Предсказанията на Нострадамус

Бейл отпусна конете.

- Та какво казваше?

- Точно до шосе Д85. Това,

което минава край общинския парк.

Не помня как се казваше. Но е малък

парк.

Преди

да

стигнеш

до

солниците.

- Можеш ли да се ориентираш

по карта?

- Да. Да.

- Тогава ми посочи - нареди

Бейл. Приклекна до Гаврил и отвори

карта на местността. - Мащабите на

тази карта са едно към петстотин

метра. Това означава, че къщата би

трябвало да е отбелязана. За твое

добро дано да я има.

- Можеш ли да ме развържеш?

- Не.

Гаврил отново заплака.

- Само минутка. Ще подкарам

конете.

- Не. Моля те. Виждам я.

Отбелязана е. Ето там - посочи с

лакът той.

- Има ли други къщи наоколо?

- Никога не съм бил там. Само

съм чувал за нея. Всички са чували за

нея. Казват, че бащата на Йола

излъгал, за да спечели правото да я

ползва от Дадул Гаврилов.

- Легенди не ме интересуват -

изправи се Бейл. - Имаш ли нещо

друго, което да ми кажеш?

Гаврил обърна глава към земята.

Бейл се отдалечи на няколко

метра,

докато

намери

десетина

килограмов камък. Вдигна го под

рамо и се върна при Гаврил.

- Ето как си умрял. Паднал си

от коня, кракът ти се е заплел в

стремето и си разбил лицето си в

този камък.

Гаврил беше обърнал глава, за да

види какво прави Бейл.

Бейл удари лицето на циганина с

камъка. Поколеба се, чудейки се дали

да повтори, но мозъчната течност

вече изтичаше през носа на Гаврил -

ако не беше мъртъв, със сигурност

умираше. Нямаше смисъл да разваля

сцената. Внимателно положи камъка

край пътя.

Отвърза

ласото

и

завлече

жертвата си за единия крак до коня.

Хващайки левия му крак, го усука

около стремето, оставяйки Гаврил

наполовина да се влачи по земята.

После върна ласото на седлото.

Конят вече беше започнал да

пасе,

успокоен

от

методичните

действия на Бейл. Той го погали зад

ушите.

После се качи на собствения си

кон и си тръгна.

Глава 42

Калк огледа Плас де Л’Елис.

Провери кафенетата и витрините на

магазините, както и пръснатите тук-

там пейки.

- Значи тук е станало?

- Да, сър.

Жандармеристът на мотора току-

що беше разбрал, че въпросите, които

му

задават,

са

свързани

с

разследването на друго убийство.

Лицето му веднага придоби по-

сериозно

изражение,

сякаш

го

разпитваха за вероятните проблеми

със застрахователната полица на

семейството му.

- Вие ли дойдохте пръв на

местопрестъплението?

- Да, сър. Колегата ми и аз.

- И какво видяхте?

- Много малко, сър. Циганите

ни възпрепятстваха умишлено.

- Типично - каза Макрон и

огледа площада. - Учудвам се, че на

това място въобще идват някакви

туристи. Вижте целия този боклук.

Калк

прочисти

гърлото

си,

навик, който беше развил наскоро,

правеше го всеки път, когато Макрон

пускаше някоя от по-обидните си

забележки. В крайна сметка не може

да връзва и обувките му вместо него,

нали така? Не може да му казва

какво да мисли или какво да не

мисли.

- И до какъв извод стигнахте?

След като нямахте възможност да

виждате?

- Че извършителят, Ла Рупи, е

хвърлил ножа си срещу жертвата

Анжело, улучвайки го в окото.

- Алекси Анжело?

- Не, сър. Стефан Анжело. Не

е имало замесен Алекси, доколкото

ми е известно.

- Мосю Анжело повдигна ли

обвинения?

- Не, сър. Тези хора никога не

повдигат обвинения едни срещу

други. Те разрешават споровете си

лично.

- И разбира се, мосю Анжело

вече не носеше собствения си нож,

когато се притекохте на помощ?

Някой го беше освободил от него?

Прав ли съм?

- Не знам със сигурност, сър.

Но да. По всяка вероятност той го е

прехвърлил на някой друг.

- Казах ви - заби пръст във

въздуха Макрон. - Казах ви, че това

няма да ни отведе доникъде.

Калк се загледа към църквата.

- Нещо друго за отбелязване?

- Какво имате предвид, сър?

- Имам предвид дали някой е

забелязал нещо, което да се е случило

по

същото

време?

Кражби?

Преследване?

Друго

нападение?

Възможно ли това е да е било

отвличане на вниманието, с други

думи?

- Не, сър. Не съм осведомен за

нищо подобно.

- Много добре. Можеш да си

вървиш.

Жандармеристът козирува и се

върна при мотора си.

- Ще отидем ли да разпитаме

Анжело? Сигурно още е в болницата.

- Не. Няма смисъл. Няма да

ни доведе до нищо.

- Как решихте това? - попита

Макрон и направи физиономия.

Изглеждаше

разочарован,

че

инициативата му за Ла Рупи е довела

до задънена улица.

Но вниманието на Калк беше

другаде.

- Какво всъщност става тук?

- Извинете, сър?

- Защо всички тези цигани са

тук? Сега? В момента? Какво се

случва? Защо са дошли? Не е

поредната сватба, нали?

Макрон огледа удивено шефа си.

Все пак човекът беше парижанин. И

все пак.

- Това е ежегодният фестивал

на света Сара, сър. Провежда се на

утрешния ден. Циганите следват

статуята на покровителката си до

морето, където я потапят във водата.

Това се случва от десетилетия.

- Статуята? Каква статуя?