Предсказанията на Нострадамус

изстрелите. Той се крие някъде в

Националния парк. Цялото място е

блокирано. Повече от сто полицаи са

там и го издирват, докато говорим -

обясни

Калк.

Той

отчаяно

се

опитваше да дръпне погледа си от

хората пред него, да се концентрира

върху въпросите, които му задаваха

по-далечните

роднини.

Но

не

можеше да свали очи от майката на

Макрон.

Тя напомняше на сина си по

един

особен

начин.

Като

чу

потвърждението

за

смъртта

на

момчето си, незабавно потърси утеха

в съпруга си и сега го държеше през

кръста, плачейки тихо, а финият прах

от печенето по престилката му я

покриваше като пудра.

Когато Калк най-сетне успя да си

тръгне, един от роднините на

Макрон го последва на улицата.

Капитанът се обърна да го посрещне,

наполовина готов за физическо

нападение.

Човекът

изглеждаше

корав здравеняк. Косата му беше

подстригана

късо.

Краищата

на

татуировки излизаха от ръкавите му

и стигаха до опакото на дланите му,

подобно на вени.

Калк съжали, че полицайката е

останала вътре с останалите от

семейството

-

присъствието

на

униформа можеше да послужи за

успокояване на нещата.

Но човекът не подходи агресивно

към Калк. Всъщност лицето му

имаше въпросително изражение и

капитанът бързо осъзна, че в ума му

се върти нещо друго освен смъртта

на Макрон.

- Пол ми е звънял вчера.

Знаехте ли това? Но аз не съм бил

там. Майка ми чула съобщението.

Напоследък съм доброволец. Имам

много неща за вършене.

- Да? Вие сте доброволец?

Чудесна професия - отвърна Калк. Не

искаше да отговори рязко, но думите

му прозвучаха някак отбранително.

Мъжът присви очи.

- Той казал, че търсите човек,

който е бил в Легиона. Убиец. И

мислите, че Легионът ще ви откаже

достъп до информацията, която ви е

нужна. Че ще ви прекарат през

всички

скапани

бюрократични

трудности, които винаги използват,

за да защитят хората си. Това е казал.

Калк кимна, внезапно проумял

нещо.

- Пол ми спомена за теб. Ти

си братовчедът, който е бил в

Легиона. Трябваше да се сетя. - За

малко да се изпусне: „Защото всички

вие изглеждате по определен начин -

като вървяща буца тестостерон - и

защото казвате „скапан“ на всяка

втора дума“, но някак си успя да се

сдържи. - Ти си бил и в затвора,

нали?

Мъжът се загледа към улицата.

Изглежда нещо го дразнеше. След

секунда пак се обърна към Калк.

Навря ръце в джобовете си, като че

ли имаше чувството, че платът може

да ги предпази от бунт, но въпреки

това те се хвърлиха към Калк, сякаш

искаха да разкъсат плата и да го

задушат.

- Ще забравя какво каза току-

що. И това, че си скапан полицай. Не

харесвам

скапаните

полицаи.

Повечето от тези шибаняци не са по-

добри от жените, които шибат - заяви

той и рязко затвори уста. После

изсумтя продължително и отново

погледна към улицата. - Пол ми беше

братовчед, въпреки че беше скапана

кука. Тази торба с лайна го е убила,

така ли? Бях в Легиона двайсет

шибани години. Като приключих, бях

скапан интендант. Искаш ли да ме

попиташ нещо? Или искаш да

допълзиш до скапаната си централа и

да

провериш

скапаното

ми

криминално досие?

Калк бързо взе решение.

- Искам да те питам нещо.

Изражението

на

човека

се

промени, стана по-светло, по- малко

затворено.

- Питай тогава.

- Помниш

ли

човек

със

странни очи? Очи, в които няма

бяло?

- Продължавай.

- Този човек може би е

французин. Но може да се е

преструвал на чужденец, за да влезе

в Легиона като войник, а не като

офицер.

- Кажи ми още.

- Знам, че хората си сменят

имената, когато влязат в Легиона -

рече Калк и вдигна рамене. - Но този

човек е бил граф. Отгледан е като

аристократ. В семейство със слуги и

пари. Истинското му име може да е

било Дьо Бал. Роша дьо Бал. Сигурно

трудно се е вписвал в ролята на

обикновен войник. Би се откроявал.

Не само заради очите си, но и заради

поведението. Свикнал е да води, а не

да бъде воден. Да дава заповеди, а не

да ги получава - продължи Калк.

Изведнъж дръпна рязко глава назад и

попита: - Познаваш го, нали?

Мъжът кимна.

- Забрави Роша дьо Бал. И

забрави воденето. Този тъпак се

наричаше Ейкър Бейл. И беше

самотник. Произнасяше името си

като

англичанин.

Никога

не

разбрахме откъде се взе. Беше луд.

Човек не искаше да е скаран с него.

Ние в Легиона сме корави. Това е

нормално. Но той беше още по-корав.

Никога не съм мислил, че ще трябва

отново

да

се

сещам

за

този

нещастник.

- Какво имаш предвид?

- В Чад. През осемдесетте.

Копелето започна бунт. Умишлено,

бих казал. Но властите го оправдаха,

защото

никой

не

посмя

да

свидетелства

срещу

него.

Мой

приятел загина по време на акцията.

Аз бих свидетелствал. Но не бях там.

Бях в един коптор и си харчех парите,

за да играя на скрий салама. Сещаш

ли се за какво говоря? Така че не

знаех нищо за това. Тъпаците не

искаха да ме послушат. Но аз бях

наясно. Той беше зло копеле. Не

съвсем наред с главата. Прекалено