Предсказанията на Нострадамус

сантименталното, следвикторианско

усещане, с което самият той се

отнасяше към нея.

За него беше добре да си стои и

да фантазира за пророчествата -

впрочем

имаше

сериозен

шанс

бамбуковата тръба изобщо да не ги

съдържа, а да се окаже пълна с прах.

В какво, по дяволите, се беше

забъркал? Четиристотин и петдесет

години бяха много време за каквото и

да било да оцелее, още по-малко за

пергамент.

Той седна във фотьойла. След

миг посегна и нагласи френския

речник, който беше донесъл със себе

си, успоредно с ръба на масата.

После сложи химикалката и хартията

на нивото на речника. Бубул му беше

услужил с кичозен часовник с голям

циферблат и Сабир го постави на

масата до останалите си придобивки.

Познатите движения му осигуряваха

някакъв комфорт.

Погледна

през

рамо

към

коридора. Огънят вече се беше

разгорял и той се почувства малко

по-спокоен в усамотението си. Йола

ще

намери

пророчествата,

ако

изобщо

е

възможно.

Когато

пристигне в Мазе, той ще ги вземе и

ще я прати незабавно обратно в Ле

Сент Мари с Режо. Добре му беше да

е сам тук. Ще разполага с остатъка

от нощта, за да преведе и препише

пророчествата. Няма да ги изпуска от

поглед.

На

сутринта

ще

изпрати

оригиналите по куриер до издателя

си в Ню Йорк. После ще работи върху

копията, докато изцеди пълното им

значение. С пророчествата, умело

преплетени

в

историята

за

откриването им, ще разполага със

сигурен бестселър. Така лесно ще си

осигурят достатъчно печалба, за да

станат богати. Алекси ще се ожени за

Йола и ще стане Черибашия, а Сабир

ще прави каквото реши.

Още двайсет минути. Не може да

отнеме повече време. Тогава ще

получи пред ceбe си една от

великите и скрити тайни на света.

На горния етаж се чу трясък.

После настъпи тишина.

Сабир

скочи

на

крака.

Косъмчетата на тила му се бяха

изправили като козината по гръбнака

на куче. Какво, по дяволите, беше

това? Той остана заслушан, но всичко

беше тихо. После в далечината се чу

звук на приближаваща кола.

Хвърляйки последен загрижен

поглед зад себе си, Сабир побърза да

излезе навън. Сигурно се е отворила

вратата на някой шкаф. Или може би

полицаите са мръднали нещо, мрежа

против

комари

например,

и

проклетото нещо се е клатило,

докато порив на вятъра най-сетне

беше довършил работата и го бе

съборил. Може би звукът беше дошъл

отвън? От покрива?

Той погледна към къщата, докато

чакаше аудито да стигне до него. Да

му се не види. Имаше и друго. Рано

или късно ще се наложи да обясни на

приятеля си Джон Тоун за кражбата

на колата му.

Сабир примижа срещу фаровете.

Да, силуетът на Йола се виждаше на

навигаторското място. А този на

племенника на Бубул на шофьорското

до нея. Алекси лежеше завит в

леглото си в Ле Сент Мари, със

Сабир до него, на матрака за гости.

Или поне сержант Спола беше

убеден да мисли така.

Сабир тръгна към колата. Усети

как нощният вятър разрошва косата

му. Направи жест с ръце към Режо,

показвайки му да изгаси фаровете.

Доколкото знаеше, все още имаше

полицаи навсякъде из блатата и той

не

искаше

да

привлече

нечие

внимание обратно към къщата.

- Взе ли ги?

Йола бръкна в палтото си.

Лицето ѝ изглеждаше малко и

уязвимо в светлината на фенера на

Сабир. Тя му подаде бамбуковата

тръба. После погледна към къщата и

потрепери.

- Имаше

ли

някакви

проблеми? - попита Сабир.

- Двама полицаи. Използваха

колибата за подслон. За малко да ме

открият. Но в последния момент ги

извикаха.

- Извикаха?

- Подслушах единия, докато

говореше по телефона. Капитан Калк

знае къде е избягал Окатия. Намира

се някъде около Сен Тропе. Всички

полицаи отиват натам. Вече не се

интересуват от това място.

- Слава богу!

- Искаш ли да вляза вътре с

теб?

- Не. Запалил съм камината. И

няколко свещи. Ще се оправя.

- Бубул ще те вземе точно

преди съмване. Сигурен ли си, че не

искаш да се върнеш с нас сега?

- Прекалено

е

опасно.

Сержант Спола може да се усети. Не

е толкова глупав, колкото изглежда.

- Напротив, толкова глупав е.

Сабир се засмя.

Йола още веднъж погледна към

къщата. После се качи в колата.

- Не ми харесва това място.

Беше грешка да предложа да се

срещнем тук.

- Къде другаде можехме да

отидем? Това със сигурност е най-

удобното място.

- Предполагам, че е така -

отвърна тя и вдигна неуверено ръка. -

Сигурен ли си, че няма да промениш

решението си?

Сабир поклати глава.

Режо подкара колата обратно по

коловозите. Когато доближи пътя,

отново включи фаровете.

Сабир наблюдаваше сиянието

им, докато не изчезна зад хоризонта.

После се обърна и влезе в къщата.

Глава 76

Капитан Калк се облегна на

стола си. В документа пред очите му

нямаше никакъв смисъл. Пишеше, че

е създаден по експресна заповед на

френския крал Луи IX, и наистина

беше отбелязана датата 1228-а, само

две години след възкачването на Луи

на

трона,

на

единайсетгодишна

възраст. Това означаваше, че е бил

едва на тринайсет или четиринайсет