Предсказанията на Нострадамус

нареди капитанът и се заслуша

внимателно. - Имаше ли кръв

отстрани по коня? Или по седлото? -

попита той и пое въздух през зъби. -

Забелязахте ли нещо друго? Каквото

и да е? Например юздите? Казвате,

че били скъсани? Може ли това да е

станало, ако конят е стъпил на тях,

след като е бил изоставен? - попита

и замълча. - Какво значи „как може

да се разбере“? Просто е. Ако са

скъсани в края, това предполага, че

конят е стъпил върху тях. Ако са

скъсани по-високо, например в слаба

точка или близо до устата на

животното, това значи, че вероятно

конят е избягал от Окатия и копелето

все още е в мрежата ни. Проверихте

ли това? Не? Ами тогава идете и

проверете незабавно.

Глава 68

Сержант Спола никога не беше

влизал в циганска каравана. Въпреки

че тази беше от механизираните, той

се оглеждаше внимателно, сякаш

беше

попаднал

в

кораб

на

извънземни, който пътуваше към

планета,

където

ще

правят

експерименти с тялото му.

Алекси лежеше на голямото

легло, ризата му беше свалена.

Курандерото стоеше над него с

няколко запалени пръчици в ръка и

напяваше. В стаята беше задушно от

миризмата на горещ градински чай и

розмарин.

Спола присви очи през пушека.

- Какво прави той?

Йола, която седеше на стол близо

до леглото, сложи пръст на устните

си.

Спола беше така добър да вдигне

рамене извинително и да се оттегли

навън.

Сабир

приклекна

до

Йола.

Погледна я въпросително, но цялото

ѝ внимание беше върху Алекси. Без

да го поглежда, тя посочи към

главата си и после към главата на

курандерото,

правейки

кръгово

движение, обхващащо и двамата -

според Сабир тя намекваше, че

помага

по

някакъв

начин

на

курандерото, вероятно телепатично.

Сабир, реши да я остави да

продължи. Алекси не изглеждаше

добре и той смяташе, след като

приключат с глупостите, да притисне

Йола колкото е възможно, за да я

убеди да се съгласи братовчед ѝ да

бъде лекуван в болница.

Курандерото остави пламтящите

клонки отстрани в една купа и се

придвижи към горната част на

леглото. Взе главата на Алекси в ръце

и остана така, със затворени очи,

изразявайки пълна концентрация.

Сабир, който не беше свикнал да

клечи, усети как бедрата му започват

да се схващат от напрежението.

Въпреки това не посмя да помръдне,

защото се опасяваше да не развали

транса на курандерото. Погледна

към Йола с надеждата тя да се досети

за проблема му и да му предложи

решение, но погледът ѝ оставаше

прикован в лечителя.

Накрая Сабир се плъзна назад по

стената, докато задникът му не опря

в пода и краката му не се изпънаха

под леглото. Отново задиша по-

свободно. Тогава мускулът му се

схвана.

Хващайки лявото си бедро с две

ръце, той стисна с всички сили,

плъзгайки се встрани от леглото,

скърцайки от болка със зъби.

Искаше да изкрещи, но не

смееше

да

наруши

процедурата

повече от това, което вече беше

направил.

Като сламка, която се разгъва,

той се обърна по корем с изпънат зад

себе си крак и после се завъртя

настрани,

когато

отново

усети

спазъм.

Вече не му пукаше какво ще си

помислят другите и започна да се

влачи като плужек към вратата, зад

която

несъмнено

го

очакваше

бдителният сержант Спола.

- Съжалявам. Не исках да

преча така на процедурата. Само че

мускулът ми се схвана.

Йола приседна до него и започна

да разтрива крака му. Сабир беше

толкова

свикнал

с

циганските

обичаи, че се огледа виновно наоколо

да не би някоя от циганските ѝ

приятелки да я види и да се разгневи,

че тя замърсява или че се замърсява

(още не можеше съвсем да разбере

кое от двете) от гаджо.

- Всичко е наред. Курандеро е

много доволен. Ти пое много от

болката на Алекси.

- Аз съм поел от болката на

Алекси? Сигурно се шегуваш.

- Да. Под ръцете на лечителя

тя се прехвърли към теб. Сигурно се

чувстваш много близък на Алекси.

Мислех, че ще се прехвърли към мен.

Сабир все още изпитваше твърде

силна болка, за да се засмее.

- Колко

дълго

трае

прехвърлянето?

- О, само няколко минути. Ти

си... — тя се поколеба как да

продължи.

- Не.

Не

ми

казвай.

Проводник?

- Какво е това?

- Нещо, което води към нещо

друго.

- Да - кимна тя. - Ти си

проводник. Ако болката не намери

друго място, където да отиде, тя ще

остане при Алекси. Затова дойдох да

помогна. Но не беше задължително

болката да ме намери. Можеше да

намери друга мишена, която не би

могла да се справи с нея. Тогава

щеше да се върне при Алекси много

по-силна и Алекси можеше да умре.

Курандеро е страшно доволен от теб.

- Много

мило

от

негова

страна.

- Не. Не се смей, Дамо.

Курандеро е мъдър. Той е мой

учител. Но той каза, че ти също

можеш да станеш курандеро. Шаман.

Имаш потенциала. Само не ти стига

воля.

- И разбиране за какво, по

дяволите, говори.

Йола

се

усмихна.

Тя

вече

започваше

да

разбира

гаджо-

отрицанието на Сабир и му отдаваше