Предсказанията на Нострадамус

фундаментална вяра от ранна детска

възраст.

Бейл чувстваше, че дължи този

пречистващ, положителен аспект на

характера си на влиянието на

Монсеньор. Ако не може да е лидер,

ще

е

следовник.

Лоялен

последовател. Жизненоважно винтче

в работата на адската машина.

Сега, след като беше разбрал

името на момичето от онзи глупак

Гаврил, Бейл реши, че може да е

забавно да й направи каба- листичен

тест, както и на циганина Алекси

Дюфонтен. Това би му помогнало да

се справи с тях. Щеше да му разкрие

неща за характера им, до които Цкаче

нямаше как да получи достъп.

Бързо

направи

нужните

изчисления наум. И двамата се

оказаха

осмици.

Обикновено

благоприятно число и донякъде

свързано с неговото. Но когато

носителите му настояваха да следват

определено

поведение

само

от

упорство и чист инат, числото

ставаше

негативно

и

обричаше

приносителите. Такъв трябва да е

случаят и с циганите, реши Бейл.

Какво ли е числото на Сабир?

Това би било интересно. Бейл го

пресметна. А Д А М С А Б И Р. Какво

даваше

това

като

кабалистична

нумерология? 141431212, което дава

19. 1 и 9 правят 10. Това е 1 + 0.

Което значеше, че Сабир е числото 1.

Силен. Амбициозен. Доминиращ.

Лесно сприятеляващ се и влиятелен.

Личност на „праведен човек“. С

други думи, някой, който никога не

би признал, че греши. Алфа мъжкар.

Бейл се усмихна. Щеше да се

наслади на изтезанието и убийството

на Сабир. Би било такъв шок за него.

Защото с късмета на Сабир беше

свършено и бе време въпросът да

приключи.

Глава 48

Когато Сабир чу стъпките на

коня на Алекси, отначало отказа да

повярва на ушите си. Сигурно беше

някой кон, избягал от съседното

имение. Или избягал камаргски бик,

търсещ партньорка.

Той се дръпна под прикритието

на

група

акациеви

дървета,

разчитайки клоните да размият

силуета му на фона на бързо падащия

мрак. Бавно и внимателно извади

ножа от джоба си и го отвори.

Въпреки

всичките

му

усилия

оръжието шумно изщрака.

- Кой е там?

Сабир не беше осъзнал, че

сдържа дъха си. Пое си въздух с

благодарна, ликуваща глътка.

- Алекси? Аз съм. Дамо.

Слава богу, че си добре.

Алекси се залюля на седлото.

- Помислих, че си Окатия.

Като чух това щракане, реших, че с

мен е свършено. Помислих, че ще ме

застреля.

Сабир се приближи. Застана до

стремето на Алекси.

- Значи

ги

намери?

Пророчествата са в теб?

- Така мисля. Да.

- Мислиш?

- Зарових

ги.

Окатия...

-

Алекси се люшна напред и започна

да се свлича по врата на скопеца.

Сабир беше толкова погълнат от

ентусиазма си за пророчествата, че

не му беше хрумнало да провери

физическото състояние на Алекси.

Подхвана го под мишниците и го

свали от коня.

- Какво става? Ранен ли си?

Алекси се сви на топка на

земята.

- Паднах. Тежко. На една

бариера. После на цимента. Докато

бягах от Окатия. Става все по-зле.

През последния половин час. Не

мисля, че ще успея да стигна до

къщата.

- Къде е той? Къде е Окатия?

- Не знам. Изгубих го. Но той

е убил Гаврил. Разбил главата му с

камък и го направил да изглежда

като инцидент. Разместих нещата, за

да го улича. Взех коня на Гаврил.

Моят кон беше убит. Сега трябва да

се върнеш до къщата. Окатия може да

знае за Мазе.

- Как би могъл да знае? Това е

невъзможно.

- Не. Не е невъзможно. Може

да е научил от Гаврил. Глупакът ни е

следвал. Окатия го е видял. Но аз

вече ти казах това. Прекалено съм

уморен, за да се повтарям. Чуй ме,

Дамо. Остави ме тук. Вземи коня.

Иди обратно до Мазе. Вземи Йола.

Чак тогава се върни. Утре, като съм

по-добре, ще ти покажа къде са

пророчествата.

- Пророчествата. Видя ли ги?

- Върви, Дамо. Вземи коня.

Докарай Йола. Пророчествата вече не

са важни. Разбираш ли? Това са само

надписи. Не струват един човешки

живот.

Глава 49

Бейл откри дефектния капак.

Дефектният капак, който винаги

може да се намери в една стара къща,

ако си достатъчно търпелив да го

потърсиш. Той внимателно го отвори.

После пъхна ножа си под черчевето

на прозореца и проряза рамката от

край до край. Прозорецът се отвори

със звук, наподобяващ разбъркването

на колода карти.

Бейл спря и се заслуша. Къщата

беше тиха като гроб. Той даде време

на очите си да свикнат с мрака.

Когато отново можеше да вижда,

провери стаята. Мястото вонеше на

изсъхнали трупове на гризачи и

натрупания след години липса на

грижи прах.

Той се придвижи до коридора и

после към кухнята. Там беше видял

горящата лампа и свещите. Странно,

че не се чуваха гласове. Според опита

на

Бейл,

хората

почти

винаги

говореха в изоставени къщи - така

държаха

призраците

настрана.

Разчупваха тишината.

Побутна вратата на кухнята и

надникна вътре. Нищо. Потрепна с

ноздри. Супа. Долавяше аромата на

супа. Значи най-малко момичето е

тук. Дали е навън, за да отиде до

тоалетна? Ако е така, той беше голям

късметлия, че не е попаднал на нея и