Предсказанията на Нострадамус

пореден път.

Но Макрон щеше да е прътът в

колелата му. Имаше пистолет. Имаше

момента на изненадата. Окатия се

беше заложил като мишена. Кой би

разбрал в хаоса на престрелката

откъде

е

произведен

първият

изстрел?

Ако убиеше Окатия, кариерата

му щеше да е готова. Щеше завинаги

да бъде човекът, който е разрешил

двата смъртни случая, свързани с

убийството на циганина в Париж.

Циганинът нямаше значение, разбира

се. Но охранителите бяха почетни

полицаи, поне тогава, когато ги

убиеха. Макрон вече предвкусваше

завистта

на

колегите

си,

възхищението на годеницата си,

неохотното уважение от страна на

иначе

студения

му

баща,

триумфалното

възмездие

за

изстрадалата му майка, която се беше

борила дълго и упорито той да

напусне пекарната и да влезе в

полицейско училище.

Да. Това беше. Това щеше да бъде

мигът на истината за Пол Ерик

Макрон.

Глава 57

Сабир стоеше край пътя, както

му бяха казали. Макрон го позна

незабавно по снимката, която пазеше

на

телефона

си.

Сабир

беше

отслабнал и изражението му бе

изгубило

част

от

надменното

самодоволство, излъчващо се от

фотографията, която бяха взели от

сайта на агента му. Сега лицето му

изглеждаше размито на светлината

на фаровете от спрялата кола, лице

от летищата, лице на човек, който

непрестанно е на път.

Идиотът дори е гол до кръста.

Защо

шофьорът

е

спрял?

Ако

Макрон, като цивилен, попадне на

полугол мъж по здрач на самотен

път, ще го остави на следващия

глупак зад него. Или да се обади в

полицията. А не да рискува да го

ограбят или да му откраднат колата,

ако

спре.

Понякога

хората

са

странни.

Макрон

паркира

до

колата,

оглеждайки пътя за капани. На този

етап не можеше да изключи нищо от

страна на Окатия. Дори да заложи

засада,

поставяйки

Сабир

като

плячка, за да си осигури заложник

полицай.

- Сам ли си? Само вие

двамата ли сте тук? Къде е другият

циганин?

- Имаш

предвид

Алекси?

Алекси Дюфонтен? Той е ранен.

Оставих го при коня.

- Коня?

- Яздихме дотук. Или поне

Алекси го направи.

Макрон изсвири през зъби.

- А вие, мосю. Решихте да

услужите на този човек с телефона

си?

- Да. Да - кимна фермерът. -

Той стоеше край пътя с вдигнати

ръце. За малко да го ударя с колата

си. Каза, че трябва да се обади на

полицията. Вие полицай ли сте?

Какво става тук?

Макрон

показа

на

човека

полицейската си карта.

- Ще запиша името и адреса

ви и ще ви снимам. С ваше

разрешение, разбира се. После сте

свободен да си вървите. Ще се

свържем с вас по-късно, ако се

наложи.

- Какво става тук?

- Името ви, сър?

След като беше приключено с

формалностите, Сабир и Макрон се

загледаха след колата на фермера,

изчезваща в мрака.

- Кога ще дойде капитан

Калк? - обърна се Сабир към

полицая.

- Той

няма

да

идва.

Координира

операцията

от

централата на жандармерията в Ле

Сент Мари. Паравоенните ще са тук

след два часа.

- По

дяволите!

Каза

ми

петдесет минути. Вие сигурно сте

луди.

Окатия

държи

Йола

на

табуретката от Бог знае кога, с

примка около врата и чувал на

главата. Сигурно е обезумяла от

страх. Тя ще падне. Имаме нужда от

линейка в готовност. Парамедици.

Скапан хеликоптер.

- Успокой

се,

Сабир.

В

Марсилия

има

друга

криза.

Паравоенните, на които разчитаме за

операции като тази, са заети с други

проблеми. Трябваше да се обърнем

към Монпелие. Трябва да се получат

разрешения,

да

се

проверят

идентичности. Всичко това означава

забавяне - заяви Макрон. Изненада се

колко лесно лъжите се изплъзнаха от

устата му.

- Какво ще правим тогава?

Просто ще чакаме? Тя не би могла да

издържи толкова дълго. Нито Алекси.

Той ще се поддаде и ще нахлуе вътре.

Както и аз. Ако той тръгне, тръгвам и

аз.

- Не, няма - отряза го Макрон

и се потупа отстрани, малко над

бедрото. - Имам пистолет. Ако се

наложи, ще закопчея и двама ви в

колата и ще оставя колегите ми да ви

намерят. Ти, Сабир, все още си

търсен за убийство. И имам причини

да подозирам, че спътниците ти -

Дюфонтен и момичето, са ползвали

тази къща нелегално. Имаш ли идея

на кого принадлежи всъщност? Или

просто се възползва от ситуацията?

Сабир игнорира въпроса му.

Посочи пътеката, която водеше към

къщата.

- Кога ще дойдат местните

подкрепления? Трябва да спреш с

тези глупости, да обградите мястото

и незабавно да влезете в контакт с

Окатия.

Колкото

по-рано

го

поставите под напрежение, толкова

по-добре. Дайте му да разбере, че

няма да спечели нищо, ако ѝ навреди.

Това беше сделката ни. Сделката,

която направих с шефа ти.

- Местните подкрепления ще

са тук след петнайсет минути. Най-

много двайсет. Те знаят точно къде да

отидат и как да действат. Изясни ми

ситуацията, Сабир. Обясни ми точно

какви проблеми сте си навлекли. И

после ще видим какво може да се

направи, за да ви измъкнем от тях.

Глава 58

Макрон беше готов с плана си.

Той беше абсурдно прост. Беше

разузнал

къщата

и

разбра