Предсказанията на Нострадамус

разкрият идването си. После ще

влязат пеш.

- Човекът, от когото заех

телефона, може да има карта. Доведи

Калк. Ще остана на линията.

- Не.

Не.

Не

можем

да

рискуваме да ти падне батерията.

Имам номера. Като стигна до Калк,

ще ти се обадя. Намери ми мястото

на карта.

Докато тичаше натам, където

знаеше, че Калк провежда разпитите,

Макрон позвъни на полицейската

централа в Париж.

- Андре, Пол е на телефона.

Имам един телефонен номер за теб.

Трябва

ми

незабавно

GPS

позициониране. Спешно е. Код едно.

- Код едно? Майтапиш се.

- Имаме заложник. Човекът,

който държи заложника, е убил

пазача в Рокамадур. Намери ми този

GPS. Намираме се в Камарг. Ако ти

излезе някоя друга част на Франция,

има

смущения

или

технически

проблем.

Дай

ми

точното

местоположение на този телефон.

Плюс-минус пет метра. Имаш пет

минути. Не мога да си позволя да се

проваля сега.

*

Трийсет

секунди

след

като

Макрон започна да му обяснява

ситуацията,

Калк

вече

беше

телефонирал в Марсилия.

- Това е ситуация с приоритет

Код едно. Ще се идентифицирам -

каза капитанът и прочете номера на

идентификационната си карта. - Ще

видите десетцифрен код, когато

напишете името ми на компютъра

си. Кодът е следният. HKL481GYP7.

Записахте ли? Съвпада ли с кода от

базата

данни?

Съвпада?

Добре.

Свържете ме незабавно с вашия шеф.

Калк прекара пет минути на

телефона. После се обърна към

Макрон:

- От Париж дадоха ли ти GPS

на Сабир?

- Да, сър.

- Сега му се обади. Сравни

данните с мястото, което той ще ти

опише.

Макрон набра номера на Сабир.

- Имаш ли координати по

карта? Да? Дай ми ги - каза той.

Записа информацията в тефтерчето

си, после изтича и ги показа на Калк.

- Съвпадат. Кажи му да не

мърда

от

мястото

си,

докато

пристигнете. После тръгвай натам и

ми докладвай ситуацията на този

номер - нареди Калк и записа

поредица от цифри в тефтера на

Макрон. - Това е номерът на

местната

жандармерия.

Ще

се

разположа там и ще координирам

операцията между Париж, Марсилия

и Ле Сент Мари. Увериха ме, че на

паравоенните ще им трябват най-

малко петдесет минути да стигнат до

мястото. Ти можеш да си там след

трийсет. Дори двайсет и пет. Не

позволявай на Сабир и циганина да

се паникьосат и да предприемат

прибързани действия. Ако прецениш,

че има непосредствена заплаха за

момичето, се намеси. Ако не, стой на

позиция. Пистолетът ти в теб ли е?

- Да, сър.

- Вземи който и да е от

детективите там. Ако не ги намериш,

тръгвай сам. Ще ги изпратя след теб.

- Да, сър.

- И, Макрон, без излишен

героизъм. На карта е заложен

човешки живот.

Глава 56

Гениалната

идея

хрумна

на

Макрон около шест минути след като

беше тръгнал на път. Изглеждаше

толкова просто и толкова логично, че

му се прииска да отбие на банкета, за

да си даде малко време да го

обмисли.

Защо поне този път да не мисли

извън

нормите?

Да

прояви

инициатива? Защо да не се възползва

от факта, че Окатия не знае за

тайната връзка между Сабир и

полицията? Това е единственото им

предимство пред него. Той ще очаква

само Сабир и циганинът да се

притекат на помощ на момичето.

Защо да не се възползва от този факт,

за да подготви засада?

Макрон беше присъствал само на

една полицейска обсада през цялата

си кариера. Точно беше навършил

двайсет години и седмица по-рано бе

взел последните си изпити. Съседи

бяха съобщили, че са видели мъж да

заплашва жена си с пистолет.

Сградата в тринайсети сектор беше

отцепена.

Макрон

беше

почти

напълно забравен. Тогавашният му

полицейски наставник беше обучен

да води преговори и бе повикан в

последния възможен момент, за да

успокои

нещата.

Макрон

беше

попитал дали може да присъства

като наблюдател. Човекът се беше

съгласил. Стига да не се пречкал. Да

стоял далеч от събитията.

Пет минути след началото на

обсадата преговорите се провалиха.

Жената беше казала нещо на съпруга

си, което го бе тласнало отвъд ръба.

Той я уби, уби преговарящия и след

това се застреля.

Това беше първият случай, в

който Макрон бе станал свидетел на

вродената

погрешимост

на

полицейската

машина.

Тя

беше

толкова добра, колкото частите,

които я изграждаха. Ако някоя от

частите даде дефект, цялата машина

може

да

потъне.

По-бързо

от

„Титаник“.

Той харесваше наставника си.

Макрон беше разчитал на него да му

помогне през началния етап на

кариерата му.

След обсадата беше забравен за

втори

път.

Все

едно

го

бяха

изоставили. Никакви наставници

повече. Никаква помощ. И сега се

случваше същото. Детективите от

Марсилия щяха да дойдат и да му

отнемат случая. Което ще е удобно за

Калк. Макрон да бъде изтласкан в

ъгъла и той да обере сам всички

заслуги, които му се полагаха.

Окатия го беше наранил. Един

път лично, в хода на работата, и

веднъж професионално, на път за

Мийо. И сега Окатия седеше като

готова за отстрелване птица в

полуосветена стая, очаквайки да

контролира

събитията

за

трети