Предсказанията на Нострадамус

- Тя е в църквата, сър. Тя е... -

поколеба се Макрон.

- Черна

ли

е,

Макрон?

Статуята черна ли е?

Макрон вдиша дълбоко през носа

си. „Пак се почва - помисли си той. -

Ще ме мъмри, че съм идиот. Защо не

мога да мисля нестандартно като

него? Защо винаги се движа по права

линия?“

- Канех се да го спомена, сър.

Мислех да предложа да погледнем

статуята. Да видим дали има връзка с

това, което Сабир търси.

Калк вече бързаше към църквата.

- Добра

идея,

Макрон.

Толкова се радвам, че мога да

разчитам на теб. Две глави винаги

мислят по-добре от една, нали?

*

Криптата

беше

пълна

с

поклонници. Въздухът беше тежък от

дима на свещите и миризмата на

тамян и се чуваше непрекъснатият

шум от молещи се хора.

Калк бързо прецени ситуацията.

- Ей там. Охранител. Нали?

Този в обикновените дрехи? С

табелката с името?

- Най-вероятно, сър. Ще отида

да проверя.

Калк се дръпна към едната

страна на криптата, докато Макрон

си пробиваше път през тълпата. На

слабата, трептяща светлина света

Сара изглеждаше почти безплътна

под многото си пластове дрехи. Беше

почти невъзможно някой да стигне

до нея при това положение. Стотици

очи

я

следяха

непрекъснато.

Охранителят беше напълно ненужен.

Ако някой проявеше глупостта да

притича и да я обезпокои, сигурно

щяха да го линчуват.

Макрон

се

завръщаше

с

охранителя. Калк се представи и

после тръгна с мъжа по стъпалата

към централния кораб на църквата.

- Не мога да изляза. Ще

трябва да останем тук.

- Никога ли не я оставяте?

- Не и по време на фестивала.

Даваме четиричасови смени. Въртим

се.

- Колко души се въртите?

- Двама, сър. Единият работи,

другият почива. С един заместник,

ако някой се разболее.

- Тук ли бяхте, когато са

намушкали човек на площада?

- Да, сър.

- Какво видяхте?

- Не видях абсолютно нищо.

Бях тук долу, в криптата.

- Какво? Съвсем нищо? Не

излязохте ли на площада?

- Държа на работата си, сър.

Останах тук.

- А

какво

направиха

поклонниците? Всички ли останаха?

Охранителят се поколеба.

- Нали не се опитвате да ме

убедите, че докато отвън на площада

се вихри почти бунт, всички просто

са останали вътре и са продължили

да се молят?

- Не, сър. Повечето от тях

излязоха.

- Повечето?

- Ами всъщност всички.

- И

вие

ги

последвахте,

разбира се.

Тишина.

Калк въздъхна:

- Вижте, мосю...

- Алберти.

- ...мосю Алберти. Не ви

критикувам. И не съм тук от името

на работодателите ви от градската

управа. Това, което ми кажете, ще си

остане между нас.

Алберти се поколеба. После

вдигна рамене.

- Добре. Когато криптата се

изпразни, излязох, за да погледна. Но

стоях точно до вратата на църквата,

така че никой да не успее да мине

покрай мен незабелязано. Мислех, че

може

да

има

проблем

със

сигурността. Реших, че трябва да

погледна.

- И сте били прав. Несъмнено

е

могло

да

бъде

заплаха

за

сигурността. И аз щях да направя

същото.

Алберти не изглеждаше убеден.

- И когато се върнахте? Още

ли беше празна?

Алберти изпухтя.

Калк претърси джобовете си и

му предложи цигара.

- Не можем да пушим тук, сър.

Това е църква.

Калк хвърли завистлив поглед

към кълбата дим, издигащи се от

свещите към ниския таван на

криптата.

- Тогава

отговорете

на

въпроса. Беше ли криптата празна,

когато се върнахте?

- Почти. Имаше само един

човек.

Проснат

пред

статуята.

Молеше се.

- Един човек? И със сигурност

не сте го видели, когато сте излезли?

- Не, сър. Пропуснал съм го.

- Ясно. Макрон. Стой тук с

този човек, докато проверя статуята.

- Не

може,

сър.

Това

е

религиозен фестивал. Никой не може

да докосва статуята до утре.

Калк

обаче

вече

пореше

редиците на молещите се като

Смъртта с косата си.

Глава 43

Калк стоеше пред църквата, като

примижаваше срещу светлината на

късния следобед.

- Искам шестима детективи.

Можеш да ги повикаш от Марсилия.

- Но това ще отнеме време,

сър.

- Не ме интересува колко

време

ще

отнеме.

Или

колко

непопулярни ще ни направи. Трябва

да посетят всяка глава на семейство

сред тези цигани. Всяка каравана.

Всяка палатка и колиба. И искам да

задават тези конкретни въпроси... -

заяви Калк. Изписа набързо един

лист и го подаде на Макрон. - Точно

тези въпроси.

Макрон погледна листа.

- Какво открихте, сър?

- Открих дупка в основата на

статуята.

И

пресни

стърготини,

пръснати около нея. Също и парче

плат. Виждаш ли как се навива от

само себе си, като го оставиш?

Всъщност не е изненадващо, след

като

е

прекарало

в

статуята

последните

петстотин

години,

служейки за запушалка.

Макрон подсвирна.

- Значи Сабир най-сетне е

открил това, което търси?

- И каквото търси Окатия. Да.

Почти сигурен съм.

- Няма ли да се свърже с вас,

сър? - попита Макрон, без да успее

да прикрие саркастичния си тон.

- Разбира се, че не. Човекът си

няма идея с кого всъщност си има

работа.

- А ние имаме такава идея?

- Започваме да разбираме, да.

Макрон се запъти към колата.