Предсказанията на Нострадамус

светлините към предната стая - това

трябваше да е достатъчно. Но докато

се

промъкваше

по

коридора,

светлините внезапно изгаснаха.

Гласът на Бейл се чуваше от

лявата страна на отворената врата.

Сега се движеше през стаята. Макрон

едва можеше да различи по-тъмния

силует срещу слабия проблясък,

процеждащ се отвън.

Опита

внезапен

изстрел.

Господи, дано не беше застрелял

момичето! Неочакваната светлина го

предупреди за барикадата от маси и

столове, която Бейл беше издигнал в

коридора. Макрон се спъна в първия

стол и започна да пада. С отчаяно

забавено движение той се завъртя по

гръб и опита с ритници да си

разчисти път през бъркотията, но

успя само да потъне по-навътре в

хаоса от дървени парчетии.

Все още държеше пистолета в

ръка. Но вече се бе обърнал по гръб

като хлебарка. Стреляше диво над

главата си, надявайки се така да

принуди Бейл да залегне, докато се

освободи.

Не се получи.

Последното усещане в живота на

Макрон беше как Бейл коленичи

върху ръката му, в която държеше

оръжието, отваря устата му и навира

дулото на пистолет срещу подутия му

език.

*

Бейл

незабавно

се

беше

отдръпнал от момичето, след като

ритна табуретката. Легионът го беше

научил никога да не остава дълго на

едно място по време на престрелка.

Неговият инструктор му беше набил

в главата, че винаги трябва да се

движиш

по

бойното

поле

на

интервали от по четири секунди,

следвайки вътрешен ритъм, който

поддържаш, като си повтаряш наум:

Ти тичаш - те те виждат - те зареждат

- ти залягаш. Старата дисциплина

спаси живота му.

Изстрелът на Макрон мина през

врата

на

Бейл,

пробивайки

трапецовидния мускул, пропускайки

133

субклавиалната му артерия 1 и

разбивайки ключицата му. Бейл

веднага почувства как лявата му ръка

губи чувствителността си.

Завъртя

се

по

посока

на

опасността, вдигайки пистолета си.

Чу се трясък. Който и да беше

влязъл през задния вход, бе попаднал

на барикадата му. После втори

изстрел се заби в тавана над главата

на Бейл, посипвайки го с мазилка.

Все

още

пулсиращ

от

адреналина, Бейл се втурна срещу

стрелеца. Беше видял мъжки силует

на светлината от изстрела. Знаеше

къде е главата му. Знаеше в каква

бъркотия се е озовал в барикадата.

Знаеше

накъде

инстинктивно

е

насочил онзи пистолета си.

Той затисна с коляното си ръката

на мъжа, държаща оръжието. Отвори

устата му с цевта на „Рюгера“. После

стреля.

Полицай.

Сигурно

беше

полицай.

Кой

друг

би

имал

пистолет?

Бейл се втурна към задния

прозорец, лявата му ръка висеше

свободно. Цивилни дрехи. Мъжът

беше в цивилни дрехи - не в

униформа на паравоенен. Значи не

беше под обсада.

Той се качи на прозореца и падна

на земята, проклинайки. Кръвта

шуртеше

през

ризата

му.

Ако

куршумът беше засегнал сънната му

артерия, с него е свършено.

След като се измъкна от къщата,

тръгна надясно към групичката

дървета, където беше оставил коня.

Нямаше друг изход. Нямаше къде

другаде да отиде.

Глава 60

Алекси повдигна Йола с ръце,

поемайки тежестта на тялото ѝ.

Опитваше се да я спаси от сигурната

смърт, която собственото ѝ тегло

щеше да ѝ осигури.

Сабир посегна на сляпо над

главата ѝ, докато не попадна на

въжето. Прокара надолу пръстите си

и успя да развърже примката,

стегната около гърлото ѝ. Тя пое

дълбок,

накъсан

дъх

-

точно

обратното на предсмъртно дихание.

Това беше звукът на завръщащия се

живот. На тялото, което се съвзема

след тежка травма.

Къде е Бейл? А Макрон? Едва ли

са се убили взаимно? Част от Сабир

още очакваше четвъртия изстрел.

Той помогна на Алекси да

положи Йола на пода. Можеше да

усети топлината на дъха ѝ срещу

ръката си. Чу и стенанията на

Алекси.

Той легна до нея, полагайки

главата ѝ на гърдите си.

Сабир стигна слепешком до

камината. Спомни си, че беше видял

кибрит близо до машата. Опипа с

пръсти, докато намери кутийката.

Междувременно се вслушваше с

цялото си внимание за непознати

звуци от вътрешността на къщата. Но

всичко беше тихо. Само шептенето

на Алекси нарушаваше покоя.

Сабир постави една клечка до

огнището. Огънят пламна. Сега на

тази светлина можеше да огледа

останалата част от стаята. Тя беше

празна.

Той

отиде

до

съборената

табуретка, подсуши една-две от

свещите и ги запали. Сенките

заиграха по стените над него.

Трябваше

да

полага

съзнателно

усилие да контролира паниката,

която заплашваше да го принуди да

се

затича

извън

стаята

към

приветливата тишина отвън.

- Да я пренесем до огъня.

Подгизнала е. Ще донеса одеяло и

кърпи от някоя от спалните.

Сабир имаше представа какво ще

открие в коридора. Беше видял кръв

по пода около табуретката. Дълбоки

локви кръв. Сякаш Окатия беше с

пробита артерия. Той тръгна по

следите му, докато не попадна на

групата столове, обграждаща тялото

на Макрон.

Горната част на главата му беше

отнесена. Парче кожа покриваше

единственото

останало

му

око.

Преглъщайки на сухо, Сабир взе

пистолета от ръката на Макрон.

Отмести поглед от ужасяващата