Предсказанията на Нострадамус

да провери другия си подопечен, в

случай че някой някъде се беше

възползвал от добрата му душа и

планираше да го насади на пачи

яйца.

Сабир вдигна ръка успокоително.

После насочи вниманието си към

Йола.

- А тези неща около вратовете

ни?

- Те са, за да се самоубием.

- Какво?

- Курандеро се страхува за

живота ни заради Окатия. Чувства, че

Окатия ще ни нарани само от гняв,

ако отново попаднем в ръцете му.

Вътре в мускалчето има извлечена

отрова от пепелянката от Монпелие.

Това е отровна змия, която живее в

югозападната част на Франция. Ако

влезе в кръвта ти, ще те убие за по-

малко

от

минута.

Поета

през

гърлото...

- Поета през гърлото?

- Погълната.

Изпита

като

течност.

Изсмукана.

Тогава

ще

отнеме петнайсет минути.

- Не

може

да

говориш

сериозно. Наистина ли ми казваш, че

курандерото ни е дал отрова? Като

тази, която са давали на шпионите,

които рискували да бъдат измъчвани

от Гестапо?

- Не знам кои са Гестапо,

Дамо, но много се съмнявам, че са

толкова ужасни, колкото Окатия. Ако

той ме хване отново, ще изпия това.

Ще

отида

при

Бог

цяла,

с

непокътната лача. Трябва да ми

обещаеш, че ще направиш същото.

Глава 70

Жорис Калк беше един дълбоко

нещастен човек. Само веднъж в

живота му се беше наложило да

съобщи на едно семейство за смъртта

на

единствения

им

син

като

заместник на друг полицай, който

беше ранен при същия инцидент.

Тогава не се чувстваше отговорен.

Никак даже.

Сега случаят беше съвсем друг.

Близостта до Марсилия, родния град

на Макрон, както и фактът, че

помощникът

беше

починал

насилствено, в ръцете на убиец,

докато той е отговарял за него,

правеха задачата на Калк много по-

трудна. Някак си беше станало важно

за него лично да съобщи новината.

До следобеда на втория ден беше

очевидно за всички, че Окатия някак

си се беше измъкнал. Хеликоптери и

самолети бяха пресекли надлъж и

шир целия район южно от Арл до

пътя Вувер - включително голямото

пространство,

затворено

от

Националния парк „Камарг“, и не

бяха открили нищо. Окатия изглежда

беше призрак. Полицейски екипи

бяха проверили всяка сграда, всяка

пътека и всеки камък. Бяха спрели

всяка кола, влизаща или излизаща от

Националния парк. Мястото беше

лесно за обграждане. От едната

страна беше морето, а блатата - от

другата. Малко пътища го пресичаха,

а тези, които минаваха през него,

бяха равни и колите се виждаха от

километри във всяка посока. Би

трябвало да се окаже детска игра.

Вместо това Калк усещаше, че

мястото му на главен ръководител на

разследването е все по-застрашено с

всяка изминала минута.

Семейството

на

Макрон

го

очакваше пред фамилната пекарна.

Една жена полицай ги беше събрала,

без да има право да им каже точната

причина. Това беше установената

практика. Страхът беше пропил

атмосферата като етер.

Калк беше видимо изненадан да

установи, че присъстваха не само

бащата, майката и сестрата на

Макрон, но също и тумба лели,

чичовци и дори, или поне така

изглеждаше, трима от прародителите

му. На Калк му мина през ума, че

миризмата на прясно изпечен хляб

ще остане завинаги свързана в

съзнанието му със смъртта на

Макрон.

- Благодарен съм, че сте се

събрали тук всички заедно. Така по-

лесно ще понесете това, което имам

да ви казвам.

- Нашият син. Мъртъв е - каза

някой. Това беше бащата на Макрон.

Беше останал с престилката и

мрежичката

за

коса.

Докато

говореше, свали мрежичката, сякаш

тя беше проява на неуважение.

- Да. Той беше убит късно

миналата нощ - потвърди Калк и

направи пауза. Изпитваше остра

нужда от цигара. Искаше да може да

се наведе, за да я запали, и да

използва движението за удобно

прикритие от морето от лица, които

сега се взираха в него с алчността на

дългоочакваната мъка. - Той беше

убит от престъпник, който държеше

една

жена

за

заложник.

Пол

пристигнал малко преди останалите

полицаи.

Жената

била

в

непосредствена опасност. Била с

вързано

около

врата

въже

и

похитителят заплашвал да я обеси.

Пол знаеше, че човекът е убивал и

преди. Охранител от Рокамадур. И

още един човек в Париж. И решил да

се намеси.

- Какво стана с убиеца на

Пол? Заловихте ли го - въпросът

дойде от един от братовчедите.

Калк осъзна, че е посял семена

на камениста почва. Семейството на

Макрон със сигурност беше чуло за

вероятната смърт на полицай по

радиото или телевизията и сами бяха

стигнали до някои изводи, когато

полицията ги събра. Те нямаха нужда

той да замазва положението. При

тези обстоятелства можеше само да

им даде всяка информация, от която

имаха нужда, и после да ги остави на

мъката им. Със сигурност не можеше

да ги използва, за да изчисти

съвестта си.

- Не. Още не сме го заловили.

Преди да почине, Пол успял да

произведе два изстрела. Това още не

е разгласено и бихме предпочели да

запазите тази информация за себе си,

но убиецът е тежко ранен от един от