Предсказанията на Нострадамус

Бубул вдигна ръцете си във

въздуха. Говореше на синти. Сабир се

опита да следи разговора, но не можа

да схване повече от това, че е станало

нещо неочаквано и Бубул гръмко

отричаше да носи каквато и да е

отговорност по случая.

Накрая, изморен от тирадата му,

Сабир дръпна Йола настрана.

- Преведи ми, моля те. Не

разбирам и дума от това, което този

тип казва.

- Лошо е, Дамо. По-зле не би

могло да бъде.

- Къде са изчезнали конете?

- Алекси е взел единия. Преди

двайсет минути. Бил изтощен. Тичал

е. Бубул твърди, че бил толкова

изморен, та едва се качил на коня.

Трийсет секунди по-късно дотичал

друг мъж. Той изобщо не бил

изморен. Според Бубул, очите му

били странни. Не погледнал към

никого. Не проговорил на никого.

Просто взел втория кон и тръгнал

след Алекси.

- Господи! Само това ни

трябваше. Бубул опитал ли се е да го

спре?

- Прилича ли ти на глупак? Не

са неговите коне. Дори не са наши.

Защо да рискува живота си за нечия

чужда собственост.

- Защо наистина? - съгласи се

Сабир, опитвайки да разбере защо е

започнало преследването. - Къде е

третият кон? И Алекси носел ли е

нещо? Питай го.

Йола се обърна към Бубул.

Размениха няколко бързи изречения

на синти.

- По-зле е, отколкото мислех.

- По-зле? Как би могло да е

по-зле? Ти вече каза, че по-зле от

това няма накъде.

- Алекси е носел нещо. Ти си

прав. Бамбукова тръба.

- Бамбукова тръба?

- Да. Държал я до гърдите си

като бебе.

- Разбираш ли какво значи

това? - хвана ръката на Йола Сабир. -

Той е открил пророчествата. Алекси

ги е открил.

- Но това не е всичко.

- Не ми казвай - затвори очи

Сабир. - Чух името, докато говорехте.

Гаврил.

- Да, Гаврил. Той е следвал

двамата. Пристигнал около минута

след Окатия. Той е взел третия кон.

Глава 37

Гаврил беше напуснал Ле Сент

Мари преди трийсет минути, когато

си спомни, че няма оръжие. Беше го

хвърлил срещу Стефан по време на

свадата.

Мисълта го удари с такава сила,

че той спря коня си и в продължение

на минута обмисля дали да се върне.

Но представата за Баду и Стефан

го убеди да продължи. Двамата щяха

да са жадни за кръвта му. Сигурно в

момента претърсваха улиците на

града, за да го открият, или пък

точеха ножовете си на шмиргела на

Нан Максимов. Поне, качен на кон в

средата на Маре, никой не би могъл

да го хване.

Двамата мъже пред него нямаха

идея, че ги следва. Всъщност, след

като най-сетне бяха слезли от пътя,

нямаше нужда да се приближава на

повече от петстотин метра от тях,

благодарение на следата по полето.

Два

галопиращи

коня

оставяха

твърде видими дири в пръстта, а

Гаврил лесно различаваше старите

следи от копита от пресните.

Просто ще следва дирите на

Алекси и гаджото и ще види какво

ще стане. Ако най-лошото се случи и

ги загуби, винаги може да отиде до

покрайнините на Арл и да се качи на

автобус. Да изчезне за малко.

В крайна сметка няма нищо за

губене.

Глава 38

Алекси увеличаваше преднината

си пред Окатия - но далеч не толкова

бързо, колкото се беше надявал.

Кобилата беше имала достатъчно

време

да

се

възстанови

след

сутрешното

яздене,

но

Алекси

подозираше, че Бубул нито я бе

нахранил,

нито

напоил,

защото

езикът й вече висеше отстрани на

устата. Ако Алекси продължаваше да

я притиска така, щеше да грохне.

Единственото

му

успокоение

беше, че скопецът, който Окатия бе

взел, трябва да е в същото състояние.

Дори не му се мислеше, че може да

се наложи да бяга пеш в толкова

усамотен регион, преследван през

блатата от луд тип с пистолет.

Досега се беше придържал към

пътеката,

която

бяха

следвали

сутринта, на идване от къщата. Но

Алекси знаеше, че ще трябва скоро да

завие и да поеме към непознати

територии. Не можеше да рискува да

отведе Окатия до базата им - когато

Сабир и Йола откриеха, че двата коня

липсват, нямаше да имат друг избор,

освен да се приберат на мястото,

където знаеха, че той ще се върне.

Единственият му шанс беше да

избяга от Окатия. За да успее, Алекси

знаеше, че трябва да събере акъла си.

Да

контролира

надигащата

се

паника.

Да

мисли

ясно

и

конструктивно и на пълни обороти.

От лявата му страна, оттатък

Етан де Луне, беше реката Малка

98

Рона 1. Алекси я познаваше добре, беше ловил там риба с роднините си

като дете. Доколкото си спомняше,

имаше само един ферибот, който

минаваше наблизо на другия бряг.

Като се изключи това, човек можеше

да пресече, заобикаляйки много,

навярно десет километра нагоре по

реката, при Силвереал. Буквално

нямаше друг път към Малкия Камарг

- освен по въздух, разбира се.

Ако стигне до ферибота точно

навреме, можеше да има някакъв

шанс. Но каква беше вероятността?

Фериботът

минаваше

на

всеки

половин час. Възможно е сега да е от

другата страна на реката и да се

готви за обратното пътуване - в който

случай той беше в капан. Реката,

доколкото помнеше, беше широка