Предсказанията на Нострадамус

да бъде. Още в Легиона беше

осъзнал,

че

добрата

физическа

форма се равнява на здраве. Тялото

ти се вслушваше в теб. Добрата

физическа форма го освобождаваше

от ограниченията на гравитацията.

Ако намериш подходящия баланс,

почти можеш да полетиш.

Алекси беше пъргав, но едва ли

някой би го нарекъл як.

Всъщност никога през живота си

не

беше

правил

упражнения

целенасочено.

Той

живееше

неосъзнато здравословен живот в

хармония с инстинктите си, които го

караха по-скоро да се чувства здрав,

отколкото

болен.

Циганите

по

традиция

умираха

млади.

Обикновено в резултат на пушене,

гени и алкохол. Самият Алекси обаче

никога не се запали по пушенето. За

гените си не можеше да направи

нищо. Но алкохолът винаги е бил

негова слабост и той изпитваше

ефекта от запоя на сватбата и

резултата от това върху теб от

значителна височина да се стовари

мъж на стол. Същият мъж, който сега

го преследваше.

Усещаше,

че

изостава.

Още

петстотин метра, докато стигне до

конете. Помоли се на Бог да са

оставили

седлата.

Доколкото

познаваше семейството на Бубул,

сигурно никой дори не беше пипнал

животните, след като той, Йола и

Сабир пристигнаха от Мазе де ла

Маре преди два часа и ги повериха

на грижите им. Конете му предлагаха

единствения начин за бягство. Беше

имал възможността да прегледа и

трите животни на спокойствие и

знаеше, че кобилата с черните крака

е много по-добра от другите. Ако

Окатия не го хване, преди да стигне

до Бубул, ще има шанс. Можеше да

язди коня и без седло, ако се случи

най-лошото.

Едно от нещата, в които Алекси

беше

невероятно

добър,

беше

справянето с конете. Правеше го от

малко дете.

Сега трябваше само да стигне до

плажа и да се моли.

*

Гаврил почувства как яростта се

натрупва в него, докато следваше

Бейл и Алекси. Тяхна беше вината, че

му се случи тази поредица от

трагедии. Ако не беше Алекси,

никога нямаше да се сблъска с

гаджото. Ако гаджото не го беше

намушкал с ножа, никога нямаше да

попадне

на

полицията.

И

следователно никога нямаше да чуе

за наградата. Или беше станало

обратното? Понякога мислите на

Гаврил му се изплъзваха и той

губеше нишката на събитията.

Така или иначе, във всеки случай

щеше да дойде в Ле Сент Мари, това

е несъмнено, но щеше да контролира

събитията, а не да остави те да

контролират него. Ще се изправи

срещу Алекси, когато му е удобно,

когато глупакът е пиян. Гаврил беше

майстор на лесните неща и на

омайването на публиката. Това, което

не обичаше, бяха резките промени в

установените модели.

Навярно все още може да отърве

кожата? Ако остави гаджото да се

разправи с Алекси, човекът ще

изгуби концентрация. Това ще го

направи уязвим. Ако и двамата бяха в

ръцете му, Гаврил ще има какво да

предложи

на

полицаите.

Едно

телефонно обаждане е достатъчно.

После, след като са му платили

наградата, може да се договори с

полицаите да предупредят Баду и

Стефан да не го закачат. Всички

цигани се побъркваха при мисълта за

затвор. Така щеше да ги държи под

контрол.

Навярно все още може да се

ожени за Йола? Да. Така въобще

нямаше нужда да променя плановете

си. Всичко ще се нареди.

Бързайки след двамата, той се

зачуди колко ли пари беше успяла да

измъкне от туристите Базена, преди

баща ѝ да прекъсне работата ѝ.

Глава 36

Сабир напразно се оглеждаше за

Алекси.

Какво

беше

направил

идиотът? Когато го видя за последно,

се беше насочил към църквата. Но

Сабир провери криптата и видя, че

той не е там. А и криптата не беше

като онази в Рокамадур. Тук нямаше

къде да се скриеш - освен ако не

беше намерил начин да се навре под

многото поли на света Сара.

Той се върна пред общината,

както се бяха уговорили.

- Откри ли го?

Йола поклати глава.

- Какво ще правим тогава?

- Може би се е върнал към

Мазе? Може би е открил нещо? Видя

ли го да влиза в църквата?

- Не се виждаше нищо в онзи

хаос.

Инстинктивно, без да разменят и

дума, двамата тръгнаха по Авеню

Леон Гамбета към Плаж де Амфор и

конете.

Сабир погледна към Йола.

- Между другото, справи се

прекрасно. Исках да ти го кажа. Ти

си роден агент провокатор.

- Агентка провокаторка. Кой

те е учил на френски?

- Майка ми - отвърна Сабир и

се засмя. - Но не го правеше с

желание. Искаше да съм истински

американец, като баща ми. Но аз я

предадох. Превърнах се във всичко-

или-нищо.

- Не разбирам.

- Нито пък аз.

Бяха стигнали караваната на

Бубул. Коловете, където трябваше да

са

вързани

трите

коня,

бяха

подозрително празни.

- Страхотно. Някой е офейкал

с всичките. Или може би Бубул ги е

продал, за да ги направят на кучешка

храна? Знаеш ли на кое казват

„кракомобил“, Йола?

- Чакай. Ето го Бубул. Ще го

питам какво е станало с тях.

Йола избърза да пресече пътя.

Докато

я

наблюдаваше,

Сабир

осъзна, че пропуска нещо - някакъв

детайл, който тя вече беше доловила.

Той пресече след нея.