Предсказанията на Нострадамус

знаем как да разгадаем тези кодове.

Опитваме се да намерим изгубените

пророчества от векове. Следвали сме

безброй фалшиви следи. Накрая,

благодарение на теб и брат ти,

намерихме истинските.

- Ако имах тези пророчества,

щях да ги унищожа.

- Но не са у теб. И скоро ще

бъдеш мъртва. Така че мнението ти е

без значение.

Глава 54

Сабир лежеше по корем в края на

горичката и наблюдаваше. Можеше да

почувства

как

ужасът

от

положението, в което се намираше,

обхваща тялото му като тумор.

Йола стоеше върху трикрака

табуретка. Чувал за хляб покриваше

главата ѝ и около врата ѝ беше

нанизана

примка.

Сабир

беше

сигурен, че е Йола, по дрехите ѝ и по

тембъра на гласа ѝ. Тя говореше с

някого и този някой ѝ отговаряше -

дълбок,

по-властен

тембър.

Без

повишавания и спадове като при

жена, а равен, монотонен. Като

свещеник, четящ литургия.

Не беше нужно да си гений, за да

се сетиш, че Окатия е заложил Йола

като стръв, за да хване него и Алекси.

Нито за да осъзнаеш, че в момента, в

който се покажеха на прицел, бяха

мъртви, заедно с Йола. Фактът, че

така Окатия щеше завинаги да загуби

най-добрата

възможност,

която

някога

е

имал

да

открие

пророчествата, беше една от малките

иронии на съдбата.

Сабир взе решение. Запромъква

се през горичката назад към Алекси.

Този път няма да се провали и да

рискува живота на всички. Този път

ще използва главата си.

Глава 55

Когато телефонът на Макрон

иззвъня,

той

разпитваше

трима

упорити цигани, които едва тази

сутрин бяха прекосили каталунската

граница близо до Перпинян. Те

очевидно никога не бяха чували за

Сабир, Алекси или Йола и искаха да

го покажат съвсем ясно. Един от тях,

усетил зле прикритата враждебност

на Макрон, дори се престори, че

иска да скрие лицето си от него,

сякаш той имаше „зло око“. Макрон

би

пренебрегнал

обидата

при

нормално

стечение

на

обстоятелствата.

Сега

отговори

гневно, като в паметта му, без да ги е

призовавал, избухнаха спомени за

суеверията на майка му, изплувайки

над повърхността на обикновено

спящата му чувствителност.

Истината беше, че се чувстваше

обезкуражен и загрижен. Изглежда

всичките му наранявания се бяха

събрали в една всеобхватна болка, а

за капак на всичко личеше, че Калк

предпочита

един

от

новите

детективи, с когото да продължи

разследването. Макрон се чувстваше

унизен и изолиран - още повече

защото като местно момче всички

шестима детективи, които Калк беше

повикал от Марсилия, родния му

град, за бога, продължаваха да го

132

третират като парий

1. Като моряк,

който е напуснал кораба и сега плува

към врага, надявайки се да се

предаде срещу по-добро отношение.

Като парижанин.

- Да?

На петстотин метра от Мазе

Сабир кимна благодарно на шофьора,

който му беше услужил с телефона

си. Преди пет минути беше изскочил

пред колата му, махайки мелодрама-

тично. Дори тогава човекът не бе

спрял, а беше заобиколил през

банкета, минавайки на сантиметри

от Сабир. Петдесет метра по-надолу

по пътя, явно променил решението

си, беше спрял колата, несъмнено

представяйки си, че някъде в блатата

е станал инцидент. Сабир не можеше

да го обвинява. В паниката си беше

забравил за ризата си, която още

беше вързана за ноздрите на скопеца

- сигурно е бил плашеща гледка,

изскачайки от храсталаците на малък

второстепенен път, полугол в пълната

тъмнина.

- Сабир е.

- Сигурно се шегуваш.

- Кой е на телефона?

- Лейтенант

Макрон,

помощникът на капитан Калк. Не

сме се срещали, за съжаление, но

знам всичко за теб. Хубаво ни

разигравате из цяла Франция. Ти и

двамата ти магьосници.

- Дай ми Калк. Трябва да

говоря с него. Спешно е.

- Капитан

Калк

провежда

разпит. Кажи ми къде сте и ще

изпратим лимузина, която да ви

вземе. Как е за начало?

- Знам къде е Окатия.

- Какво?

- Скрил се е в една къща, на

около петстотин метра от мястото,

където се намирам. Има заложник,

Йола Самана. Качил я е върху една

табуретка с примка около врата.

Осветена е като на светлинно шоу.

Окатия вероятно се крие в сенките с

пистолет, чакайки Алекси и аз да се

покажем.

По

отношение

на

въоръжението, с Алекси имаме общо

един нож. Нямаме никакъв шанс. Ако

скъпоценният

ти

капитан

Калк

докара малко полицаи и ако ми

гарантира, че безопасността на Йола

ще бъде приоритет, ще ти кажа къде

съм. Ако ли не, може и двамата да

отидете да препикаете някоя стена.

Ще вляза сам.

- Спри, спри. Чакай. Още ли

сте в Камарг?

- Да. Само толкова мога да ти

кажа. Разбрахме ли се? Иначе

прекъсвам разговора още сега.

- Разбрахме се. Ще отида да

доведа Калк. Има паравоенни в

пълна готовност в Марсилия. Могат

да бъдат изпратени веднага. С

хеликоптер, ако се налага. Няма да

отнеме повече от час.

- Твърде дълго.

- По-малко. По-малко от час,

ако дадеш точното място. Дай ми

точно

указание

по

карта.

Паравоенните

ще

трябва

да

определят къде ще кацнат, без да