Предсказанията на Нострадамус

около двеста метра и течението бе

твърде силно, за да успее измореният

кон да се справи. А той нямаше

часовник. Дали трябваше да заложи

всичко на една карта и да се пробва с

ферибота? Или беше полудял?

Кобилата се спъна и после

оправи крачката си. Алекси разбра,

че

животното

бере

душа.

Ако

продължаваше така, сърцето ѝ щеше

просто да се пръсне - беше чувал, че

това може да стане с преуморени

коне. Тя щеше да падне като камък, а

той да счупи врата си при падането.

Поне така Окатия нямаше да има

грижата да го измъчва, както беше

направил с Бабел.

Алекси беше на две минути езда

от спирката на ферибота. Просто

трябваше да се пробва. Хвърли

последен отчаян поглед през рамо.

Окатия беше на петдесет метра зад

него и приближаваше. Може би

скопецът беше пийнал малко вода

при Бубул. Може би затова не се

изморяваше толкова бързо, колкото

кобилата?

Бариерите

бяха

пуснати

и

фериботът точно се отлепяше от

брега. На палубата му имаше четири

коли и един малък ван. Пътуването

траеше толкова кратко, че никой не

си правеше труда да излиза от

автомобила си. Само кондукторът

видя приближаването на Алекси.

Мъжът вдигна предупредително

ръка и извика:

- Не! Не!

Алекси

накара

кобилата

да

прескочи бариерата. Към нея водеше

стръмно спускане. Вероятно тя щеше

да стъпи достатъчно стабилно на

асфалта, за да прескочи водата? При

всяко положение той не можеше да

си позволи да забавя крачка.

В последния момент кобилата се

изплаши и зави наляво. Задните ѝ

крака се хлъзнаха и тя залитна,

повлечена от скоростта си, по

склона. Плъзна се под бариерата с

крака във въздуха, цвилейки. Алекси

полетя с гръб към бариерата. Опита

да се свие на топка, но не успя.

Удари се в бариерата, което частично

омекоти падането му. После се заби в

асфалта с дясното си рамо. Без да си

позволява да мисли за болката, той

се изстреля към ферибота. Ако

пропуснеше металната рампа, щеше

да се удави - не само че беше

пострадал, но и не умееше да плува.

Кондукторът беше виждал много

шантави неща през живота си - кой

човек, работещ на ферибот, не беше?

Но това получи първа награда. Мъж

на кон, който се опитва да прескочи

бариерата и да се качи на борда? Той

непрекъснато транспортираше коне.

Компанията дори беше уредила

временен

коневръз

за

летните

месеци - отдалечен от колите, за да

не

пострада

нечия

боя,

ако

животните хвърлят къчове. Може би

човекът беше конекрадец? При всяко

положение

беше

загубил

придобивката си - конят бе счупил

крак при падането, ако не грешеше.

Сигурно и мъжът беше ранен.

Кондукторът посегна и откачи

спасителния пояс.

- Вързан е за ферибота - хвани

го и се дръж!

Той

знаеше,

че

след

като

фериботът е потеглил, беше почти

невъзможно да се спре влачещият

механизъм. Течението на реката беше

толкова

силно,

че

фериботът

трябваше да е закрепен на водеща

верига, за да не се завърти извън

контрол и да отплава към Гро

д’Оргон. След като механизмът беше

задействан, ставаше опасно да се

спира, опъвайки веригата с теглото

на ферибота и силното течение на

реката. При силен дъжд корабът дори

можеше да скъса веригата и да се

понесе към морето.

Алекси сграбчи пояса и го

наниза през главата си.

- Завърти се! Завърти се във

водата и го остави да те влачи!

Алекси се завъртя и остави

фериботът да го влачи зад себе си.

Беше го страх да не глътне вода и да

се удави. Затова изви врата си, опря

брадичката на гърдите си и остави

водата да залива раменете му. Със

закъснение се сети да опипа ризата

си за бамбуковата тръба. Нямаше я.

Погледна към брега. Дали я беше

изгубил там, докато падаше? Или във

водата? Дали Окатия ще я види и ще

разбере какво е?

Окатия слезе от коня си край

бариерата.

Докато

Алекси

го

наблюдаваше, той извади пистолета

си и застреля кобилата. После се

обърна назад към Пон де Го и Маре и

изчезна в шубраците.

Глава 39

Може би беше грешка да вдъхваш

толкова страх във враговете си, та да

почувстват, че нямат нищо за губене?

Какво друго би могло да накара

циганина да поеме толкова глупав

риск да прескочи бариерата с

изморен кон? Всеки знаеше, че

конете мразят да виждат дневна

светлина

между

обекта,

който

прескачат, и земята. А конят бе

наясно, че тича към дълбока вода.

Конете трябваше да бъдат обучавани

специално за подобни изпълнения.

Беше лудост. Чиста лудост.

И все пак Бейл се възхити на

човека, че поне опита. Циганинът

знаеше какво го очаква в ръцете му.

Но пък беше срамота за коня. Беше

счупил крака си при падането, а Бейл

не понасяше да гледа как някое

животно страда.

Той потупа изморения скопец по

главата. Животното инстинктивно

тръгна обратно по пътя, по който

бяха дошли. Първата стъпка на

връщане ще бъде циганинът, който се

беше грижил за конете. Да получи

информация там. После да се огледа

за русия викинг. Ако не го намери,

ще търси приятелката му.

При всяко положение Бейл щеше