Предсказанията на Нострадамус

по прасците и бедрата ѝ, хапейки я

по пътя си. Ръцете ѝ бяха вързани на

гърба, така че единственият начин да

контролира

все

по-силните

си

залюлявания

беше

посредством

брадичката си. Когато усетеше, че се

залюлява, тя притискаше въжето

между рамото и брадичката си и

разчиташе на обтегнатото въже да я

държи изправена.

От известно време се чудеше

дали си струва да изпита Окатия - да

се пусне нарочно. Той очевидно

чакаше Сабир и Алекси. Така че, ако

те не бяха тук, за да я гледат как се

задушава, дали той би я вдигнал и

спасил? Да я развърже, докато се

възстанови, преди отново да я заложи

като капан? Дали би се разсеял за

миг? Това би бил единственият ѝ

шанс за бягство. Но беше и ужасен

риск.

Може би той щеше да се

забавлява, докато я гледа как умира?

Тогава би могъл да я върже пак, да я

увеси на бесилото и от разстояние

никой не би могъл да разбере, че вече

е мъртва.

- Зададох ти въпрос. Кога

тръгна Сабир?

- Не използвам часовник. Не

познавам времето.

- Колко далеч от стъмването

беше?

Йола не искаше да го дразни.

Вече я беше ударил веднъж, след като

я измъкна от прозореца. Тя се

страхуваше от него. Страхуваше се от

нещата, които той можеше да

направи. Страхуваше се да не си

спомни заплахата си от последния

път, когато се бяха срещнали, и да,

повтори, за да се забавлява. Беше

сигурна, че информацията, която му

казва, само потвърждава неща, които

той вече знае. В нея нямаше нищо

ново - нищо, което по какъвто и да

било начин да повлияе на шансовете

на Алекси и Дамо да оцелеят.

- Преди около час. Пратих го

да хване друг кон. Сигурно е тръгнал

да търси Алекси.

- И Алекси би се върнал тук?

- Да, несъмнено.

- И Алекси знае как да се

оправи

в

блатата?

Познава

ги

достатъчно добре, за да стигне дотук

в тъмното?

- Да. Той познава блатата

добре.

Бейл кимна. Беше очевидно. За

това събитията се бяха развили така.

Ако Алекси беше бягал на сляпо,

Бейл щеше да го хване. Ако не знаеше

за ферибота, целият цирк щеше да

бъде ненужен. Бейл щеше да е

занесъл пророчествата на Мадам и да

бъде

обявен

за

герой.

Корпус

Малефикус щеше да го награди.

Можеше той лично да бъде назначен

да защитава следващия Антихрист.

Или да заличи рода на новия Месия,

преди да се е родил. Бейл беше добър

в

подобни

неща.

Мозъкът

му

работеше методично. Ако имаше цел,

стабилно и търпеливо се трудеше до

постигането ѝ. Както беше действал

с пророчествата през последните

седмици.

- Ще ги убиеш ли?

Бейл погледна нагоре.

- Моля. Какво каза?

- Попитах, ще ги убиеш ли?

- Може би - отвърна Бейл и се

усмихна. - А може би не. Всичко

зависи от начина, по който реагират,

като те видят да висиш на въжето. За

теб е по-добре да разберат точно

какво искам да им кажа с тази малка

сценка. За да дойдат по собствена

воля. За да не ме карат да стрелям по

някой от краката на табуретката.

- Защо правиш всичко това?

- Всичко кое?

- Знаеш какво имам предвид.

Изтезаваш хората. Преследваш ги.

Убиваш ги.

Бейл изпръхтя развеселено.

- Защото съм се заклел да го

правя. Може би не те интересува или

не те засяга, но през тринайсети век

моето семейство и по-голямото

братство, към което то спада, е

получило задача от френския крал

127

Луи Девети

1 - започна Бейл и

направи

обратен

кръст,

който

започна от слабините му и свърши на

тила. - Говоря за Свети Луи, рекс

френкорум е рекс кристианисимус,

Божи

наместник

на

земята

-

продължи той и допълни обратния

кръст с шестостенна пентаграма,

отново започвайки от долната част

на тялото си нагоре. - Задачата, която

ни е дал, ни е била поверена

завинаги и се състояла, просто

казано, в защитата на френския

народ от проявленията на дявола -

или

Сатаната,

Азазел,

Тифон,

Ахриман, Ангра Майню, Асмодей,

Луцифер, Белиал, Велзевул, Иблис,

Шайтан,

Аликино,

Барбаричия,

Калкабрина,

Каняцо,

Чириато

Сануто, Драгнигнацо, Фарфарело,

Графикане, Либикоко, Рубиканте,

Скармилионе, или по какъвто и друг

начин глупавите хора избират да го

назоват. Ние изпълняваме този обет

от девет века, често с цената на

живота си. И ще го изпълняваме до

128

Рагнарьок

2 - до Края на дните и

129

идването на Видар 3 от Вали.

- Защо

трябва

да

ни

защитавате?

- Отказвам да отговоря на

този въпрос.

- Тогава защо уби брат ми?

- Какво те кара да мислиш, че

аз съм убил брат ти?

- Открили са го провесен от

рамка на легло. Пробол си го през

бузата с нож. Счупил си врата му.

- За

частта

с

ножа.

Прободната рана. Това бях аз.

Признавам. Самана не разбираше, че

говоря сериозно. Трябваше да му го

докажа. Бях сериозен. Но брат ти се

уби сам.

- Как? Това е невъзможно.

- И аз смятах така. Но го

попитах нещо - нещо, което щеше да

ме отведе директно към теб. Мисля,

че осъзна, от дъното на душата си, че

в крайна сметка ще проговори.

Всички

го

правят.

Човешкото