Предсказанията на Нострадамус

имаше го очакваното колебание край

тялото на полицая. После маневрите

около мебелите. Сабир би предпочел

да не стъпва в кръвта на мъжа - все

пак беше янки. Прекалено гнуслив.

Дишайки едва-едва, Бейл излезе

в коридора.

В салона се виждаше червено

сияние, докато огънят в камината се

разгаряше. Сега Сабир палеше още

свещи. Добре. Никой нямаше да

може

да

различи

Бейл

извън

непосредствения кръг светлина.

Капка кръв падна на стъпалото

зад него. Той я забърса с ръкава си.

Беше най-добре да го направи бързо.

Преди да е оставил кървава следа,

която да може да проследи всеки

идиот, да не говорим за полицай.

В края на стълбището Бейл реши,

че е в достатъчна безопасност, за да

рискува да ползва джобното си

фенерче. Ограничавайки лъча с

пръсти, той разгледа неизползвания

коридор и тавана му. Търсеше

таванско

помещение

или

някоя

кухина.

Нищо. Влезе в първата спалня.

Боклуци навсякъде. Кога е живяно за

последно в тази къща? Нямаше как

да се разбере.

Отново огледа тавана. Нищо.

Намери го две спални надолу по

коридора. Отвор в тавана, състоящ се

от дупка с една дъска, поставена

напречно. Но нямаше стълба.

Бейл освети мебелите в стаята.

Имаше стол. Ракла. Маса. Легло с

проядена от молци завивка. Това

щеше да свърши работа.

Бейл постави стола под отвора.

Завърза завивката за облегалката му и

прекара другия край на плата през

колана си.

Увери се, че столът ще издържи

тежестта му.

Бейл застана на стола и посегна

със здравата си ръка към дъската.

Капки пот започнаха да избиват по

лицето му. За миг почувства слабост

и щеше да падне, но отказа да си

позволи

подобно

нещо.

Спусна

ръката си надолу и няколко пъти пое

дълбоко дъх, докато състоянието му

се върна към нормалното.

Бейл разбра, че ще трябва да

направи всичко с едно движение,

иначе силата му щеше да го напусне

и той нямаше да може да постигне

целта си.

Затвори очи и започна съвсем

съзнателно да регулира дишането си.

Заговори на тялото си. Каза му, че е

добре. Че всяка травма, която е

получило,

е

обикновена.

Незаслужаваща да се компенсира със

слабост.

Когато усети, че пулсът му е

отново

нормален,

той

посегна

нагоре, плъзна дъската наляво и се

хвана за ръба със здравата си ръка.

Използвайки стола като опорна

точка, се залюля, поемайки цялата си

тежест с ръката си. Щеше да има

само един шанс за това. По-добре да

го направи както трябва. Протягайки

се, успя да вкара първо единия, а

после и другия си крак през отвора в

тавана. За момент остана така, с

увиснала надолу ранена ръка, а

краката и половината от тялото му

бяха вече на тавана. Ритайки напред,

успя да вмъкне през отвора и дясната

си ръка.

Сега висеше надолу с главата,

заедно

със

завивката,

която

свързваше колана му със стола.

Промъкна се малко по-навътре в

помещението, като цялата му тежест

лежеше на бедрата. С едно последно

извъртане се надигна над отвора и

остана да лежи там, проклинайки

през зъби.

Когато отново можеше да се

контролира достатъчно, той развърза

завивката от колана си и издърпа

стола горе при себе си.

За един ужасен момент си

помисли, че е преценил грешно

размера на отвора и столът няма да

може да премине. Но успя да го

прибере. Далече от очите, далече от

ума.

Светна с фенерчето към пода, за

да провери за следи от кръв. Нямаше.

Всички капки бяха паднали на стола.

И да имаше, до сутринта щяха да са

изсъхнали и да са неразличими от

мръсотията,

която

покриваше

дъбовия под.

Бейл постави дъската напречно

на отвора, отвърза завивката от стола

и рухна.

Глава 66

Събуди се от страшна, разяждаща

болка в лявото рамо. Дневната

светлина беше намерила път през

хиляди дребни процепи в покрива и

един от лъчите светеше точно в

лицето му.

Можеше да чуе гласове около

къщата — викове, заповеди, местене

на тежки предмети и палене на

двигатели.

Бейл се отмести от светлината,

дърпайки завивката след себе си.

Трябваше да направи нещо за рамото

си. Болката от разбитата ключица

беше почти непоносима, а той не

искаше да припада, рискувайки да

извика в делириума си и да се издаде

на полицаите долу.

Намери

си

закътан

ъгъл,

достатъчно далеч от всякакви кутии

и боклуци, които би могъл да ритне

или събори. Всеки звук - всякакви

неочаквани шумове - и врагът щеше

да го открие.

Направи

си

подложка

със

завивката, като я прекара под

мишницата си и след това я завърза

около лопатките си. После легна на

дъските с опънати крака и ръце,

положени отстрани на тялото му.

Бавно и все по-силно започна да

поема въздух в серия от дълбоки

вдишвания,

като

с

всеки

дъх

оставяше думите „спи, спи дълбоко“

да отекват в главата му. След като

постигна задоволителен ритъм, Бейл

отвори очи колкото може по-широко

и ги завъртя назад, докато не започна

да се взира в точка от тавана много

зад челото му. С очи, приковани в

това положение, започна да диша

още по-дълбоко, като същевременно