Предсказанията на Нострадамус

буря. Спола усети движение някъде

отвъд него. Някъде далеч. После

някой внимателно раздели ръцете му.

Дали беше жена му? Дали бяха

довели жена му да се грижи за него?

Спола се опита да я заговори, но

кислородната маска погълна думите

му.

Глава 86

- Дължиш

живота

си

на

момичето.

- Знам, че е така - отвърна

Сабир и завъртя глава, докато в

полезрението

му

не

влязоха

върховете на боровете, които се

виждаха от прозореца на болничната

му стая. - Дължа ѝ повече от това,

ако трябва да съм честен.

Репликата мина покрай Калк.

Той се беше съсредоточил върху нещо

съвсем друго.

- Откъде е знаела, че си

погълнал отрова? Откъде е знаела, че

ти трябва средство за повръщане?

- Какво

средство

за

повръщане?

- Давала ти е горчица и солена

вода, докато не си повърнал остатъка

от отровата. Спасила е и живота на

сержант Спола. Окатия го простреля

в корема. Ако при такава рана

заспиш, умираш. Тя го карала да

говори,

докато

с

една

ръка

поддържала главата ти в ямата,

държейки

те

изправен

извън

помията. Без нея си щял да се

удавиш.

- Казах ти, че тя е специален

човек. Но, както и всички останали,

ти нямаш доверие в циганите.

Направо няма логика. Трябва да се

срамуваш от себе си.

- Не съм дошъл, за да слушам

лекция.

- А за какво си дошъл тогава?

Калк се облегна на стола си.

Бръкна в джоба си за цигара и после

си спомни, че е в болница.

- За

да

получа

отговори,

струва ми се.

- Какво

знам

аз?

Бяхме

преследвани от луд. Той е мъртъв.

Сега ще продължим живота си.

- Това не е достатъчно.

- Какво имаш предвид?

- Искам да знам за какво беше

всичко това. Защо загина Пол

Макрон. И останалите. Бейл не беше

луд. Беше най-умният сред нас.

Знаеше точно какво иска и защо го

иска.

- Питай майка му.

- Направих го. Напразно. Тя

отрича всичко. Ръкописът, който

открихме в тайната ѝ стая, е

неразгадаем, а моят началник смята,

че е загуба на време да продължаваме

да се занимаваме с него. Тя се

измъкна, без да понесе отговорност.

Тя, както и аристократичната ѝ банда

от любители на дявола.

- Тогава какво искаш от мен?

- Йола

е

признала

пред

сержант Спола, че пророчествата не

са изгубени. Че си ги намерил и си

ги превеждал в Мазе. Мисля, че

сержант Спола ѝ е слабост.

- И искаш да знаеш какво

пише в пророчествата?

- Да.

- Ами ако реша да ги издам?

- Никой няма да се вслуша.

Ще си като дъщерята на крал Приам,

Касандра, която била дарена със

способността

да

предсказва

бъдещето от ухажора си Аполон, но

когато отказала да спи с него, той

променил подаръка си така, че макар

пророчествата

ѝ

били

винаги

правилни, никой никога не им вярвал

- заяви Калк и вдигна три пръста, за

да спре неизбежния отговор на

Сабир.

Капитанът

започна

да

отброява точките, които искаше да

отбележи,

хващайки

всеки

от

пръстите с другата си ръка: - Първо,

нямаш оригиналите. Второ, нямаш

дори копие на оригиналите. Изгорил

си

го.

Намерихме

пепелта

в

камината.

Пет

милиона

долара

пепел. Трето, ще е просто твоята

дума срещу тази на останалия свят.

Всеки може да каже, че ги е открил.

Това, с което разполагаш, няма

никаква стойност, Сабир.

- Тогава защо го искаш?

- Защото трябва да знам.

Сабир затвори очи.

- И кое налага да ти кажа?

- Не мога да отговоря - рече

Калк. Вдигна рамене и се приведе

напред. - Но ако бях на твое място,

щях да искам да кажа на някого.

Нямаше да искам да отнеса в гроба

каквото и да е нещото, което ти

носиш. Щях да искам да го споделя.

- Защо точно с теб?

- За бога, Сабир - ядоса се

Калк и се надигна от стола си. После

промени решението си и пак седна. -

Задължен си ми. Както и на Макрон.

Извъртя ми номер, след като ти се

доверих.

- Не е трябвало да ми се

доверяваш.

- Не го направих - усмихна се

леко Калк. - В колата имаше две

проследяващи устройства. Знаехме,

че ако изгубим едното, ще можем да

те следим с другото. Аз съм полицай,

а не социален работник, Сабир.

Сабир поклати тъжно глава.

Наблюдаваше Калк с тъмни очи,

контрастиращи със стерилно бялата

превръзка, защитаваща половината

му лице.

- Нещо се случи с мен там,

капитане.

- Знам, че е така.

- Не. Не е каквото си мислиш.

Нещо

друго.

Беше

като

трансформация.

Промених

се.

Станах нещо друго. Курандеро ме

предупреди, че това се случва, преди

да станеш шаман. Лечител.

- Не

зная

за

какво,

по

дяволите, говориш.

- Нито пък аз.

- Помниш ли някаква част? -

попита Калк и се облегна в стола си.

- Или само си губя времето?

- Помня всичко.

Тялото на Калк замръзна, като на

ловно куче, подушило плячка.

- Не говориш сериозно.

- Казах ти, че с мен се случи

някаква

промяна.

Някаква

трансформация. Не знам точно каква

или защо се случи, но дори сега мога

да възпроизведа всяка дума от

френския текст, който видях. Като на

снимка. Само трябва да затворя очи и

той се връща. Прекарах шест часа в