Предсказанията на Нострадамус

Още ти говоря, защото имаш една

слабост. Фатална слабост, която

възнамерявам да използвам срещу

теб. Бях там, когато те оставиха в

сандъка в Самоа. И видях в какво

състояние беше, когато те извадиха.

Клаустрофобията е нещото, от което

най-много се страхуваш на този свят.

Така че ще ти я осигуря. След точно

шейсет секунди ще затворя и уплътня

тази яма и ще те оставя да гниеш тук.

Но имаш шанс да откупиш живота на

момичето - нейния живот, не твоя.

Можеш да ми продиктуваш всичко,

което знаеш за пророчествата. Не. Не

се преструвай, че не знаеш за какво

говоря.

Имал

си

повече

от

достатъчно време да препишеш

стиховете и да ги преведеш. Намерих

речника, който хвърли към мен. Чух

пристигането на колата ти. Прецених

колко време си прекарал в стаята -

имал си часове. Продиктувай ми

каквото знаеш и ще те прострелям в

главата. Така няма да умреш от

задушаване. И аз ще обещая да

пощадя момичето.

- Аз не... - Сабир срещаше

затруднения с произнасянето на

думите. - Аз не...

- Напротив, направил си го.

Намерих подложката, върху която си

писал. Изписал си много редове.

Превел си много строфи. По-късно

ще анализирам подложката. Но първо

ще ми дадеш каквото искам. Ако се

възпротивиш, ще намеря момичето и

ще направя с него каквото Палачът от

Драйсигакер

е

направил

с

бременната

жена.

Буквално

до

последния удар с бич, до последното

изгаряне, до последното разпъване

на дибата. Тя ти я разказа, нали -

твоята малка Йола? Приказката за

лека нощ, която ѝ прочетох, докато

чакаше да умре? Виждам по лицето

ти, че го е сторила. Страшно е, нали?

Можеш да я спасиш, Сабир. Можеш

да умреш като герой - рече Бейл и се

изправи. - Помисли върху това.

Капакът се затвори и в ямата

настана пълна тъмнина.

Глава 83

Сабир започна да крещи. Не

беше рационален звук, основан на

желанието

да

излезе.

Беше

животински рев, идващ от някой

обречен къс от душата му, място,

където не бе останала никаква

надежда.

Над него се чу звук от влаченето

на нещо тежко, което беше поставено

върху капака. Сабир замлъкна, като

диво

животно,

усещащо

приближаващите ловци. Тъмнината,

в която се беше озовал, бе абсолютна

- беше толкова тъмно, че мракът

изглеждаше почти пурпурен пред

диво озъртащите му се очи.

Рефлексът за повръщане отново

го обзе, можеше да усети как сърцето

му се свива в гърдите с всеки нов

пристъп. Опита да се съсредоточи

върху външния свят. Да се пренесе

извън ямата и злокобната тишина,

която заплашваше да го обгърне и да

го хвърли в лудостта. Но тъмнината

беше толкова пълна, а страхът му

толкова силен, че не можеше да

контролира мислите си.

Опита се да издърпа ръце изпод

тялото си. Бяха ли вързани? Дали

Бейл му беше причинил и това?

С всяко движение потъваше по-

дълбоко. Помията вече стигаше до

брадичката и заплашваше да нахлуе в

устата му. Започна да вие, ръцете му

махаха в гъстата течност като птичи

крила.

Бейл щеше да се върне. Беше

казал, че ще се върне. Щеше да се

върне,

за

да

го

попита

за

пророчествата. Това щеше да даде на

Сабир средството, от което имаше

нужда. Ще накара Бейл да го извади

от ямата, за да запише каквото знае.

Тогава ще го надвие. Нямаше сила на

земята, която да вкара Сабир вътре,

след като веднъж е излязъл. Ще умре,

ако се наложи. Ще се самоубие.

Тогава

Сабир

си

спомни

парализираната лява ръка на Бейл.

Би било физически невъзможно Бейл

да го издърпа. Могъл е да го завлече

до ямата. Могъл е и да контролира

падането на безжизненото тяло на

Сабир в нея, беше въпрос на

намиране на опора и на придържане

на тялото му за яката, докато

гравитацията свърши останалото. Но

нямаше никакъв начин Бейл да го

извади обратно навън.

Бавно, постепенно, газовете в

ямата започваха да оказват влиянието

си. Сабир усети, че външна сила го

повдига. Отначало сякаш целият бе

притиснат в капака на ямата, все

едно беше засмукан от отворен люк

на разхерметизирал се самолет.

После изскочи във въздуха, извит във

формата на буквата U. С ръце

встрани

тялото

му

се

обърна,

заемайки формата на С - като на

парашутист при свободно падане, но

без да може да контролира силите,

които му влияят.

Погледна под себе си с пълно

безразличие, сякаш внезапното му

изхвърляне

не

беше

част

от

собствения му живот.

Започна да халюцинира, че

тялото му постепенно се разпада.

Първо ръцете му бяха откъснати -

видя как се отделят от него и се

въртят във въздуха. После и краката

му.

Сабир започна да стене.

С ужасяващо дръпване долната

част на тялото му, от кръста до

средата на бедрата, се откъсна,

завличайки

червата,

белите

му

дробове и бъбреците след себе си.

Опита се да ги хване, но нямаше

ръце. Беше безпомощен да спре

втечняването на тялото си и скоро

всичко, което остана от него, бе

главата му, точно както в шаманското

му видение, главата му, която се

приближаваше с лицето напред и

мъртви очи.