Предсказанията на Нострадамус

много дълбоко. Бях прекалено слаб за

това. Но достатъчно дълбоко. Ще

видиш, че земята е била разбутана

неотдавна.

- Ще изгният. При първия

дъжд. Няма да могат да се разчетат.

Всичко

това

ще

се

окаже

безсмислено.

- Няма, Дамо. Те са скрити в

една бамбукова тръба. Тръбата е

запечатана в средата с твърд восък.

Или смола. Нещо подобно. Нищо не

може да влезе вътре.

Непознат кон внезапно изцвили

пред тях и звукът отекна през блатата

като оплакване на мъртвец. Техният

кон се канеше да отговори, но

някакъв атавистичен инстинкт на

Сабир го накара да запуши ноздрите

на животното точно когато то си

поемаше дъх. Той остана заслушан,

стиснал в шепа носа на скопеца.

- Казах ти - прошепна Алекси,

- това е Окатия. Казах ти, че е

изтезавал Гаврил. Разбрал е от него

къде е Мазе.

- Виждам

светлина

през

дърветата. Защо Окатия би запалил

лампите? Няма логика. По-вероятно

е Йола да е посрещнала гости от

града. Всички знаят за това място -

ти сам ми го каза - отвърна Сабир, но

въпреки

привидната

си

самоувереност свали ризата си и я

уви около носа на скопеца. После

поведе животното през горичката от

върби към задната част на плевнята. -

Виж. Вратите и прозорците са

отворени. Мястото е осветено като

катедрала. Йола сигурно е полудяла.

Може да е искала да ни насочи?

- Това е Окатия. Казвам ти,

Дамо. Слушай ме. Не отивай право

към

светлината.

Първо

огледай

мястото отвън. Може би Йола е

имала време да избяга? Или е така,

или тя е вътре с него.

- Сериозно ли говориш? -

погледна го Сабир.

- Чу коня му.

- Може да е всеки кон.

- Бяха останали само конят на

Гаврил и този на Окатия. Този на

Гаврил е под мен. Третият е мъртъв.

Конете се познават, Дамо. Познават

звука на стъпките си. Познават

пръхтенето

си.

А

на

половин

километър оттук няма други коне.

Сабир закачи юздите за един

храст.

- Убеди ме, Алекси. Сега

чакай тук и не мърдай. Ще отида да

разузная около къщата.

Глава 53

- Какво гориш? Подушвам, че

нещо

гори

-

попита

Йола

и

инстинктивно обърна лицето си към

тъмнината зад нея.

- Няма

страшно.

Не

съм

запалил къщата. Нито нагрявам

клещите като Палача от Драйсигакер.

Само горя корк. За да очерня лицето

си.

Йола знаеше, че е опасно близо

до пълното изтощение. Не мислеше,

че ще се задържи още дълго в тази

поза.

- Ще падна.

- Не, няма.

- Моля те. Трябва да ми

помогнеш.

- Ако

ме

помолиш

още

веднъж, ще подостря една дръжка на

метла и ще я забия в задника ти. Това

ще те държи изправена.

Йола наведе глава. Този човек

беше непреклонен. През целия си

живот тя успяваше да манипулира и

да командва мъжете. Циганите бяха

лесна плячка в това отношение. Ако

кажеш каквото имаш да казваш

достатъчно убедено, обикновено се

предаваха. Майките им ги бяха

обучили добре. Но този човек беше

студен.

Не

се

поддаваше

на

женствеността.

Йола

реши,

че

сигурно има много лоша жена в

живота му, която го е направила

такъв.

- Защо мразиш жените?

- Не мразя жените. Мразя

всеки, който застава между мен и

това, което правя.

- Ако имаш майка, тя сигурно

се срамува от теб.

- Мадам, моята майка, много

се гордее с мен. Казвала ми го е.

- Тогава тя също е зла.

За

момент

настъпи

мъртва

тишина. Последва движение. Йола се

запита дали не беше стигнала твърде

далеч. Дали не идваше към нея.

Но Бейл само преместваше

остатъка от супата, за да си осигури

периметър на движение.

- Ако кажеш още нещо, ще бия

табаните ти с колана си.

- Тогава Алекси и Дамо ще те

видят.

- Какво ми пука? Те нямат

пистолети.

- Но имат ножове. Алекси

може да хвърля нож по-точно от

всеки човек, когото познавам.

В далечината изцвили кон. Бейл

се поколеба за миг, ослушвайки се.

После, доволен, че това е неговият

кон

и

друг

не

отговори

на

изцвилването му, поднови разговора:

- Той пропусна Сабир. Там, на

поляната.

- Ти си видял това?

- Аз виждам всичко.

Йола се зачуди дали да му каже,

че Алекси е пропуснал нарочно. Но

после си помисли, че е добра идея,

ако той продължи да подценява

противниците

си.

Дори

най-

дребното нещо би било достатъчно,

за да даде на Алекси и Дамо ключово

предимство.

- Защо искаш тези писания?

Тези пророчества?

Бейл

направи

пауза,

размишлявайки.

Отначало

Йола

реши, че няма да ѝ отговори, но

изглежда той внезапно взе някакво

решение. Тонът му се промени почти

незабележимо. Тъй като не можеше

да вижда Окатия заради чувала на

главата си, Йола беше станала

изключително чувствителна за всеки

нюанс в гласа му. Точно в този миг тя

разбра с абсолютна категоричност, че

той възнамерява да я убие, без

значение какво ще се случи.

- Искам писанията, защото

говорят за неща, които ще се случат.

Важни

неща.

Неща,

които

ще

променят света. Мъжът, който ги е

написал, многократно се е оказвал

прав. Има кодове и тайни в нещата,

които е писал. Колегите ми и аз