Предсказанията на Нострадамус

- Можеш да си задържиш

парите. Ще те откараме обратно. Но

да се отървеш от трупа на коня,

чуваш ли? Не искам да вмирише

терминала

за

следващите

две

седмици.

- Ще се обадя още сега. Мога

ли да ползвам телефона?

- Добре. Но без международни

обаждания, става ли? Чу ли ме? -

подаде рулевият телефона си на

Алекси. - Все още мисля, че си луд да

не отидеш да се прегледаш. Сигурно

имаш поне няколко спукани ребра.

Може би и сътресение.

- Ние имаме наши лекари. Не

обичаме да ходим по болници.

Рулевият

вдигна

рамене.

Кондукторът вече качваше на борда

новите си клиенти.

Алекси набра случаен номер и се

престори, че уговаря да вземат коня.

*

Алекси никога не беше изпитвал

такава болка, каквато чувстваше сега.

Спукани ребра? Сътресение? Имаше

чувството, че белите му дробове бяха

пробити с шило, след което бяха

разпънати на наковалня и удряни с

чук за всеки случай. Всеки дъх беше

агония. Всяка крачка отекваше в

дясното му бедро и рамо като шок.

Той клекна на циментовия склон

на терминала на ферибота и започна

да търси бамбуковата тръба. Хората

го поглеждаха любопитно, докато

минаваха покрай него с колите си.

„Ако Окатия се върне в този момент -

помисли си Алекси, - просто ще

легна и ще се предам. Може да прави

каквото иска с мен. Дел, моля те,

накарай болката да спре. Дай ми

малко почивка.“

Бамбуковата тръба не се виждаше

никъде. Алекси се изправи на крака.

Фериботът

се

беше

напълнил.

Отново потегляше за обратното

пътуване. Той започна да следва

течението на реката, като очите му се

взираха в участъка най-близо до

брега.

Тръбата

можеше

да

е

отплувала надолу по течението. С

повече късмет можеше дори да се е

заплела в растенията край брега.

Или да е потънала. Ако беше

потънала, стиховете щяха да са

затрити - Алекси се сещаше поне за

това. Като отвореше тръбата, отвътре

щеше да излезе само подгизнала

хартия с петна от мастило. При

такива обстоятелства трябваше да се

страхува не само от Окатия - Сабир и

Йола щяха собственоръчно да го

убият.

От

известно

време

Алекси

чувстваше дискомфорт в десния си

крак, точно над глезена. Беше

предпочел

да

го

игнорира,

предполагайки, че е само част от по-

тежките

му

наранявания.

Сега

внезапно спря и посегна надолу, за

да вдигне панталона си. Помоли се

на Бог да не си е счупил нещо.

Костта на глезена или пищяла.

Твърд предмет стърчеше от

широките краища на каубойските му

ботуши. Алекси бръкна и извади

бамбуковата тръба. Беше я пъхнал в

панталона си и оттам водата я бе

избутала в крачола му, откъдето беше

попаднала в ботуша. Восъчната тапа,

съединяваща двете половини на

тръбата, беше непокътната, слава

богу.

Той погледна към небето и се

разсмя. После изстена от болка, след

като смехът разкъса контузените му

ребра.

Притискайки стомаха си, Алекси

започна бавно да се придвижва по

посока Мазе де ла Маре.

Глава 45

Половин час по-късно видя

оседлания кон. Стоеше край една от

колибите на гардианите и пасеше.

Алекси се скри зад едно дърво.

Пот покри челото и очите му. Беше

попаднал право в капана. Изобщо не

му беше хрумнало, че Окатия може

да го чака, дебнейки на този бряг.

Какви бяха шансовете да се върне

през реката, след като беше избягал?

Едно на милион? Този тип беше луд.

Алекси надникна иззад дървото.

Имаше нещо странно в коня. Нещо не

беше както трябва.

Алекси се взря на светлината на

залеза. Каква е тъмната маса, лежаща

в краката на коня? Човешка фигура?

Дали Окатия е паднал от коня и лежи

в безсъзнание? Или това е капан и

онзи просто го чака да се приближи,

за да го довърши?

Циганинът

се

поколеба,

обмисляйки

нещата

внимателно.

После клекна и зарови тръбата зад

дървото. Отдалечи се на няколко

крачки, за да види дали ще може да

познае

мястото.

Без

проблем.

Дървото беше кипарис. Виждаше се

от километри.

Той направи няколко крачки

напред, спря и бръкна в джобовете

си, сякаш търси бучка захар. Конят

изцвили към него. Фигурата в

краката на животното не помръдна.

Може би Окатия си беше счупил

врата? Може би Дел беше чул

молитвата му и се бе разправил с

копелето веднъж завинаги?

Алекси отново пристъпи напред,

като говореше на животното тихо, за

да го успокои. Можеше да види, че

кракът на фигурата е усукан в едното

стреме. Ако конят тръгне към него и

изведнъж почувства тежестта на

тялото, която го спира, ще се

паникьоса. А той се нуждае от този

кон. Иначе няма да успее да стигне

до Мазе - това му беше станало

пределно ясно през последните

двайсет минути.

С всяка крачка ставаше по-слаб и

по-отчаян.

Дрехите

му

бяха

изсъхнали върху него, образувайки

кора върху раните. Дясното му рамо

се беше подуло и той вече не можеше

да вдигне ръка по-високо от пъпа си.

В сегашното си състояние не би

могъл да надбяга и костенурка.

Алекси посегна към скопеца и

му позволи да го подуши - беше

очевидно,

че

е

обезпокоен

от

тежестта на тялото, но пашата и