Предсказанията на Нострадамус

този път беше облечена в копринена

рокля, с която приличаше на графиня

повече, отколкото самата графиня.

Калк прерови паметта си за името ѝ.

- Мадам Мастигу?

- Капитан Калк - поздрави тя.

Очите ѝ се плъзнаха над раменете му,

за да огледат осемте полицаи зад

гърба му. - А вашият помощник?

- Мъртъв е, мадам. Беше убит

от

осиновения

син

на

вашата

работодателка.

Мадам Мастигу неволно отстъпи

крачка назад.

- Сигурна съм, че това не

може да е вярно.

- Аз също смятам, че съм

получил грешна информация. Но все

пак имам заповед за обиск на

имението и смятам да я използвам

незабавно. Тези служители ще ме

придружат. Разбира се, те ще проявят

уважение към личното пространство

и

собствеността

на

госпожа

графинята. Но трябва да помоля

никой да не им пречи в хода на

работата.

- Трябва да предупредя мадам.

- Аз ще ви придружа.

Мадам Мастигу се поколеба.

- Може ли да видя заповедта?

- Разбира се - отвърна Калк,

бръкна в джоба си и извади

документа.

- Може ли да направя копие?

- Не, мадам. Копие ще бъде

предоставено

на

адвокатите

на

госпожа графинята, когато и ако те

пожелаят.

- Добре тогава. Моля, елате с

мен.

Калк

кимна

на

своите

подчинени. Те се разпръснаха из

двора.

Четирима

от

полицаите

търпеливо изчакаха в подножието на

стълбите Калк и мадам Мастигу да

влязат в къщата, преди да изтропат

нагоре по стъпалата и да започнат

обиска.

- Наистина ли възнамерявате

да подведете под отговорност графа

за убийството на вашия помощник?

- Кога за последно видяхте

графа, мадам?

Мадам Мастигу се поколеба.

- Преди няколко години.

- Тогава го знайте от мен. Той

се е променил.

*

- Виждам, че сте се отървали

от превръзката на ръката, капитан

Калк. И носът ви. Лекува се.

Невероятно подобрение.

- Много мило от ваша страна,

че забелязахте, графиньо.

Графинята

седна.

Мадам

Мастигу донесе стол и го постави зад

нея и малко отстрани. Седна делово,

със събрани колене и кръстосани под

стола глезени. „Частно училище -

помисли си Калк. - Вероятно в

Швейцария.

Седи

точно

като

английската кралица.“

Този път графинята отпрати

прислужника, без да си прави труда

да поръчва кафе.

- Пълна глупост е, разбира се,

да подозирате сина ми в акт на

насилие.

- Аз не просто подозирам

сина ви в насилие, графиньо. Аз

официално го обвинявам. Имаме

свидетели. Всъщност съм един от

тях. Заради състоянието на очите си

той се откроява в тълпата, нали така?

- попита той. Взря се в нея, с глава,

наклонена леко въпросително на

една страна. След като не получи

отговор, Калк реши да опита късмета

си. - Въпросът, който трябва да

задам, въпросът, който наистина ме

тревожи, е не дали е извършил тези

неща, а защо?

- Каквото и да е направил, го е

направил с най-добри намерения.

Калк се изправи на мястото си,

сетивата му се напрегнаха.

- Не

може

да

говорите

сериозно, мадам. Той е изтезавал и

убил

един

циганин

в

Париж.

Причинил е тежки телесни повреди

на

трима

души,

включително

испански полицай и двама случайни

пътници.

Убил

е

охранител

в

криптата в Рокамадур. Измъчвал е и е

убил още един циганин в Камарг. А

преди

два

дни

застреля

моя

помощник по време на обсада, при

която заплашваше да обеси сестрата

на човека, който е убил в Париж. И

всичко това, за да открие някакви

пророчества, които може да са, а

може и да не са верни, които може да

са, а може и да не са написани от

ясновидеца

Нострадамус.

Подозирам, мадам, че не сте толкова

незапозната, колкото искате да ме

убедите, с истинските причини за

тази ужасна поредица от събития.

- Това още едно от официалните

ви обвинения ли е, капитане? Ако е

така, бих ви напомнила, че присъства

и трето лице.

- Не е официално обвинение,

мадам. Тези обвинения са за съда. Аз

провеждам разследване. Трябва да

спра сина ви, преди да извърши ново

престъпление.

- Това, което казвате за сина

ми, е гротескно. Вашите обвинения

са напълно лишени от основание.

- А вие, мадам Мастигу?

Имате ли нещо да добавите?

- Нищо, капитане. Госпожа

графинята не е добре. Мисля, че е

проява на ужасно поведение от ваша

страна

да

продължавате

разследването

си

при

такива

обстоятелства.

Графинята се изправи.

- Реших какво ще направя,

Матилде.

Ще

телефонирам

на

министъра на вътрешните работи.

Той е братовчед на приятелката ми

Бабет де Монморини. Скоро ще

поправим това положение.

Калк също се изправи.

- Трябва да постъпите както

намерите за добре, мадам.

Един от униформените полицаи

нахлу в стаята.

- Капитане, мисля, че трябва

да видите това.

Калк хвърли недоволен поглед

към човека.

- Какво да видя? Провеждам

разпит.

- Една стая, сър. Тайна стая.

Монсо я откри случайно, докато

проверяваше библиотеката.

Калк се обърна към графинята с

блеснал поглед.

- Не е тайна стая, капитан

Калк. Всеки в домакинството ми

знае за нея. Ако ме бяхте попитали,

щях да ви кажа.

- Разбира

се,

графиньо.