Предсказанията на Нострадамус

години по времето, когато е създал

този документ. Печатите обаче със

сигурност бяха на Свети Луи и на

майка му, Бланш Кастилска - по

онова

време

опитът

да

се

фалшифицира нещо подобно щеше да

свърши с обесване, разпъване и

разкъсване на четири, а пепелта на

извършителя

щеше

да

бъде

използвана за сапун.

Още три подписа лежаха под

тези на краля и майка му - на Жан

дьо Жоанвил, съветника на краля

(заедно с Жофроа дьо Вилардуен и

Фросар, един от най-великите ранни

френски историци), на Жофроа от

Болио, изповедника на краля, и на

Уилям от Шартр, кралския свещеник.

Калк поклати глава. Беше изучавал

книгата „Животът на Свети Луи“ на

Жоанвил в университета и знаеше, че

през 1228-а авторът е бил на не

повече от четири години, а що се

отнася до другите, нямаше да му

отнеме много време да установи

възрастта им. Но това предполагаше,

че

документът,

който

изглежда

узаконяваше

и

оповестяваше

създаването

на

организация,

наречена Корпус Малефикус, беше,

поне в известна степен, издаден със

задна дата.

В този момент Калк си спомни

бокала,

заключен

в

шкафа,

с

инициалите „КМ“. Съвпадението,

особено в тази скрита стая на тайни,

кроежи и конспирации, му се стори

малко вероятно. Той отново погледна

документа пред себе си.

Изръмжавайки несъзнателно в

концентрацията

си,

обърна

документа от другата страна и я

прегледа под лупата. Да. Точно както

беше подозирал. Виждаше се слабият

отпечатък от писане върху гърба.

Писане отзад-напред. Както би писал

левичар, ако трябваше да пише на

арабски, тоест отдясно наляво. Калк

знаеше, че през Средновековието

лявата страна е била считана за

136

страната на дявола. Злокобна 1 и по

смисъл,

както

и

в

латинската

номенклатура, като идеята е взета от

137

ранните гръцки авгури

2, които са

вярвали, че знаците, видени над

лявото рамо, предричат злини.

Калк дръпна документа по-близо

до светлината. Накрая, разочарован,

го остави пред себе си. Нямаше

късмет.

Написаното

беше

неразбираемо

-

бе

необходим

електронен микроскоп, за да се

извлече някакъв смисъл от него.

Мислите му се върнаха към

думите на графинята по време на

първата им среща. Калк я беше

попитал

какво

би

носил

тринайсетият пер на Франция по

време на коронацията и тя беше

отговорила: „Не би държал нищо,

капитане. Би защитавал.”

„Защитавал? Защитавал от кого?“

Графинята му бе отвърнала с

широка усмивка: „От дявола, разбира

се.“

Но как можеше да се очаква

обикновен

смъртен

да

защити

френската корона от дявола?

Калк усети как постепенно му

просветва. Корпус Малефикус. Какво

означаваше това? Той си припомни

латинския от ученическите години.

Корпус значеше тяло. А също и група

хора, посветени на дадена цел. А

Малефикус? Вреда. Вършене на зло.

Значи организация, посветена на

вършенето на зло? Невъзможно. Не и

под покровителството на Свети Луи,

човек дотолкова чист, та е смятал, че

е пропилял деня си, ако не е

присъствал на две меси (освен

всички служби), и който след това се

е измъквал от леглото посред нощ, за

да се облече за утринната молитва.

Тогава това сигурно означава

организация,

посветена

на

изкореняването

на

злините.

Посветена на преченето на дявола.

Но как може човек да постигне

подобно

нещо?

Едва

ли

чрез

хомеопатия?

Калк се изправи. Беше време

отново да поговори с графинята.

Глава 77

Ейкьр Бейл лежеше на мястото,

където беше паднал. Раната му се

беше отворила и той усещаше как

кръвта му се стича на тласъци по

врата. След миг ще се изправи. Може

да има нещо в кухнята, с което да

спре кървенето. Ако това не стане,

ще отиде до блатата да събере малко

торфен мъх. Междувременно ще

лежи тук и ще си почива. Защо да

бърза? Никой не знае, че е тук. Никой

не го чака.

Чу как пред къщата спря кола.

Полицията. Все пак сa изпратили

пазач. Той и партньорът му със

сигурност ще проверят всички стаи,

преди да се установят за през нощта.

Мъжете правят подобни неща. Беше

като

суеверие.

Обхождане

на

периметъра. Нещо наследено от

предците, живели в пещерите.

Бейл ядосано се завлече към

леглото. Ще легне под него. Който и

да се качи горе, сигурно ще се

задоволи да освети вътрешността на

стаята. Едва ли ще си направи труд за

нещо повече. А и за какво? Това е

само местопрестъпление.

Бейл извади „Рюгера“ от кобура.

Може би ще е само един? Тогава ще

го издебне и ще вземе колата. Къщата

е толкова отдалечена, че никой не би

могъл да чуе изстрела.

Ръката

му

мина

покрай

мобилния телефон във вътрешния му

джоб. Може би батерията още работи,

ако не се беше счупил при падането.

Може би все пак трябва да се обади

на Мадам? Да ѝ каже, че се прибира.

Или куките следяха честотите?

Можеха ли да го правят? Той

смяташе, че не. А и те нямаха повод

да подозират Мадам.

Долу

не

се

чуваше

нищо.

Полицаите още бяха отвън. Сигурно

проверяваха периметъра.

Бейл

набра

номера.

Изчака

сигнала. Свърза се.

- Кой е?

- Графът е, Мийон. Трябва да

говоря с графинята. Спешно.