Предсказанията на Нострадамус

гумени дрехи започна да снима

вътрешността на къщата. - Нека се

изясним. Искаш да убедя Калк да те

остави на грижите на този човек? Да

спаси Алекси от трионите? Така ли

е?

Йола взе решение:

- Още не си казал на полицая

за Гаврил, нали?

- Мислех, че на Алекси му е

зле - отвърна Сабир и се изчерви. -

Не разбрах, че те е осведомил

толкова бързо.

- Алекси ми казва всичко.

Сабир зарея поглед някъде над

дясното рамо на Йола.

- Калк си има достатъчно

работа. Гаврил може да почака. Не се

е разбързал за никъде.

- Калк ще те обвини, че си го

скрил от него. Знаеш това. Ще

обвини и Алекси, след като разбере

кой е открил тялото.

- Може и така да е - каза

Сабир и вдигна рамене. - Но защо

изобщо трябва да научава? Само ние

тримата знаем на какво се е натъкнал

Алекси. И съм съвсем сигурен, че

Алекси няма да му каже. Знаеш какво

мисли за ченгетата.

Йола заобиколи и застана точно

пред погледа на Сабир.

- Не си му казал, защото

искаш

първо

да

вземеш

пророчествата.

Прилив на наранена гордост

надделя над чувството за морал на

Сабир.

- Какво лошо има в това? Би

било лудост да ги загубим на този

етап.

- Дори така да е, Дамо, трябва

да кажеш на полицая. Кажи му сега.

Гаврил има майка, която е още жива.

Добра жена. Не е нейна вина, че

синът ѝ беше лош човек. Какъвто и

да беше, каквото и да е направил, не

бива да продължава да лежи като

животно, без да е оплакан. Манушите

вярват, че греховете на човек се

заличават след смъртта му. За нас

адът не съществува. Няма лошо

място, където хората да отиват,

когато умрат. Гаврил беше един от

нас. Не би било правилно. Направи

това и ще ти донеса пророчествата.

Тайно. Докато полицаят следи теб и

Алекси.

Сабир отметна назад глава.

- Ти си луда, Йола. Окатия

продължава да е някъде там. Как

можеш въобще да си помислиш

такова нещо?

Йола направи още една крачка

към него. Нарочно го притискаше. Не

му даваше възможност да я игнорира

- да не ѝ обърне внимание като на

обикновена жена, навлязла във води,

които са по-подходящи за мъже.

- Аз

го

познавам,

Дамо.

Окатия говори с мен. Разкри част от

личността си. Мога да го надвия. Ще

взема с мен една тайна. Предадена

на курандеро от жената змия Лилит,

преди много майки, когато тя дарила

на избрани от нашето семейство

трето око.

- За бога, Йола. Смъртта е

единственото нещо, което ще спре

Окатия. Не третото око.

- И именно смъртта ще нося

със себе си.

Глава 63

Скопецът се беше изплашил от

миризмата на кръвта на Бейл.

Краката му се огънаха, сякаш не беше

сигурен в коя посока да тръгне.

Когато Бейл се беше опитал да го

доближи,

конят

бе

дръпнал

панически глава, опъвайки юздите,

които бяха вързани за едно дърво.

Юздите се бяха скъсали и

скопецът се беше дръпнал диво

назад, после се бе обърнал и

изчезнал в бесен галоп към главния

път.

Бейл погледна назад към къщата.

Агонията във врата и ръката му

заглушаваше звуците на нощта. Бързо

губеше кръв. Без коня щяха да го

заловят в рамките на час. Всеки

момент можеха да пристигнат, с

хеликоптерите,

прожекторите

и

инфрачервените си очила. Щяха да го

изцапат. Да го опетнят с пръстите и

ръцете си.

Притискайки лявата си ръка, за

да спре полюляването ѝ, Бейл

направи единственото нещо, което

можеше.

Тръгна обратно по стъпките си

към къщата.

Глава 64

Сабир

наблюдаваше

как

полицейската кола отвежда Йола и

Алекси. Това беше сделката, която

неохотно сключи с Калк, но думи

като „плъх“ и „капан“ продължаваха

да

застават

между

него

и

евентуалната удовлетвореност, която

трябваше да изпита.

Единственият му коз, за да се

противопостави на гнева на Калк

защо е премълчал за Гаврил, се

криеше

в

това,

че

досега

изпълняваше уговорката да си мълчи

за престъпната привързаност на

Макрон. Но пък имаше ирония във

факта, че не беше посмял да спомене

отново името на Макрон от страх, че

това можеше да разгневи капитана

прекалено много и той да се окаже

броящ тухлите на затворническа

килия - така че точно този коз се

оказваше съвсем безполезен.

Засега поне оставаше полезен на

Калк и си запазваше минимална

възможност

за

свободно

придвижване. Ако Йола направеше

каквото беше казала, все още щяха да

са една крачка напред. Ако можеше

да се разчита на локвите кръв в

салона на Мазе, със сигурност

нямаше да мине много време, преди

френската

полиция

да

намери

Окатия и да го убие или да го

арестува?

Калк го посочи с пръст.

- Влизай в колата.

Сабир

се

разположи

до

паравоенен в бронирана жилетка.

Усмихна му се, но мъжът не реагира.

Човекът отиваше на потенциално

местопрестъпление.

Беше

в

официален режим.

Едва ли е изненадващо, помисли

си Сабир, тъй като все още е

заподозрян в очите на почти всички.

Той беше причината - макар и не

прекият

извършител

-

за

насилствената смърт на колега.

Калк се разположи напречно на

предната седалка.