеше. Бяха свикнали с него. И не

би им хрумнало, че той може да е

толкова глупав да изкара Базена по

улиците. Така че го бяха привлекли в

покварения си малък свят и го бяха

направили, макар и за кратко, свой

съучастник, за да се развият по този

начин събитията.

Сега Стефан стоеше срещу него,

а

всичко,

с

което

Гаврил

разполагаше, за да се защити, беше

проклетото ножче „Опинел“. Когато

Баду най-сетне успееше да се

откопчи от дъщеря си, русият знаеше,

че с него е свършено. Щяха да му

светят маслото.

Той хвърли ножчето с всичка

сила срещу Стефан и после запълзя

през тълпата. Зад него се чу рев, но

не му обърна внимание. Трябваше да

се измъкне. Можеше и по-късно да

реши как да проведе маневрите по

ограничаване

на

щетите.

Беше

въпрос на живот и смърт.

Мина на зигзаг през насъбралите

се

цигани

-

като

играч

по

американски футбол, преминаващ

през защитата на противниковия

отбор.

Инстинктивно

Гаврил

използва петте камбани на откритата

камбанария

на

църквата

като

ориентир, който го насочи да тича

към пристанището, откъдето можеше

да открадне лодка. От града излизаха

само три шосета, а трафикът във

всички посоки беше бавен като

охлюв

заради

наближаващия

фестивал,

така

че

това

бе

единственият разумен път.

Тогава, на пресечката на Ру

Еспели и Авеню Ван Гог, точно пред

арената на бикоборците, той видя

Алекси. И зад него Бейл.

Глава 34

Алекси

точно

се

канеше

възмутен да върне статуята на света

Сара на мястото ѝ. Всичко се беше

оказало огромна загуба на време. Как