Предсказанията на Нострадамус

Нали разбираш, в наши дни малко

хора се радват на предимствата на

живота

в

общност.

Обикновено

мислят само за себе си и за най-

близкото си обкръжение. Възможни

са

рационализации.

Хората

се

изкушават да си спестят едно-друго.

Но когато е заложена по-голяма

общност,

стават

видими

други

фактори. Мъченичеството е опция.

Хората отново са готови да загинат за

даден идеал. Брат ти, по свой си

начин, беше такъв идеалист. Той

използва позата, в която го бях вързал

- силата на гравитацията, на която

бях заложил, - за да счупи собствения

си врат. Никога не бях виждал нещо

подобно.

Беше

изключително

впечатляващо. До края на първия ден

от разпитването ѝ тази очевидно

невинна жена, чиито страдания току-

що ти прочетох, със сигурност би

продала с желание душата си на

дявола само за да умре. - Бейл

погледна към изправената фигура на

Йола. - Един човек на милион би бил

способен на такъв забележителен

подвиг, като това да се самоубие,

докато е вързан увесен надолу. И брат

ти беше такъв човек. Никога няма да

го забравя. Отговорих ли на въпроса

ти?

Йола

стоеше

безмълвно

на

табуретката. Очертанията на лицето

ѝ бяха размити от чувала. Беше

невъзможно да се каже какво мисли.

Глава 52

- Няма да те оставя. Ако се

изправиш и се облегнеш на мен, ще

се опитам да те метна на коня. Като

стигнем до Мазе, ще можеш да си

починеш. Йола е направила супа.

- Дамо. Не ме слушаш.

- Слушам те, Алекси. Но не

мисля,

че

Окатия

е

някакво

свръхсъщество. Вероятно Гаврил е

паднал от коня си без чужда помощ -

сигурно е ударил главата си в камъка

случайно.

- Имаше белези от връзване

по краката и ръцете му.

- Имаше какво?

- Окатия го е вързал, преди да

разбие главата му. Причинил му е

болка. Поне така ми изглеждаше.

Щом ти не можеш да разбереш какво

е станало, полицията ще го направи.

- Откога

стана

такъв

почитател на полицията, Алекси?

- Полицаите работят с факти.

Понякога това е хубаво. Дори аз не

съм толкова глупав, че да не го

разбера

-

отговори

Алекси.

С

помощта на Сабир той се закрепи

обратно на седлото. Наведе се

внимателно към врата на коня. - Не

знам какво е станало с теб, Дамо.

Изглежда

пророчествата

са

те

хипнотизирали. Ще ми се да не ги

бях откривал. Тогава щеше да си

спомняш за брат си и сестра си.

Сабир водеше скопеца по посока

на къщата. Копитата на коня издаваха

меки звуци по напоената с роса земя.

Освен този звук и жуженето на

комарите

двамата

мъже

бяха

обгърнати като с наметало от

тишината на блатата.

Алекси изпсува. Пресегна се и

докосна Сабир леко по рамото.

- Съжалявам,

Дамо.

Съжалявам за това, което казах току-

що. Изморен съм. И ме боли. Ако

нещо се случи с мен, разбира се, че

искам да знаеш къде са заровени

пророчествата.

- Нищо няма да се случи с теб,

Алекси. Сега си в безопасност. А

пророчествата да вървят по дяволите.

Алекси се изправи.

- Не, това е важно. Не бях

прав да ти наговоря тези неща, Дамо.

Изплашен съм заради Йола. Това

кара езика ми да се държи зле. Има

циганска поговорка - „Всеки вижда

само собствената си паница.“

- Значи сега виждаш Йола

като паница?

- Нарочно се правиш, че не

разбираш, Дамо - въздъхна Алекси. -

Ето един по-лесен израз, може да го

проумееш - „Когато ти се дава, яж.

Когато те бият, беж.“

- Схванах какво ми казваш,

Алекси. Не се правя, че не те

разбирам правилно.

- Прилошава ми от страх само

от мисълта, че може да ѝ се случи

нещо лошо, Дамо. Дори я сънувам -

как я измъквам от зли места. Или от

свлачища, или от плаващи пясъци,

които се опитват да ми я отнемат.

Сънищата са важни, Дамо. Като

общност,

манушите

винаги

са

вярвали в какипен - истината в

сънищата.

- Нищо лошо няма да ѝ се

случи.

- Дамо.

Чуй

ме.

Слушай

внимателно или ще се изакам на

главата ти.

- Не ми казвай. Това е друга от

циганските ти поговорки.

Очите на Алекси бяха приковани

в гърба на Сабир. Костваше му

големи усилия да не припадне.

- За

да

намериш

пророчествата, трябва да се върнеш

там, където открих Гаврил. Мястото

е на двайсет минути яздене от

фериботния терминал - точно преди

да стигнеш до Панперду. Там има

колиба на гардианите. Тя гледа на

север, за да е защитена от мистрала.

Не можеш да я пропуснеш. Няма

прозорци. Само врата. Пред нея има

коневръз и наблюдателен стълб, на

който гардианите могат да се качват,

за да се оглеждат надалеч в блатата.

- Според теб обаче, това скоро

ще

бъде

местопрестъпление.

Полицаите ще плъзнат навсякъде с

кучетата си, металотърсачите и

другите си устройства.

- Това не е от значение. Няма

нужда да те виждат, когато вземаш

пророчествата.

- Как така?

- Скрий

се.

После

си

представи, че си при колибата и

поглеждаш на юг. Ще видиш самотно

кипарисово дърво, което изпъква на

фона на гората. Пророчествата са

заровени точно зад него, на около

шейсет сантиметра от ствола. Не