Предсказанията на Нострадамус

грешка за серийния номер. Слабо

разсъждаване - това беше. Монсеньор

щеше да има какво да каже по

въпроса.

Защото Монсеньор винаги беше

ненавиждал слабото разсъждаване.

Подхождаше към разсъждаващите

слабо с бастуна си. В някои дни

биеше всичките си тринайсет деца

последователно, започвайки от най-

голямото. Така, докато стигнеше до

най-малкото, като се има предвид

напредналата

му

възраст

и

здравословното му състояние, той

щеше да бъде изморен и ударите му

нямаше да са толкова болезнени.

Това можеше да накара човек да се

замисли.

Мадам, неговата майка, не беше

толкова

предвидлива.

За

нея

наказването не беше колективно

упражнение. Затова след смъртта на

Монсеньор Бейл беше избягал и се бе

включил

в

Легиона.

По-късно

решението му се беше оказало

изненадващо полезно и тя му бе

простила. Но в продължение на две

години двамата не бяха разговаряли и

той се беше оказал принуден да

изпълнява задълженията на Корпус

Малефикус изолирано - без контрол

върху действията му. През този

период на анархия беше развил

вкусове, които Мадам смяташе за

противоречащи

на

целите

на

организацията. Затова той все още

криеше

от

нея

някои

неща.

Несполучливи детайли. Неизбежни

убийства. Такива работи.

Но Бейл не изпитваше наслада да

причинява болка. Не. Със сигурност

не беше това. Както с коня при

ферибота, той мразеше да вижда

страданията на животни. Животните

не можеха да се защитават. Не

можеха да мислят. Хората можеха.

Когато Бейл задаваше въпроси, той

очакваше отговори. Да, не беше

наследил положението си по кръвна

линия, но със сигурност беше

достоен за него като характер.

Гордееше

се

с

древната

благородничкска

титла,

която

Монсеньор му беше предал. Беше

горд с усилията на семейството си да

предугажда и съответно да се

противопоставя на действията на

дявола.

Защото

Корпус

Малефикус

имаше дълга и благородна история. В

редиците му бяха инквизиторите

101

Конрад от Марбург 1 и Хюго де

102

Бениолс 2, принц Влад Дракула

103

104

III 3, Маркиз Дьо Сад 4, принц

105

Карло

Гесуалдо 5,

цар

Иван

106

107

Грозни

6, Николо Макиавели 7,

Родериго,

Лукреция

и

Чезаре

108

Борджия 8, граф Алесандро ди

109

110

Калиостро 9,

Жил

дьо

Ре 10,

111

Григорий Распутин 11, Джакомо

112

Казанова 12 и графиня Ержебет

113

Батори 13.

Всички

те

бяха

гротескно

и

погрешно

интерпретирани от поколения наред

историци.

От гледната точка на Бейл,

оформена от безброй часове уроци

по история, предадени от Монсеньор

и

Мадам,

неговите

родители,

Марбург и Де Бениолс бяха погрешно

определяни

като

садистични

и

славолюбиви

преследвачи

на

невинните, докато те просто са

следвали заповедите на Светата

църква.

Влад

неправилно

е

обвиняван, че е издигнал мъченията

в изкуство, докато всъщност той е

защитавал по всички начини, които е

намерил за добре, обичната си

Влахия от ужаса на османското

нашествие.

Макиз

Дьо

Сад

е

несправедливо

обвиняван,

че

е

114

проповядвал

либертинство 1

и

сексуална анархия, докато, от гледна

точка

на

Корпуса,

той

е

популяризирал

напредничава

философия на абсолютна свобода и

толерантност, която да освободи

света от тиранията на морала.

Композиторът принц Карло Гесуалдо

е погрешно заклеймяван като убиец

на жени и деца от несъмнено

предубедени съдници само защото е

защитил светостта на брачното си

ложе от нежелана намеса. Историята

е опетнила цар Иван Грозни като

тиранин, докато за много хора сред

неговия народ и за Корпуса той е

спасителят на славянска Русия.

Николо Макиавели е описван от

критиците му като телеологичен

абсолютист и радетел на политика

на страх, обвинения, отвличащи

вниманието от факта, че е бил още и

брилянтен дипломат, поет, драматург,

вдъхновен политически философ.

Цялата

фамилия

Борджия

е

заклеймена

като

криминално

корумпирана и морално извратена, а

според Корпуса те са били (с

изключение

на

някои

издънки)

просветени

папи,

могъщи

законодатели,

любители

на

изкуството, дълбоко загрижени за

популяризирането на италианското

ренесансово

изкуство.

Граф

Алесандро

ди

Калиостро

беше

назоваван

като

шарлатанин

и

измамник, а в действителност е бил

алхимик и кабалист от най-висша

класа,

опитал

се

да

освети

непознатите дълбини на окултното.

Лечителят

и

мистик

Григорий

Распутин е описван от критиците му

като похотлив и свръхпотентен „луд

монах“,

който

е

единствено

отговорен за унищожаването на

затъналата

и

умираща

руска

монархия - но кой, мислеше Бейл,

може да го обвини? Кой би посмял да

хвърли първия камък от днешна

гледна точка? Жил дьо Ре е

определян като педофил, канибал и

мъчител на деца, но той е бил още и

ранен поддръжник на Жана д’Арк,

брилянтен

войник

и

просветен

любител на театъра, чиито хобита в

някои

конкретни

и

маловажни

насоки може и да са надделели над

него, но това не омаловажава

великите му дела. По-важните неща в

живота? Не. Разбира се, че не - и не

би трябвало. Джакомо Казанова беше

смятан от простолюдието за душевно

и етично деградирал, докато в

действителност е бил напредничав

либерален

мислител,