- Полицията, сър. Те знаят кой
сте. Сега са тук.
Бейл затвори очи. Беше ли
очаквал това? Някакъв фаталистичен
джин прошепна в ухото му, че беше.
- Тя предаде ли ти някакво
съобщение? В случай че се обадя?
- Само
една
дума,
сър.
-
- Тя каза, че ще разберете, сър.
Сега трябва да затварям. Идват.
Бейл поспа за кратко. Изглежда
се свестяваше и пак губеше съзнание
като човек, на когото не са дали
достатъчно етер преди операция.
В един момент помисли, че чува
стъпки по стълбите, и се дръпна към
леглото.
Изчака
пет
безкрайни
минути с приготвен пистолет. После
отново загуби съзнание.
Събуди се от шум в кухнята. Този
път беше сигурен. Тракане на съдове.
Някой си правеше кафе. Бейл почти
можеше да чуе пукането на газта. Да
подуши кафеените зърна.
Трябва да яде. Да пие. Шумът от
кухнята ще прикрие стъпките му. Ако
са двама, да вървят по дяволите. Ще
ги убие. Елементът на изненадата е
на негова страна. Куките явно
смятаха, че пътува към Кап Камара.
Това е добре. Си- гурно мислеха, че
се е измъкнал от кордона им. Ще
чакат по колите си.
Ако мине с полицейска кола,
може да се объркат. Ще облече една
от униформите им. Ще сложи
слънчеви очила.
Посред нощ?
Бейл бавно поклати глава. Защо
вече няма енергия? Защо беше спал
толкова дълго?
Вода. Трябва му вода. Ще умре
без нея. Загубата на още кръв беше
влошила нещата.
Принуди се да стане на крака.
После, с револвера в ръка, залитна
към стълбите.
Сабир
постави
бамбуковата
тръба пред себе си и разчупи
восъчния печат. Странна миризма
нахлу в ноздрите му. Позволи на
съзнанието си да отплува за миг.
Уханието беше сладко, на топлина и
пръст едновременно. Тамян? Да.
Това е. Той поднесе тръбата към носа
си
и
вдиша.
Невероятно.
Как
миризмата се е запазила вътре
толкова дълго?
Сабир почука тръбата в масата.
Изпадна
някаква
смола.
Усети
първите признаци на нетърпение.
Възможно ли е тамянът да е бил
използван за консервиране? Или
тръбата беше просто капсула за
аромата?
Сабир
отново
почука
тръбата, този път малко по-силно и
нетърпеливо. Тънко руло пергамент
се търкулна в скута му.
Сабир разви пергамента и бързо
го разстла на масата. Беше с размери
приблизително
шестнайсет
на
двайсет сантиметра. Листът беше
изписан от двете страни. В групи от
по четири реда. Наистина бяха
четиристишията.
Сабир започна да брои. Двайсет
и шест стиха от едната страна. Още
двайсет и шест от другата. Почувства
как напрежението в гърдите му
расте.
Дръпна към себе си лист хартия.
Придържайки
се
стриктно
към
текста,
той
преписа
първото
четиристишие. После започна първия
си пробен превод.
Калк погледна графинята. Бяха
сами в стаята, както тя беше
настояла, когато той помоли да
разговарят.
- Значи синът ви иска да се
прибере?
Графинята махна раздразнено с
ръка, все едно се опитваше да разсее
лоша миризма.
- Не знам за какво говорите.
- Хората
ми
засякоха
телефонно
обаждане,
мадам
-
въздъхна Калк. - Между вашия син и
прислужника Мийон. Същият, който
опита да заключи тайната ви стая за
срещи. Синът ви използва името му,
така че сме сигурни.
- Откъде знаете, че е бил
синът ми? Мийон може да получава
обаждания от когото си иска. Аз съм
изключително
толерантна
към
прислужниците си. За разлика от
някои хора, които познавам.
- Синът ви се е представил
като графа.
Очите на графинята загубиха
блясъка си.
- Никога не съм чувала нещо
по-абсурдно. Синът ми не се е
обаждал тук от години. Казах ви. Той
напусна, за да влезе в Легиона.
Против моето желание, трябва да
добавя. Не мога да разбера защо ни
тормозите така.
- Мийон е предал на сина ви
съобщение.
- Не ставайте глупав.
- Съобщението се е състояло
от една дума. Дума на немски.
- Не говоря немски. Нито
Мийон, доколкото ми е известно.
-
сложи край на нещо. Или на някого.
- Наистина ли?
- Да. Означава също да се
самоубиеш.
- Обвинявате
ме,
че
съм
поискала от сина ми да се самоубие?
Моля ви, капитане. Признайте ми
поне
минимално
чувство
на
майчинска загриженост.
- Не.
Смятам,
че
сте
помолили сина си да убие някой
друг. Човек на име Сабир. Да убие
Сабир и да сложи край на въпроса.
Трябва да ви кажа, че Сабир е под
наша опека. Ако синът ви се опита да
го убие, ще бъде заловен.
- Казахте „да убие Сабир и да
сложи край на въпроса“. За кой
въпрос говорите?
- Знам за
мадам. Прочетох документа, който
държите в тайната стая.
- Не знаете нищо за
прочели документа, който цитирате.
Той е кодиран. Опитвате се да
блъфирате и аз няма да се хвана.
- Не сте ли загрижена за
действията на вашия син?
- Загрижена
съм
дълбоко,
капитане. Това ли искате да ви кажа?
Дълбоко загрижена.