Предсказанията на Нострадамус

гледка и потърси с ръка мобилния

телефон, който знаеше, че Макрон

държи в джоба на блузата си.

Изправи се и продължи надолу по

коридора. Остана загледан в следата

от прясна кръв, преминаваща през

задния прозорец.

После, взирайки се в екрана на

мобилния телефон, влезе в първата

попаднала му спалня да потърси

одеяла.

Глава 61

- Аз ще взема това - каза Калк

и протегна ръка за пистолета на

Макрон.

Сабир му го даде.

- Всеки

път,

когато

се

срещнем, ви подавам оръжие.

- Също и мобилния телефон.

Калк

пусна

пистолета

и

телефона в джоба си и тръгна към

коридора.

- Можем ли да възстановим

електрическото захранване? Някой

да се обади на компанията. Или

включете генератор. Не мога да

виждам, за да мисля - подвикна през

рамо той. Остана за момент над

тялото

на

Макрон,

местейки

светлината на фенерчето си към

остатъка от лицето на помощника си.

Сабир застана зад него.

- Не. Отдръпнете се. Това вече

е

местопрестъпление.

Искам

приятелите

ви

да

останат

до

камината, докато дойде линейката.

Да не си мият ръцете. Да не стъпват

никъде. Да не пипат нищо. Вие,

Сабир, ще дойдете с мен навън.

Трябва да ми обясните някои неща.

Сабир

последва

Калк

през

предната

врата.

Отвън

бяха

поставени временни прожектори,

които придаваха на мястото вид на

футболен стадион.

- Съжалявам. Съжалявам за

помощника ви.

Калк се загледа в околните

дървета и пое дълбоко въздух.

Потърси цигара в джобовете си. След

като не намери, за секунда доби

съкрушено

изражение

-

сякаш

страдаше повече от липсата на

цигара, а не за загубата на партньора

си.

- Смешно е. Дори не го

харесвах. Но сега, като е мъртъв, ми

липсва. Каквото и да се е канел да

направи, каквото и да е извършил,

беше

мой,

разбирате

ли,

мой

проблем.

Лицето на Калк беше ледена

маска. Невъзможно за разгадаване.

Невъзможно за достигане.

Преминаващ полицай, забелязал,

че Калк рови из джобовете си за

цигари, му предложи една от своите.

Очите на Калк проблеснаха гневно

срещу пламъка на запалката - гняв,

който беше потушен точно толкова

бързо,

колкото

се

бе

появил.

Забелязвайки изражението на Калк,

полицаят притеснено отдаде част и

продължи по пътя си.

Сабир вдигна рамене в напразен

опит да омекоти ефекта от това,

което се канеше да каже:

- Макрон направи всичко на

своя глава, нали? Вашите хора бяха

тук малко след като той дойде.

Трябваше да изчака, нали? Той каза,

че паравоенните ще дойдат след два

часа. Че трябвало да дойдат от

Монпелие, а не от Марсилия.

Излъгал е, така ли?

Калк се обърна, смачквайки

цигарата си.

- Момичето е живо. Моят

помощник

спаси

живота

ѝ,

заплащайки със собствения си - рече

той и погледна към Сабир. - Рани

Окатия. Човекът сега е на кон,

губейки кръв, и се намира в район,

заключен

между

две

рядко

използвани

шосета

и

река.

С

пукването на зората той ще се

откроява като муха в кисело мляко.

Ще бъде заловен - или по-въздух, или

на земята. Районът вече е отцепен на

деветдесет процента. След по-малко

от час ще сме ги направили сто.

- Знам това, но...

- Помощникът ми е мъртъв,

мосю Сабир. Той се пожертва за вас

и момичето. Първото нещо, което ще

трябва да направя утре сутрин, е да

обясня смъртта му на семейството

му. Как е могло да се случи, докато аз

съм бил отговорен за него. Как съм го

допуснал. Сигурен ли сте, че сте го

чули добре? Говоря за Монпелие? И

за двата часа?

Сабир устоя на погледа на Калк.

После обърна очи към къщата.

Далечният звук на линейка проряза

нощния въздух като стон.

- Прав сте, капитан Калк. Аз

съм само глупав янки. Френският ми

е

малко

ръждясал.

Монпелие.

Марсилия. Звучат ми еднакво.

Глава 62

- Няма да ходя в болница.

Нито пък Алекси - каза Йола, като

гледаше Сабир загрижено. Не беше

сигурна колко далеч може да стигне с

него

-

докъде

се

простираше

природата му на гаджо. Беше го

отвела настрани по тази единствена

причина. Но сега беше убедена, че

накърнената му мъжка гордост ще го

направи

още

по

труден

за

убеждаване.

- Какво имаш предвид? Беше

на ей толкова от това да се задушиш.

А Алекси се е стоварил от коня си

върху стоманена бариера и после на

цимент. Сигурно има вътрешни

наранявания. Ти имаш нужда от

пълен медицински преглед, а на него

му

трябва

лекарска

грижа.

В

болница. Не в каравана.

Йола промени тона на гласа си,

съзнателно

задействайки

женствеността си, заигравайки се с

привързаността на Сабир към нея. С

неговата податливост на женското

очарование.

- Има един човек в Ле Сент

134

Мари. Курандеро 1. Един от нашите

хора. Той ще се погрижи за нас по-

добре от всеки гаджо лекар.

- Нека позная. Той ти е

братовчед. И използва растения.

- Братовчед е на баща ми. И

използва нещо повече от растения.

Използва какипен. Използва знанието

за лекове, което му е било предадено

в сънищата му.

- Е,

добре.

Тогава

няма

проблем

-

иронично

подхвърли

Сабир. Наблюдаваше как жена в