Предсказанията на Нострадамус

съзнание не може да си представи

колко физическо страдание може да

понесе

тялото.

Съзнанието

се

задейства

значително

по-рано,

отколкото е необходимо - преминава

през това, което му е известно, и

прави заключения. Не знае, че ако не

бъде засегнат жизненоважен орган,

почти всички телесни функции могат

да бъдат възстановени. Но мисълта за

понесените

щети

действа

като

катализатор. Съзнанието спира да се

надява и в този момент, точно в него,

смъртта става предпочитана пред

живота. Това е ключовият миг за

мъчителя - когато крайната точка е

достигната

-

обясни

Бейл,

навеждайки се напред от ентусиазъм.

- Направил съм нещо като проучване

на

това,

знаеш

ли?

Великите

мъчители - примерно тези от

Инквизицията,

като

Палача

от

Драйсигакер

или

Хайнрих

130

Инститорис и Якоб Шпренгер 4,

дори китайски майстори като Жоу

Син и Суо Юанли, които са вършели

работа си през управлението на By

Цетиан - са връщали хората от ръба

многократно. Ето. Виждам по позата

ти, че не ми вярваш. Нека ти прочета

нещо. Да минава времето - сигурно и

бездруго ти е доста неудобно да

пазиш равновесие на тази табуретка.

Това е откъс, който винаги нося със

себе си. Чел съм го на много от

моите... - поколеба се Бейл, сякаш се

канеше да произнесе сквернословие.

- Да ги наречем ли моите клиенти?

Това се отнася до първия човек,

който ти споменах в списъка си от

мъчители - той се е казвал Палача от

Драйсигакер. Истински експерт в

изкуството на болката. Ще бъдеш

впечатлена, обещавам ти.

- Гади ми се от теб. На

сърцето ми му се гади от теб. Иска

ми се да ме убиеш още сега.

- Не. Не. Чуй това. Наистина е

забележително.

Последва звук от приглаждане на

лист хартия. Йола се опита да си

запуши ушите, за не чува гласа на

Окатия, но единственото, което

съумя да направи, беше да засили

пулсирането на кръвта в главата си

така, че той отекваше в нея като

пляскането на хиляда ръце.

- Трябва да се опиташ да си

представиш 1631 година. Времето на

католическата Инквизиция. Подобен

скок на въображението сигурно ти е

лесен, когато главата ти е в този

чувал, нали? Бременна жена току-що

е обвинена, че е вещица, от

църковните власти - група мъже, на

чиято страна били и религиозните, и

светските

закони.

Тя

ще

бъде

разпитана

-

напълно

нормална

процедура при тези обстоятелства,

съгласна ли си? Това е първият ден

от нейния процес. Аз ще ти прочета

описанието на великия хуманист

Емил

Кьоних

на

формалните

процедури

при

разпит

на

Инквизицията

в

любопитно

озаглавената му книга: Ausgeburten

Des Menschenwahns Im Spiegel Der

Hexenprozesse Und Der Aoto Da Fes

Historische

Handsaiilen

Des

Aberglaubens, Eine Geschichte Des

After-Und Aberglaubens Bis Auf Die

Gegenwart.

„Първо,

Палачът

върза

жената, която беше

бременна,

и

я

сложи на решетката

за мъчения. След

това

я

разпъна,

докато сърцето ѝ

щеше да се пръсне,

но нямаше милост.

След като тя не

призна, мъчението

беше

повторено.

После

Палачът

върза

ръцете

ѝ,

отряза косата ѝ,

заля главата ѝ с

коняк и го запали.

После

ръцете

ѝ

бяха вързани зад

гърба ѝ и тя беше

вдигната до тавана

и внезапно пусната

оттам. Това вдигане

и

пускане

беше

повтаряно няколко

часа,

докато

Палачът

и

помощниците

му

не

отидоха

да

вечерят. Когато се

върнаха,

главният

Палач

завърза

ръцете и краката ѝ

зад гърба, който

беше полят с коняк

и запален. После

бяха

поставени

тежести на гърба ѝ

и тя беше вдигната

нагоре. След това

отново

беше

разпъната

на

решетката.

На

гърба

ѝ

беше

поставена дъска с

наковани пирони и

тя

пак

беше

вдигната до тавана.

Палачът

отново

завърза краката ѝ и

ги закрепи за блок

от 24 кг, което я

накара да мисли, че

сърцето ѝ ще се

пръсне. Оказа се

недостатъчно.

Затова

Палачът

развърза краката ѝ

и ги закрепи в

менгеме, затягайки

челюстите, докато

кръвта се отече от

пръстите ѝ. Отново

не

беше

достатъчно, затова

тя беше разпъвана

и

бодена

по

различни

начини.

Сега Палачът от

Драйсигакер

започна

третата

степен на мъчения.

Когато я остави на

пейката и ѝ даде

риза, той каза: „Не

те вземам за един,

два, три, нито за

осем дни, нито за

няколко седмици, а

за половин година,

за целия ти живот,

докато

не

признаеш. И ако не

признаеш, ще те

изтезавам до смърт

и след това ще

бъдеш

изгорена

въпреки

всичко.“

Тогава

зетят

на

Палача я вдигна до

тавана, провесена

за ръцете. Палачът

я бичува с камшика

си. Беше поставена

в менгеме, където

остана

за

шест

часа. После беше

отново

безмилостно

бичувана.

Това

беше

направено

през

първия

131

ден.“ 1

В стаята беше тихо. Отвън

вятърът шептеше в дърветата. Сова

избуха в далечината и зовът й получи

отговор откъм една от плевните,

близо до къщата.

Бейл

прочисти

гърлото

си.

Хартията

изшумоля,

докато

я

прибираше.

- Аз

прецених

брат

ти

погрешно. Не бях осъзнал колко е

отдаден на теб. Колко го е страх да

изгуби честта си пред общността си.